Решение № 2141 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16687/2013 г.

Решение № 2141 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16687/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Йордан Божидаров Тевекелиев, Божидар Йорданов Тевекелиев и Спас Божидаров Тевекелиев против решение № 589/23.10.2013 г. по адм. дело № 297/2013 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Божидар Йорданов Тевекелиев и Лидия Стоянова Тевекелиева, действаща чрез особения си представител Спас Тевекелиев, срещу Решение № 1358А/12.11.1998 г. на Областен управител на област Ловеч. В касационната жалба и в хода на делото по същество се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно като изложените аргументи преповтарят по съществото си основанията, твърдяни пред първоинстанционния съд. Претендира се отмяна на обжалваното решение като неправилно и решаване на делото по същество от касационната инстанция. Ответната страна - Областният управител на област Плевен оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят по делото на Върховната административна прокуратура, дава заключение, че решението е правилно. Според прокурора при извършения контрол за законосъобразност на оспорения акт - решение № 1358А/12.11.1998 г. на областен управител на Ловешка област, по повод наведени доводи за нищожност на акта, първоинстанционният съд правилно е изключил наличие на основания за обявяване на такава. Върховният административен съд, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена в срок от надлежни страни (приемайки, че Йордан Божидаров Тевекелиев действа в качество си на пълномощник на своя баща Божидар Йорданов Тевекелиев и че Спас Божидаров Тевекелиев, действа в качеството си на особен представител на Лидия Стоянова Тевекелиева), против подлежащ на касационен контрол акт, счита същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 589/23.10.2013 г. по адм. дело № 297/2013 г. по описа на Административен съд - Плевен е отхвърлена жалбата на Божидар Йорданов Тевекелиев и Лидия Стоянова Тевекелиева срещу Решение № 1358А/12.11.1998 г. на Областен управител на област Ловеч, с което се изменя Решение № 664/02.07.1998 г., с което вместо реално възстановяване на терен от 4 900 кв. м е признато правото на обезщетение с компенсаторни записи - равностойни на одържавената движима и недвижима собственост на "Витамини Тевекелиев" АД по активното салдо на нарочния баланс на предприятието при приспадне със стойността на реално възстановената със заповеди на Кмета на община Плевен № РД-15-540/30.03.1995 г. и № РД-15-2444/13.10.1993 г. недвижима собственост. За да отхвърли като неоснователна претенцията на жалбоподателите за нищожност на процесния административен акт, съдът е приел, че не са налице пороци, предполагащи уважаването на искането. Този извод съдът е мотивирал като е приел за установено, че актът е издаден от компетентен орган по силата на приложимия в случая чл. 32, ал. 2 от ЗАП, какъвто се явява областният управител на област Ловеч, в качеството си на издател на измененото Решение № 664/02.07.1998 г., както и че при издаването му са съобразени процесуалните правила и са били налице материалноправните предпоставки за упражняване на правомощията от страна на административния орган - влязъл в сила административен акт, който не е оспорен пред съд, от същия акт не са придобити права /в изменената му част/, налице е молба от заинтересовани граждани за изменение на акта (Божидар Тевекелиев, Лидия Тевекелиева и Марийка Пашева). По отношение връзката между оценката на активите и издадения акт, съдът е посочил, че по силата на чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ оценката е подлежала на самостоятелно оспорване, като такова не е инициирано, а същата от друга страна не е предмет на разглеждане в проведеното съдебно производство. Решението е правилно. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционният съд, като намира същите за обосновани и изведени при правилно прилагане на материалния закон въз основа на безспорно установена фактическа обстановка. Доводите изложени в касационната жалба и поддържани в производството не могат да бъдат споделени, тъй като не отчитат посоченото от първоинстанционния съд различие в правното значение, респ. правните последици между акта, с който се уважава правото на обезщетяване по реда на ЗОСОИ, и акта (оценката), с който се утвърждава (определя) конкретния размер на обезщетяването. При условие, че сочената като порочна експертна оценка е изготвена по силата на сега разглеждания административен акт, то същата като последваща във времето по никакъв начин не би могла да обоснове каквато и да е порочност на решение № 1358А/12.11.1998 г. на областния управител на област Ловеч, свързана с наличието на материалноправните условия за пораждане и упражняване на правомощия на органа, регламентирани в чл. 32, ал. 2 от ЗАП (отм.) във вр. с чл. 6, ал. 3 от ЗОСОИ. С оглед изхода на делото, на основание чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. чл. 9, чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде уважено искането на ответна страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение