Решение № 261 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6010/2007 г.

Решение № 261 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6010/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./. Образувано е по касационна жалба от Ф. М. А. ЕГН ********** от с. К., община Г. против въззивно решение на Окръжен съд Благоевград № 20/2.08.2007 г., постановено по гр. д. № 1140/2006 г. С въззивното решение е отменено решение на РС Г. Д. от 8.03.2004 г., постановено по гр. д. № 209/2001 г. и е постановено друго решение, с което е отхвърлен иска, предявен от Ф. И. А. против М. И. В. с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с който иска да бъде признато, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателката му Д. И. Г. е била собственик на описани в решението 8 ниви, всички находящи се в землището на с. К., община Г. С жалбата са изложени конкретни доводи за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила и нарушение на материалния закон-основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Ответникът по касация М. И. В. не е изразил становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Установено е по делото, че ищецът е син от предходен брак на Д. И. Г., а ответникът е племенник на втория й съпруг М. Ответникът М. И. е останал сирак и е живеел в семейството на своя чичо М. М. В. Последният и майката на ищеца са сключили брак на 10.01.1933 г. През 1946 г. М. М. с универсално завещание е оставил на ответника всичките си движими и недвижими имоти и две години по-късно /1948 г./ е починал. През 1949 г. по данъчен регистър процесните имоти са записани на Д. М. В. /тези данни очевидно са поправени и е видно, че преди това е било записано друго име/. Имотите са заявени и от ищеца и от ответника за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ с твърдението, че са принадлежали според ищеца на неговата майка, а според ответника-на неговия завещател. ОбС "ЗГ" Г. Д. е отказала да се произнесе, като е приела, че между страните е налице спор за материално право. Видно от заключението на вещото лице на ответника са възстановени земеделски земи, които са идентични или частично се припокриват със земите, заявени от ищеца, както и че всички имоти са били собственост на наследодателя на ответника М. Р. свидетели Б. и Б. са установили, че спорните имоти са принадлежали на втория съпруг на майката на ищеца Д. Г. Мустафов. Една година след неговата смърт /1949 г./ Джамиле се е омъжила в друго село и напуснала с. К.. Ищецът е останал да работи нивите, останали от съпруга на майка му. Ответникът е работил друга част от имотите на своя наследодател извън спорните и той е внесъл имотите в ТКЗС. На него П. комисия е издала положително решение за възстановяване на земеделски земи. Такъв характер има и решението на П. комисия, издадено в полза на ищеца № 8171/24.04.2000 г. При тези данни законосъобразно и обосновано въззивният съд е приел, че спорните имоти са принадлежали на съпруга на майката на ищеца. Последният през 1946 г. се е разпоредил с цялото си имущество в полза на ответника с универсално завещание. Завещанието, представено като писмено доказателство не е оспорено по делото и по силата на завещанието правото на собственост върху спорните имоти е преминало в полза на ответника още преди образуването на ТКЗС. Дори да се приеме, че след смъртта на втория съпруг на майка си или от 1948 г. ищецът е започнал самостоятелно да владее като собственик имотите, принадлежали на М. М. В. и завещани на ответника, от 1948 г. до образуване на ТКЗС /1957-1958 г./ предвиденият в закона /чл. 34 ЗЗД (отм.) давностен срок от 20 години не е изтекъл. Записванията в данъчния регистър на името на Д. Г., които очевидно са поправени, не могат да обосноват самостоятелно основание за придобиване право на собственост, при положение, че майката на ищеца не е получила права по наследство от втория си съпруг. Предвид изложеното въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на III г. о.