Решение № 15984 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11296/2017 г.

Решение № 15984 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11296/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила решение № 14547 от 3.12.2014 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение по адм. д. № 3719/2014 г. и потвърденото с него решение № 27 от 3.01.2014 г., постановено от Административен съд Б. по адм. д. № 465/2011 г. Искането е подадено от ЕТ "ЕЛА-ПРИМ - Е. С." - Е. Д. С. и е с правно основание чл. 239, т. 6 от АПК. В искането се излагат доводи, че на 19.04.2017 г. е станало окончателно решение на Европейския съд по правата на човека, постановено по жалба вх. № 8725/2007 г. - Стамова срещу България, с което са установени нарушения по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията) и чл. 13 от Конвенцията. Твърди се от искателя, че установените нарушения са във връзка с водени пред националния съд съдебни производства, по които жалбоподателката не е получила ефикасна защита срещу продължаващото от общинските власти неизпълнение на влезли в сила съдебни решения, с което е нарушен чл. 13 от Конвенцията. С оглед на тези доводи се иска отмяна на влезлите в сила решения. Ответникът по искането за отмяна О. П., с представено по делото писмено становище, излага доводи за недопустимост на искането. Алтернативно излага доводи за неоснователност, поради което моли искането за отмяна да бъде отхвърлено. Искането за отмяна е подадено в преклузивния срок по чл. 242, ал. 2 от АПК. Решението на Европейския съд по правата на човека, даващо основание за исканата отмяна е станало окончателно на 19.04.2017 г. Няма данни за датата на която е публикувано решението, съгласно изискванията на чл. 44, п. 3 от Конвенцията. По тези съображения настоящият състав счита, че искането е допустимо за разглеждане, като подадено от надлежна страна и в предвидения преклузивен срок. Разгледано по същество искането за отмяна е основателно. ЕТ "ЕЛА-ПРИМ-Е. С." е сезирала Административен съд гр. Б. с жалба за обявяване на нищожност на мълчалив отказ на Общинския съвет - Приморско да се произнесе по нейно заявление № 479/23.05.2008 г., както и с искове срещу О. П. за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от решение № 450/25.11.2005 г. на Общинския съвет - Приморско, отменено като незаконосъобразно от съда, и от последвалия мълчалив отказ на органа да се произнесе по заявлението на търговеца от 22.05.2008 г. Ищецът е заявил претенция за сумата от 244 200 лв. като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността да се придобие недвижимия имот, върху който е бил разположен процесният търговски обект, претенция за сумата 850 000 лева като обезщетение за имуществени вреди от нереализирано инвестиционно намерение за извършване на строителство върху терена, прилежащ към търговския обект, както и претенция за сумата от 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за периода 18.02.2006 г. - 18.02.2011 г. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд обявил нищожността на постановения мълчалив отказ, отхвърлил исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, приел за основателни исковете за неимуществени вреди, приел за частично основателна претенцията за заплащане на лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на премахването на магазина до датата на предявяване на исковата молба и присъдил лихва за забава върху обезщетението за периода 23.05.2008 г. - 18.02.2011 г. в размер на 13 515,61 лева, като отхвърлил иска до пълния предявен размер от 15 083 лева. Съдът не присъдил съответната на уважения иск част от направените от ищеца разноски на ищеца в размер на 14 900 лева за адвокатско възнаграждение, тъй като счел, че представената по делото разписка от адвоката не е доказателство за направения разход. Касационната инстанция е счела, че решението на административния съд е недопустимо в частта, в която е прогласена нищожността на мълчаливия отказ на Общинския съвет - Приморско, тъй като в исковата молба, въз основа на която е образувано производството, не се съдържа оспорване на непроизнасянето на общинския съвет, тъй като не е конституиран като ответник по делото издателя на акта и тъй като мълчалив отказ не е налице. Поради това в тази част решението на Административен съд гр. Б. е обезсилено. В касационното решение е прието, че правилно са отхвърлени предявените от едноличния търговец искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, но при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди законът е приложен неправилно. Поради това решението на Административен съд гр. Б. е било отменено в частта за неимуществените вреди и оставено в сила в частта, в която исковите претенции са били отхвърлени. По жалба № 8725/2007 г., подадена от Е. С. в лично качество и като ЕТ "ЕЛА-ПРИМ-Е. С.", е образувано производство пред Европейския съд по правата на човека, по което на 19.01.2017 г. е постановено решение. ЕСПЧ приема, че през 1993 г. жалбоподателката наема магазин в гр. П., който е общинска собственост. През 1995 г. тя отправя предложение до общината това помещение да й бъде продадено на основание ЗППДОбП (отм)., но по молбата и няма произнасяне. В резултат на няколко съдебни производства общината е задължена да продължи процедурата по приватизация и да й продаде магазина, тъй като тя отговаря на условията на чл. 35 от закона. Тези решения не са изпълнени. През 2005 г. общинските власти преценяват, че металната конструкция на магазина е корозирала и възлагат събарянето му, което е осъществено през 2006 г., но жалбоподателката не е уведомена за това. През 2011 г. тя предявява искове срещу общинския съвет и срещу кмета за обезщетение на основание чл. 1 от ЗОДОВ. Производството срещу кмета е прекратено поради липсата на правен интерес от нейна страна. Второто производство /процесното/ приключва с решение на ВАС от декември 2014 г., с което той отменя първоинстанционното решение, отхвърля исковите й претенции и я осъжда да заплати разноски в размер приблизително на 4 000 EUR. ЕСПЧ приема, че жалбата попада в предметния обхват на чл. 1 от Протокол 1, тъй като жалбоподателката е имала "легитимно очакване" да придобие собственост, позовавайки се на анализа на националното законодателство и сходните обстоятелства по делото Basarba OOD v. Bulgaria, no. 77660/01,7 January 2010, § 44. Той констатира, че трите окончателни съдебни решения на ВАС по повод процедурата за приватизация остават неизпълнени завинаги, макар че преди да бъде разрушен магазинът две години второто решение е останало неизпълнено. Дори и след като Общинската агенция за приватизация е била сезирана с питането как да постъпи и тя е дала отговор, че следва да бъде изпълнено съдебното решение, общинските власти отново не са се съобразили с това становище. Съдът отбелязва, че ке властите са имали задължението да започнат процедура по приватизация, за да изпълнят трите съдебни решения. Поради това ЕСПЧ приема, че е било допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1. По повод оплакването по чл. 13 Съдът отбелязва, че жалбоподателката е предявила субективно съединени искове срещу общинския съвет и срещу кмета, но производствата са били разделени. ВАС е приел, че искът й е неоснователен, тъй като тя няма валиден договор за наем - обстоятелство, което е било установено в предходните три серии дела, които тя е водила и по които ВАС вече се е произнесъл в нейна полза. Така е бил нарушен принципът на правна сигурност. Вторият аргумент на ВАС за неоснователност на исковете произтича от заключението му, че е изтекъл 5-годишният период, в който могат да се предяват тези искове, обвързвайки го с отказа на общината от 25.11.2005 г., макар че е налице едно продължаващо бездействие, което е продължило най-малкото до датата на разрушаването на магазина, а и дори след това. Европейският съд преценява този довод като отказ от достъп до съд и от разглеждане на претенцията по същество. Третото основание на ВАС, за да отхвърли исковите претенции, е свързано с аргумента, че по ЗОДОВ не могат да се претендират имуществени вреди и пропуснати ползи в хипотези като тази на жалбоподателката. В тази връзка Съдът отбелязва, че този аргумент противоречи на добре установената практика в обратния смисъл от самия ВАС. К. до отхвърлената претенция за неимуществени вреди, ЕСПЧ констатира липсата на аргументи за отклоняване на националния съд от собствената му практика. На последно място, по повод осъждането на жалбоподателката да заплати около 4000 EUR Съдът отбелязва, че вместо да й бъде присъдена подходяща компенсация, ВАС я натоварва с допълнителни задължения да изплати суми поради липсата на изпълнение на решенията от страна на общинските власти. Поради всички тези обстоятелства Съдът установява нарушение на чл. 13 във вр. с чл. 1 от Протокол 1 и присъжда обезщетение на жалбоподателката за това. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 6 от АПК, съдебен акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Несъмнено разпоредбата има предвид установено нарушение на Конвенцията по отношение на конкретния правен субект, който претендира отмяна на влязлото в сила съдебно решение на това основание, както и относно фактическата обстановка, с която е свързан конкретният правен спор. Европейският съд по правата на човека е констатирал, че националният съд не е осигурил ефикасна защита срещу продължаващото неизпълнение на влезлите в сила съдебни решения, които признават правото на преференциална приватизация, в това число и с отказ за присъждане на обезщетение по реда на Закона за отговорност на държавата и общините за вреди, поради което приема, че е налице нарушение на чл. 13 от Конвенцията. Установеното нарушение е в пряка връзка с производството, по което са постановени решенията, чиято отмяна се иска. Това налага отмяната на решение № 14547 от 3.12.2014 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение по адм. д. № 3719/2014 г. и потвърденото с него решение № 27 от 3.01.2014 г., постановено от Административен съд Б. по адм. д. № 465/2011 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Б. При новото разглеждане на делото следва да бъдат съобразени мотивите в решението на Европейския съд по правата на човека относно разделяне на производството по субективно съединените искове срещу О. П. и Общински съвет Приморско. По искането за съвместно разглеждане на производства следва да се произнесе компетентният съд. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение второ от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия