Решение № 6257 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2488/2021 г.

Решение № 6257 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2488/2021 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Х., от гр. Пловдив, чрез пълномощника му - адв. И., против решение № 2235 от 07.12.2020 г. постановено по адм. дело № 2028/2019 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - кмета на община Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт А., постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът: Х. Б., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: В. М., чрез пълномощника й - адв. С., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение и за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред АС - Пловдив е била оспорена Заповед № 190 А-1195/31.05.2019 г. на кмета на община Пловдив, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ I-287, 285, 67, 283, 282, 848, 277, 279, 280, 281, 284, 286, 290 от кв. 30 по плана на ЦГЧ, кв. "Капана", гр. Пловдив, като ПР предвижда: образуване на нови УПИ I-за имоти 287, 285, , 67, 848, 277, 279, 280, 281, 284, 286, 290 "за общ. и жилищни нужди" и УПИ VII - 519. 1190 "общ. и жилищни нужди" /от имоти 282 и 283/, без промяна на предназначението; а ПЗ, предвижда: ново ниско триетажно застрояване в новия УПИ VII-1190, свързано със застрояването в УПИ I и УПИ V-278, с устройствени показатели /УП/ за устройствена зона /У3/ "Цк2"- Н-до 3 ет. /до 10 м. /, П застр. 100%, Кинт. - до 3, в съответствие с предвижданията на на ПУП-ПРЗ и СПН на ЦГЧ на гр. Пловдив, свързано със застрояването в съседните УПИ от три страни, съгласно графичната част; както и проект за изменение на РУП, с който се установява ново триетажно свързано застрояване, при коти, както следва: кота корниз- 9 м. /171, 85 м., кота било -13, 50 м. /176, 35 м., съгласно графичната част. Заповедта е издадена на основание чл. 129, чл. 113, чл. 133, ал. 2 и 4 и чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Съдът, след като е установил фактите по делото и въз основа на основно и допълнително заключение на СТЕ, е извел изводи за законосъобразност на заповедта, поради което е отхвърлил жалбите на А. Х. и на Х. Б. като неоснователни. Приел е, че, заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. При преценката за правилното приложение на материалния закон е отчел, че заповедта е издадена на основание чл. 133, ал. 2, вр. ал. 1 ЗУТ, т. е че е план-извадка, изработването на който е допустимо след приемане на предварителен проект за ПУП от съответния експертен съвет, какъвто има приет - с решение по т. 1 от протокол № 56/12.12.2014 г. на ЕСУТ при община Пловдив. Този предварителен проект на ПУП-ПРЗ и СПН е изработен за територията на ЦГЧ на гр. Пловдив, на основание чл. 13 ЗУТ, допускащ отклонения от правилата и нормативите по ОУП и ПУП за съответната територия, представляваща зона А - обявена за групов паметник на културата от местно значение в историческа зона "Филипопол-Тримонциум-Пловдив". Поради това е приел, че УП за застрояване в новообразувания УПИ VII-1190, съответстват на приетите показатели за застрояване по предварителния проект за ПУП от 12.12.2014 г. и не противоречат на ОУП, както и на характера и начина на застрояване по действащия ПУП-ПРЗ за ЦГЧ на гр. Пловдив от 1982 г. Отчел е, че наличието на прозорци по северните фасади на жилищни сгради в имотите на оспорващите / пл. № 1103 и пл. № 281/, които се засягат от предвиденото калканно застрояване от три страни в процесния нов УПИ VII, не противоречи на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед са правилни. Правилно е установено, че производството по издаване на оспорената заповед е на основание чл. 133, ал. 1 и сл. ЗУТ, т. е заповедта е такава за одобряване на план-извадка за конкретен поземлен имот в процеса на изработване на ПУП за ЦГЧ, кв. "Капана" на гр. Пловдив. Тъй като този ПУП все още не е одобрен, инвестиционните намерения за нови строежи в обхвата му от страна на собственици на отделни поземлени имоти, могат да бъдат реализирани, чрез проект за изменение на ПУП-ПРЗ, който е извадка от изработвания проект на ПУП. ПУП-план извадка се допуска след приемане на предварителния проект за ПУП от съответния ЕС при общината - чл. 133, ал. 2 ЗУТ. В случая това изискване е спазено. Установено е, че с решение по т. 1 на протокол № 56/12.12.2014 г. на ЕСУТ при община Пловдив е приет предварителен проект на ПУП-ПРЗ и Строителни правила и нормативи /СПН/ по чл. 13, ал. 2 ЗУТ, за кв. "Капана", ЦГЧ на гр. Пловдив, в чийто обхват попадат и собствените на ответника М. имоти 519. 283 и 519. 282, по чието искане е издадена заповедта. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗУТ, СПН, с които се допускат отклонения от правилата и нормативите по ал. 1, може да се създават към общите и подробните устройствени планове за територии или части от тях, които са с особена териториалноустройствена защита и с режим на превантивна устройствена защита / т. 1/. Установено е от съда, че територията, в обхвата на приетия предварителен проект на ПУП-ПРЗ и СПН от 12.12.2014 г., попада в зона "А", обявена за групов паметник на културата от местно значение, историческа зона "Филипопол-Тримонциум-Пловдив", с решение на НСОПК по протокол № 5/22.05.2000 г. Това предопределя защитата й, чрез изработване на СПН, допускащи отклонение от правилата и нормативите, приети с ОУП на гр. Пловдив от 2007 г. и ПУП-ПРЗ от 1982 г. - предмет на този предварителен проект. Поради това правилно е прието, че заложените в оспорения проект на ПУП-ПРЗ устройствени показатели за застрояване на новообразуван УПИ VII за имот 519. 1190 / обединяващ двата имота 282 и 283/, са в съответствие с показателите по одобрения от ЕСУТ при община Пловдив от 2014 г. предварителен проект на ПУП-ПРЗ, за УЗ -"Цк2", а именно: височина до 10 м., плътност на застрояването до 100% и Кинт. до 3, което е в отклонение от ОУП, но се явява допустимо, предвид чл. 13, ал. 2 ЗУТ. В случая е важно, че с оглед особения режим на територията и на основание чл. 84 от Закона за културното наследство /ЗКН/, процесният проект за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП е съгласуван с министъра на културата и с НИНКН /стр. 77-78/. Проектът е съгласуван без забележки, с изключение на застрояването в ПИ 519. 282-с Н 10 м. и кота-било 14, 50 м. /177, 35 м., което е указано да се коригира, като се изравни с Н на застрояването в съседните имоти-519. 283 и 519. 278 по КККР. Тези указания са изпълнени като в изработения РУП кота било и кота корниз на сградата в бивш имот 519. 282, са коригирани на 9 м. и кота корниз - на 13, 50 м. /176, 35 м., т. е извършено е намаление с 1 м. В тази връзка неоснователно е оплакването на касатора, че липсва съгласуване на проекта с компетентния орган по чл. 84, ал. 2, т. 2 ЗКН, а именно с общинското звено по чл. 17, ал. 3. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр1 ЗКН съгласуването може да се извърши с писмено становище, от постъпване на документите в НИНКИ при МК или в общината. В случая документите са представени за съгласуване от НИНКИ, поради което даденото от него и от министъра на културата писмено становище съответства на закона. Неоснователни са и другите оплаквания, за съществено нарушение на чл. 128, ал. 10, чл. 230, ал. 3 и чл. 103, ал. 6 ЗУТ. Съгласуването на проекта за ПУП-ПРЗ и РУП с НИНКИ и МК, е извършено със становище от 02.07.2018 г. на министъра на културата и не е било необходимо повторно съгласуване, след отстраняване на забележката, защото липсва връщане на проекта за преработване. Указанията са за корекция "в следващите фази на проектиране", а не е постановено връщане за преработване. Тези указания са изпълнени на фаза изработване на РУП, чрез служебна корвекция на кота било и кота корниз. Инженерно-геоложките и хидрогеоложките проучвания за устойчивост на територията, са част от изработването на ПУП-ПРЗ и СПН за територията в обхвата им, които са одобрени на етап предварителен проект. Неоснователни са и оплакванията на касатора за нарушение на материалния закон. Липсва нарушение на чл. 103, ал. 4 ЗУТ, по отношение одобрените с проекта за ПУП-ПЗ и РУП по-високи показатели за застрояване на сгради в нов УПИ VII-519. 1190. По този въпрос са изложени мотиви по-горе, с оглед допустимостта на тези отклонения от ОУП, с новите СПН по чл. 13, ал. 2 ЗУТ в УЗ "Цк2". Освен това 100% застрояване в кв. 30, кв. "Капана" на гр. Пловдив е предвидено и с действащия ПУП-ПРЗ от 1982 г. Предвиденото с оспорения ПУП-ПЗ и РУП калканно застрояване в новия УПИ VII, кв. 30 на гр. Пловдив, ЦГЧ, от три страни, не нарушава действащия ПУП от 1982 г., както и одобрения от ЕСУТ предварителен проект на ПУП-ПРЗ от 2014 г., поради това, че покрива съществуващата от север фасадна стена в имота на касатора, на която има изградени четири прозореца, която не е калканна, по смисъла на § 5, т. 56 ДР ЗУТ. За тази стена от север на сградата в ПИ 519. 1103, е установено, че не се предвиждат прозорци. Сградата е стара, от 1926 г., надстроявана през 1934 г., без предвиждане на прозорци по северния калкан. Съгласно СТЕ на в. л. В., тези прозорци са отворени допълнително, с цел подобряване санитарно-хигиенната характеристика на сградата, което е било възможно спрямо заварена калканна стена, по чл. 82, ал. 6 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, при определени условия, които не са налице. Неоснователно се поддържа, че тези прозорци са търпим строеж по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, тъй като са били налични към 1986 г. Търпимостта на строежите по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ е относима към премахването им като незаконни или към забраната им за ползване, а иначе има значение пред Нотариуса при удостоверяване на сделки с тях. Тя няма отношение към процесния ПУП и РУП, тъй като не придава законен характер на строежа. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, поради недадено съгласие на собствениците на имоти, включени в УПИ I, кв. 30. Съгласие за изменение на ПУП на това основание се изисква от собствениците на пряко засегнатите от изменението имоти. В случая предмет на оспорения ПУП и РУП са ПИ 519. 282 и 519. 283 по КККР, предмет на плана-извадка. Доколкото тези два имота до изменението са били включени в общ УПИ I, заедно с други имоти, а след изменението се изваждат от него, това налага отпадането им от общия УПИ, без засягане на други имоти, собственост на други лица. В обхвата на ПУП-ПЗ и РУП попада само новия УПИ VII. Поради това липсват други заинтересовани лица, в обхвата на изменението, чието съгласие е било необходимо за изменението на ПУП и РУП, извън ответницата М.. Не е налице и поддържаното нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ, по отношение площа на новия УПИ VII. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗУТ при урегулиране на поземлени имоти в квартали за ниско свързано застрояване в повече от два имота, каквото е завареното, а и процесно застрояване, размерите на имотите се определят със самия ПУП, без да се спазват нормите по ал. 1. Освен това, при изработването на СПН по чл. 13, ал. 2 ЗУТ, с одобрения предварителен ПУП от 12.12.2014 г. на ЕСУТ, също се допуска отклонение от нормите по Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ. При положение, че оспорения проект - план извадка на ПУП-ПРЗ и РУП отговарят на предварителния проект на ПУП-ПРЗ, в процес на изработване, одобрен с решение на ЕСУТ от 2014 г., както и на действащия ПУП от 1982 г. за ЦГЧ на гр. Пловдив, съобразени са със съгласувателното становище на МК и липсват други нарушения, правните изводи на съда за законосъобразност на оспорената заповед, с която са одобрени, са правилни. Поради това касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този резултат и направеното искане, на ответника М. се дължат разноски за касационната инстанция, в размер на 900 лева, платено адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна защита - стр. 26, имаща характер и на разписка за извършеното плащане. На община Пловдив се дължи заплащането на юрисконсултско възнаграждение, без явяване в с. з., в размер на 100 лева. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,