Решение № 3457 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10404/2009 г.

Решение № 3457 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10404/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Ректора на Университет "Проф. д-р Асен Златаров", гр. Бургас, чрез процесуалния представител-юрк. Петя Йорданова Илиева, против решение № 463/30.04.2009 г., постановено от Административен съд-гр. Бургас, седми състав, по адм. д. № 732/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отменил Заповед № РД-169/09.11.2007 г., издадена от ректора на Университет"Проф. д-р Асен Златаров", с която е прекратена процедурата за отдаване под наем чрез търг с тайно наддаване на база за тенис и кафе-сладкарница"Парк", находящи се на територията на УПК"Парк" и е осъдил Университета да заплати на "Керамик комерс" ООД, гр. Бургас, направените по делото съдебни разноски в размер на 660 лв. За да постанови решението си съдът е приел следното: Производството е образувано по жалба на "Керамикс Комерс" ООД, която не е просрочена и е процесуално допустима. Съгласно приложеното към адм. преписка известие за доставяне № 7801000004068,процесната заповед е съобщена на оспорващия на 21.11.2007 г. Жалбата е заведена в съда на 13.05.2008 г. Истинността на обратната разписка е оспорена от процесуалния представител на дружеството. По делото са извършени единична и тройна съдебно-графологични експертизи, от които се установява, че подписът, положен след текста"упълномощено лице" върху обратната разписка не е на съдружника Явор Димитров. Според съдържанието на приложеното по делото удостоверение, изходящо от ТП"Български пощи"-Бургас, препоръчаната пратка не е доставена на получателя, тъй като същият е бил непознат на посочения адрес и на 19.11.2007 г. е върната на подателя-Университет Проф. д-р Асен Златаров"без оформяне в долното ляво каре"Потвърждение от ПС за доставяне. При това положение съдът е приел, че съобщаване на издадената заповед не е извършено редовно, срокът за нейното обжалване не е пропуснат и оспорването е процесуално допустимо. От фактическа страна е приел за установено, че със заповед № РД-133/11.09.2007 г. на ректора на Университет"Проф. д-р Асен Златаров"е открита процедура по провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на база за тенис, находяща се на територията на УПК"Парк". Определени са условията за участие и е утвърдена тръжна документация. Със заповед № РД-149/10.10.2007 г. е конституирана комисия за провеждане на търга. На 06.11.2007 г. комисията прави предложение за прекратяване на процедурата поради наличие на "обстоятелства от обективен характер, които правят невъзможно приключването на търговете". Решението е обективирано в нарочен протокол. Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. В разпоредбата на чл. 46 от ППЗДС са уредени юридическите факти, които съставляват материалноправна предпоставка за прекратяване на процедурата-възникване на обстоятелства, които правят невъзможно приключването на търга-Видно от съдържанието на оспорената заповед, същата е издадена на основание чл. 46 от ППЗДС, а в протокола е възпроизведено съдържанието на цитираната норма. Правната квалификация на проверяваната заповед не е обоснована с конкретни факти, въз основа на които административният орган е приел, че следва да упражни предоставената му компетентност. Такива не се откриват и в съпътстващите акта документи. Не е установено в какво се изразяват тези "обстоятелства" от обективен характер, които правят невъзможно приключването на търговете. Фактическите основание не могат да бъдат допълнени и заместени в съдебната фаза на производството, тъй като установяването им е изцяло в правомощията на административния орган. Липсата на въздигнатия от закона задължителен реквизит препятства проверката за съответствие на акта с материалния закон и съставлява абсолютно основание за неговата отмяна. С оглед изхода на делото и съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, са присъдени и направените разноски. В касационната жалба се правят доводи за недопустимост и неправилност на оспореното решение-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че незаконосъобразно съдът е приел подадената жалба за процесуално допустима, тъй като от данните по делото следва да се направи извод за нейното просрочие. Обжалваната заповед № 169/09.11.2007 г. на адм. орган е изпратена с придружително писмо с изх. № 3337/13.11.2007 г. до участника в търга "Керамик Комерс" ООД, на адреса на управление на дружеството, посочен в удостоверението за актуално състояние и като недоставено е било върнато обратно на подателя. Неправилно съдът е приел, че съобщението за издадената заповед не е връчено редовно, без да обсъди въпроса защо това дружество е непознато на адреса. Последният абзац на обжалваната заповед е със съдържание: "Копие от настоящата заповед да се обяви на видно място в ректората и на Интернет страницата на Университет"Проф. д-р Асен Златаров", при което са спазени изискванията на чл. 61, ал. 2 и 3 от АПК, като наред с отправеното писмено съобщение до участниците, адм. орган е обявил обжалваната заповед на видно място в ректората и на Интернет страницата на университета. Приложената по делото преписка по търга е приета като доказателство по делото и не е оспорена от жалбоподателя. В нея се съдържат представените от "Керамик Комерс" ООД документи за участие в търга. От друга страна по делото не се съдържа пълномощно от управителя и представител на дружеството Димитър Иванов Иванов, с което да е упълномощил Явор Георгиев Димитров да представлява същото, както и да участва в тръжната процедура и да подписва документите по участието на дружеството, както е направено в приложените документи, от което следва, че жалбоподателят е неизправен участник в търга. Освен това, към 3.04.2008 г. и към 17.04.2008 г., много преди подаването на жалбата, Явор Димитров е подписвал документи за участие от страна на "Керамик Комерс" ООД в повторен търг за отдаване на същия обект под наем и е установено, че дружеството-жалбоподател е участник в повторния търг. По тези съображения иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата като недопустима и неоснователна, както и присъждане на направените съдебни и деловодни разноски и юристконсулско възнаграждение в минимален размер. Ответната страна: "Керамик Комерс" ООД, както и заинтересованите страни: "Алперен" ЕООД и "Български недвижими имоти" ЕООД, редовно призовани, не са изпратили представител и не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Така подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните причини: Първоинстанционният съд правилно е преценил, че атакуваният административен акт - заповед на ректора на университет "проф. Асен Златаров"-Бургас от 09.11.2007 г. за прекратяване на тръжна процедура по отдаване под наем на имущество на учебното заведение, е незаконосъобразен. В хода на съдебния процес е било установено, че издадения акт не е съдържал мотиви, обуславящи неговото издаване. Позоваването на чл. 46 от ППЗДС не е било подкрепено със съответните факти, обосновали прекратяване на започналата тръжна процедура. Първоначалната жалба е била подадена в срок, доколкото е било установено с графологична експертиза, че съобщението за прекратяване на търга не е било подписано от представител на дружеството-кандидат. Касационното възражение, че съобщението за прекратяване е било публикувано в интернет сайт е неоснователно, доколкото в самите документи на търга е посочено, че участниците на търга ще се уведомяват по реда на АПК. Съобщения по реда на чл. 61, ал. 2 от АПК са възможни, само ако кандидатът е оставил адрес на електронна поща, а такъв по делото не се съдържа. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът не е преценил всички релевантни за спора относно допустимостта на производството данни, при което решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка поради допуснати процесуални нарушения от съда. В административното производство съдът има задължението по чл. 171, ал. 4 от АПК да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Освен това е длъжен да отговори на всички доводи на страните. По делото е безспорно установено, че изпратеното писмено уведомление, съобразно представената по делото обратна разписка, заключенията на съдебно-графологичната експертиза и удостоверението, изходящо от ТП"Български пощи"-гр. Бургас, не е било получено от Явор Димитров, а е било върнато обратно със сведение, че лицето е непознато на посочения адрес. Основателен е доводът на представителят на Върховната административна прокуратура, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от АПК не е приложима. Не е съобразена обаче разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от АПК, съгласно която "когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Оспорената заповед в последния си абзац съдържа разпореждане за обявяване на заповедта на видно място в ректората и на Интернет страницата на Университет"Проф. д-р Асен Златаров" в тридневен срок от нейното издаване. Уведомяването на участниците, съгласно чл. 61, ал. 1 от АПК се адресира до тях, но ако съответното лице не е намерено на посочения от него адрес, а това е адресът на дружеството, посочен в удостоверението за актуално състояние, на който адрес е изпратено и съобщението, тогава може да се приложи разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от АПК. Съдът е следвало да изясни въпроса дали е спазена разпоредбата на чл. 61, ал. 3, като укаже на адм. орган да представи доказателства за поставяне на съобщението на таблото за обявления или в Интернет страницата на университета. Освен това по делото има данни, че писмото, с което е изпратена на дружеството "Керамик комерс" ООД оспорената заповед № РД-169/09.11.2007 г., съдържа уведомление до дружеството да посочи банковата сметка, по която да бъде преведе депозита за участие в търга, прекратен с оспорената заповед и няма данни дали дружеството е получило обратно депозита си за участие в търга, което също е доказателство за узнаване на оспорената заповед. Независимо от изложеното, дори и да се приеме, че жалбата не е просрочена, то съдът е следвало да прецени наличието на правен интерес за жалбоподателя, което е отрицателна процесуална предпоставка относно допустимостта на производството, за която съдът следи и служебно. Представителят на адм. орган поддържа липса на правен интерес за оспорване прекратяването на първата процедура, въз основа на изложените факти, че жалбоподателят е участник в проведената втора процедура. Участието му във втората процедура е предпоставено от прекратяването на първата и обявяването на втората. Съгласно чл. 46 от ППЗДС, при възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търга или неговото приключване, комисията съставя протокол, въз основа на който адм. орган със заповед определя провеждането на нов търг или прекратява процедурата. По същество съдът правилно е приел, че липсата на мотиви е основание за отмяна на оспорената заповед, но от друга страна при недопустимост на производството съдът не следва да се произнася по съществото на спора. По изложените съображения постановеното решение следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да прецени всички доводи на страните относно недопустимостта на производството и да събере доказателствата във връзка с тях, включително за изпълнението на пр. последно от оспорената заповед № РД-169/09.11.2007 г. на ректора. С оглед изхода на делото следва да се присъдят на касатора направените в настоящото производство разноски, които са в размер на 175 лв., от които 25 лв. внесена държавна такса за касационното оспорване и 150 лв. - юристконсулско възнаграждение в размера по чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. чл. 8 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,