Решение № 521 от 23.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 526/2009 г.

Решение № 521 от 23.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 526/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателя Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по протест от прокурор във Военно-апелативната прокуратура против решение № 51/24.06.2009 г. по въззивно нохд № 47/2009 г. на Военно-апелативния съд на Република България, в който се поддържат доводи за нарушение на закона с потвърждаване на оправдателната присъда по отношение на подсъдимата М. Ц. В. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане с оглед правилно приложение на закона и осъждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста по изложените в него съображения за допуснато нарушение на закона и прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Подсъдимата М. Ц. В. - лично и чрез защитника си, прави искане решението да бъде оставено в сила по съображения, че няма нарушения при постановяването му. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Военно-апелативният съд на Република България с оспореното решение по въззивно нохд № 47/2009 г. потвърдил присъда № 19/27.02.2009 г. по нохд № 19/2009 г. на Плевенския военен съд, с която признал подсъдимата В. за невинна в това, че за времето от 00.00 ч. на 20.10.2007 г. до 21.00 ч. на 24.10.2007 г. като курсант в НВУ"Васил Левски", гр. В. Търново се отклонила от задължения по военна служба по измамен начин - чрез подправка на документ, като представила на М. командир на 13-а курсантска рота, неистински официален документ-служебна бележка от МОБАЛ гр. В. Търново, удостоверяваща неверни обстоятелства - престъпление по чл. 383, ал. 1 НК, но поради незначителност на обществената опасност на деянието на основание чл. 9, ал. 2 НК я оправдал. Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства и за разноските. Въззивното производство е образувано по повод протест от прокурор, съдържащ доводи за нарушение на закона. С оглед процесуалното си задължение по чл. 314 НПК въззивният съд извършил цялостна задълбочена проверка на обжалвания акт. Направил извод, че фактическите обстоятелства са правилно установени въз основа на събраните по предвидения процесуален ред годни доказателствени средства, чиято оценка определил като съответна на действителния им смисъл. Мотивирал подробно отказа си да приеме възражението в протеста за допуснато нарушение на закона с приложението на чл. 9, ал. 2 НК и изложил съображения, които настоящият състав изцяло възприема. Законосъобразно е приетото, че с поведението си подсъдимата е извършила деяние, с което формално е осъществила признаците на престъплението по чл. 383, ал. 1 НК, но че то не е престъпно, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна. Този извод е основан на установеното конкретно поведение, времето на извършване, последиците и оценката за малозначителност, направена въз основа на установеното значение на всички относими обстоятелства, съдържащи се в доказателствения материал, че конкретно извършеното не е причинило и не е могло да причини сериозна вреда. Отчетени са характерът на обекта-обществените отношения, свързани с реда на военната дисциплина, установена от закон, степента и обема на засягане, липсата на други неблагоприятни последици. Неправилно и двете инстанции по същество са взели предвид и отчели като обстоятелства от значение за приложението на чл. 9, ал. 2 НК данните за личността на подсъдимата-положителната характеристика, младата възраст, трудовата и ангажираност-обстоятелства, които биха имали значение на индивидуализиращи в случаите, когато се налага наказание за извършено престъпление. Това обаче не се отразява на законосъобразността на извода, че деянието е малозначително, защото обществената му опасност е явно незначителна след като е основан на цялостната и вярна оценка на всички значими фактически обстоятелства. Предвид изложеното за неоснователност на протеста решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение