Решение № 4592 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1071/2011 г.

Решение № 4592 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1071/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тижанее Олалекан Хабиб, гражданин на Нигерия, срещу решение № 12973/03.11.2010 г., постановено по адм. д. № 718/10 г., по описа на ВАС, III отд., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 606/18.12.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е възприел данните в справка вх. № 503/18.02.2009 г., изготвена от дирекция "Международна дейност" при ДАБ, касаеща общата обстановка в Нигерия и спазването на човешките права в страната, тъй като същата е изготвена 2 години преди постановяване на решението на ДАБ. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Милушева, доразвива доводите в жалбата. Моли да бъде отменено решението. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуалния си представител юрк. Станкова, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия петчленен съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата, намира че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното пред тричленния състав решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ, председателят на ДАБ при МС е отказал на жалбоподателя предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. За да постанови обжалваното решение тричленният състав е обсъдил приетите по делото доказателства и преди всичко фактите от бежанската история на жалбоподателя и е приел, че законосъобразно от АО е отказано предоставяне на хуманитарен статут, както и статут на бежанец, тъй като не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. От проведените интервюта на касатора пред ДАБ правилно съдът е приел за установено, че заявените от чужденеца обстоятелства и причини да търси закрила се отнасят до желанието му продължи образованието си в България, а нежеланието му да се върне обратно е продиктувано от лични причини - не е в състояние да върне взети пари назаем и се страхува от саморазправа от страна на неговите кредитори в Нигерия. Установено е, че касаторът е напуснал Нигерия през 2007 г. легално със самолет, с документ за самоличност и виза за България. Молбата си за бежански статут е мотивирал с желанието да се образова и с лични проблеми - парични дългове и затруднения с тяхното изплащане. Правилно Тричленният състав е кредитирал приетата по делото справка вх. № 503/18.02.2009 г., изготвена от дирекция "Международна дейност" при ДАБ, касаеща общата обстановка в Нигерия и спазването на човешките права в страната и е приел, че от данните в нея може да се обобщи, че правата на гражданите на Нигерия са конституционно гарантирани, както и че държавата, контролираща цялата територия на страната, е в състояние да се противопостави ефективно при нарушаването им от страна на субекти, осъществяващи насилие. В тази насока е неоснователен довода в касационната жалба за необоснованост на решението. Обсъдената от съда справка, изготвена от дирекция "Международна дейност" при ДАБ е от дата 18.02.2009 г., а обжалваното пред тричленния състав на ВАС решение на ДАБ е издадено на 18.12.2009 г., поради което не може да се приеме, че данните в нея не са актуални. Относно евентуална дискриминация на религиозна основа в цитираната справка е отбелязано, че религиозните възгледи се уважават и липсват сведения за системно или грубо нарушаване на конституционните права на нигерийските граждани, поради което е неоснователен довода на пълномощника на касатора за наличие на реална опасност по отношение на Тижанее Олалекан Хабиб, само поради това, че е сменил религиозните си възгледи, да бъде извършено нечовешко, унизително или физическо насилие. В проведеното интервю чужденеца е посочил, че е мюсюлманин. Неоснователен е довода за извършено такова насилие по отношение на него, тъй като в нито едно от проведените интервюта не е посочил такива причини за напускане страната си на произход. За първи път такива твърдения са направени от пълномощника на касатора в ход по същество на спора пред първоинстанционния съд. С оглед на изложеното обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Законосъобразно от тричленния състав е прието, че по отношение на касатора не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав