Решение № 897 от 7.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1628/2008 г.

Решение № 897 от 7.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1628/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а"ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационни жалби на С. Б. Г. и на Г. Б. Г. и М. И. Г. срещу въззивно решение № 411 от 30.11.2007 г. по гр. д. № 1093/2006 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Горнооряховския районен съд от 26.05.2006 г. по гр. д. № 1458/2004 г. по допускане делбата на жилищна сграда, пристройка и навес, построени в дворно място, представляващо УПИ *Х-701,702 и 764 в кв. 113 по плана на гр. Г. между жалбоподателите, при равни части, и е отхвърлен иска за делба на урегулирания поземлен имот. По касационната жалба на С. Б. Г. С касационната жалба се обжалва решението на въззивния съд в частта, с която е оставено в сила решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен иска за делба на УПИ *Х-701,702 и 764 в кв. 113 по плана на гр. Г.. Ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и отговаря на изискванията по чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. В нея е въведено отменителното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) - нарушение на материалния закон. Производството е делбено, в първа фаза-по допускане на делбата. Предмет на иска за делба е дворно място, представляващо УПИ-IХ-701,702,764 в кв. 113 по плана на гр. Г., ведно с построените в имот № 701 жилищна сграда, пристройка и навес. С въззивното решение Великотърновският окръжен съд е приел за установено, че жалбоподателите са съсобственици на постройките при равни права и ги е допуснал до делба, а по отношение на дворното място е приел, че то не полежи на делба, тъй като има характер на обща част по предназначение. Изложил е съображения, че в случая мястото е предназначено да обслужва намиращите се в него жилищни сгради и делбата му е недопустима съобразно разпоредбата на чл. 38 ЗС. Жалбоподателят С. Г. обжалва решението в частта, с която не е допусната делбата на дворното място. В жалбата са наведени оплаквания за нарушение на материалния закон. Според жалбоподателят предмет на иска за делба бил съсобствения между жалбоподателите имот пл. № 7* за който заедно с имот пл. № 702 и 764 бил отреден УПИ -IХ по плана на града, а не урегулирания поземлен имот. Предмет на иска за делба е УПИ IХ-701,702 и 764 в кв. 113 по плана на гр. Г. В молбата с която е индивидуализирано делбеното дворно място, както и в съдебното заседание проведено на 12.01.2006 г. пред първоинстанционния съд жалбоподателят е заявил, че предмет на иска за делба е урегулирания поземлен имот. Съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на обща вещ, освен ако закона разпорежда нещо друго, или ако това е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта. В конкретния случай е безспорно наличието на съсобственост между страните по делото върху делбения имот, както и че в него са намират сгради, които са индивидуална собственост на съсобствениците на мястото, затова правилно съдът не го е допуснал до делба. При тази хипотеза мястото се явява обща част по предназначение и делбата му предвид разпоредбата на чл. 38 ЗС е недопустима. Съдебната делба е особено исково конститутивно производство, по реда на което се установява и принудително осъществява постестативното право на делба, при условие че не съществуват пречки водещи до недопустимост на делбата. В конкретния случай делбата на дворното място е недопустима, тъй като то по предназначение се явява обща част. По изложените съображения решението в обжалваната от С. Г. част е правилно и ще следва да се остави в сила. По жалбата на Г. Б. Г. и М. И. Г.: С тази касационна жалба се обжалва решението на въззивния съд, с което е допусната съдебна делба на съсобствените между жалбоподателите и съделителя С жилищна сграда, пристройка и навес. Поддържа се, че делбата на сградите е недопустима, тъй като част от тях не съществували, а по отношение на съществуващите не била налице съсобственост със съделителя С, защото те ги придобили на оригинерно основание. Ответниците по тази жалба не са изразили становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и отговоря на изискванията по чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.). Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира жалбата за частично основателна. Великотърновският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение по допускане съдебна делба на жилищна сграда, пристройка и навес. Приел е за безспорно, че тези постройки са съсобствени между жалбоподателите и С. Г., при равни права. Изводът на въззивния съд за наличие на съсобственост между посочените съделители върху пристройка към жилищната сграда е необоснован. От приетата във въззивното производство съдебно - техническа експертиза, чиято задача е била да установи съществуват ли на място постройките, предмет на иска за делба е установено, че към настоящия момент заявената за делба пристройка не съществува. При установеното с помощта на неоспорената от страните техническа експертиза обстоятелство, че пристройката вече не съществува недопустимо е тя да се допуска до делба, защото се делят само налични вещи. Затова в тази част решението е неправилно, то ще следва да се отмени и се отхвърли искът за делба на посочената пристройка. Следва да се отмени решението и в частта, с който е допусната съдебна делба на навес, като се отхвърли искът за делба. Навесът не е самостоятелен обект на правото на собственост и като такъв не подлежи на делба отделно от дворното място. Решението на въззивния съд в частта, с който е допусната делбата на заявената с исковата молба жилищна сграда е правилно. Установено е от доказателствата по делото, че същата е придобита от жалбоподателите и ответника С чрез правна сделка, при права- 1/2 ид. ч. за С. Г. и 1/2 ид. ч. в режим на СИО за жалбоподателите. Правилно въззивният съд е приел за недоказано правоизключващото съсобствеността възражение за оригинерно придобиване правото на собственост от жалбоподателите. От събраните по делото доказателства е установен единствено факта на упражнявана фактическа власт, но не и промяна в намерението, с което тя е упражнявана. Изводът, че жалбоподателите са ползвали вещта като съсобственици, че С. Г. не е загубил правото на собственост, тъй като не е установено от данните по делото жалбоподателите да са го придобили на основание изработена в тяхна полза придобивна давност е изграден на събраните по делото доказателства. Ето защо оплакването за допуснато нарушение на чл. 188 ГПК (отм.) е неоснователно. Неоснователно е и оплакването за недопустимост на делбата на жилищната сграда, тъй като тя била неподеляема. Естеството на делбения имот-дали е поделям или не е от значение за втората фаза по извършване на делбата, с оглед избора на законосъобразния способ за ликвидиране на съсобствеността. При установена съсобственост върху делбената жилищна сграда, обстоятелството дали тя е реално поделяема или не, не налага извод за недопустимост на делбата. Предвид изложеното изводът на въззивния съд, че е налице съсобственост върху делбената жилищна сграда, подлежаща на делба е правилен. С оглед настъпилата във висящността на касационното производство смърт на жалбоподателката М. И. Г. и конституирането на законните й правоприемници, решението в частта, с която са определени квотите на съсобствениците ще следва да се отмени. Наследодателката М. Г. е оставила за наследници по закон съпругът Г. Г. и дъщери Б. М. и К. И. 1/2 ид. част от жилищната сграда, като придобита чрез възмездна сделка по време на брака на М. и Г. Г. е била в режим на съпружеска имуществена общност. Със смъртта на Г. общността е прекратена, като правата на преживелия съпруг са в обем на 4/12 ид. ч., а на дъщерите по 1/12 ид. ч. Правата на съсобствениците в допуснатата по делба жилищна сграда са: 6/12 ид. ч. за С. Г.; 4/12 ид. ч. за Г. Г. и по 1/12 ид. ч. за Б. М. и К. И. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на III г. о.