Решение № 1774 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6076/2012 г.

Решение № 1774 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6076/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Леграно Бюти център", гр. София, бул. "Черни връх" № 99, представлявано от управителя Адриан Панайотов Чолаков, против Решение № 1196 от 06.03.2012 г. на Софийски градски административен съд по адм. д. № 9647 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 2001100360/13.05.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1591/16.09.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП, с който на РЛ са определени задължения по ЗКПО за 2009 г. и по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2009 г., 02,03,05,06,07 и 08.2010 г., ведно с лихви за забава. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за липса на редовно счетоводство, въз основа на което да се определят задълженията на ревизираното лице. Липсата на подробен опис на иззетите документи по протокола за претърсване и изземване от 31.05.2010 г. на разследващ полицай в рамките на досъдебно наказателно производство пречи да се установи наличието на такава документация, която е била налична, но е иззета. Констативният протокол от 04.02.2011 г., удостоверяващ липсата на счетоводни документи на дружеството не е редовно връчен. РЛ ясно било заявило предмета си на дейност, а ревизиращите не извършили проверки на място в обектите, където тази дейност е осъществявана. Органите по приходите разполагали с цялата информация и документация за определяне на процесните задължения и при изземането на документи не можело да се иска от РЛ да доказва каквото и да било. Нарушени били процесуалните срокове за издаване на ревизионния доклад. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА, евентуално - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административния съд, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Волянова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: Процесната ревизия е по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради установената липса на счетоводна отчетност на РЛ, съгласно Закона за счетоводството. При полицейска акция на 31.05.2010 г. са иззети всички "счетоводни и фирмени документи" на дружеството. С Констативен протокол от 04.02.2011 г. на органите по приходите, при осигурен достъп от страна на Софийска градска прокуратура до иззетите документи, е установено, че сред тях няма такива от значение за ревизията. Оплакванията в касационната жалба, за съществени процесуални нарушения при изземването на документите и връчването на констативния протокол са недоказани, както обосновано е приел и първоинстанционният съд. При тези факти, неоснователно РЛ поддържа, че не са били налице основания за извършването на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. От друга страна, както е посочено и в потвърждаващото РА решение на директора на Д"ОУИ", дори да беше извършена по общия ред, ревизията би определила същите задължения при липса на доказване на предпоставките за упражняване на право на данъчен кредит по процесните фактури. В частта по ЗКПО, констатациите на РА се основават на ГДД на самото ревизирано лице. Намаляването на ФР за 2009 г. с 31 737,48 лв. годишни данъчни амортизации по чл. 54, ал. 1 ЗКПО, не е признато от ревизиращите поради разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКПО, съгласно която счетоводните разходи за амортизации не се признават за данъчни цели. При липсата на счетоводна отчетност, органите по приходите правилно са определили данъчната основа за 2009 г., на основата на брутната сума от декларираните от РЛ приходи, като при липса на доказателства за формиране на данъчните амортизации по реда на глава десета ЗКПО, законосъобразно те не са признати при формиране на ФР. По изводите на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на акта няма конкретни оплаквания в касационната жалба. Решението следва да остане в сила като на ответника се присъдят 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение