Решение № 4764 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12295/2010 г.

Решение № 4764 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12295/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на Светослав Асенов Аврамов- Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 1367 от 1.07.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 2653 по описа за 2009 г., с което по жалба на "Екомат" ЕООД, гр. Разград, представлявано от управителя Розалина Филипова Петрова, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 900113/03.07.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Разград, потвърден с Решение № 492/09.09.2009 г. на зам. Директора на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчен период м. 02.2009 г. на ревизираното лице е начислен ДДС, на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС, в размер на 19 436.32 лв. върху липса на стока и лихви в размер на 773.03 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие със закона и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Екомат" ЕООД,, гр. Разград, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо А отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 900113/03.07.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Разград, потвърден с Решение № 492/09.09.2009 г. на зам. Директора на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, за допълнително начислен ДДС на касатора за данъчен период на м. 02.2009 г.. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че актовете са издадени от компетентни органи и в съответствие с предвидената в разпоредбите на ДОПК процедура, както и че в хода на съдебното производство са опровергани изводите на органите по приходите досежно установените при ревизията липси за посочения данъчен период въз основа на извършеното от тях съпоставяне на счетоводните данни и фактически установената наличност. Съдът е счел, въз основа на двете изслушани експертизи в хода на съдебната фаза на спора- съдебно - счетоводната и съдебно -техническата, че не е налице основание по чл. 79, ал. 3 ЗДДС за начисляване на ДДС върху липсваща стока - пшеница и брашно, в склад на ревизираното лице. Решението е правилно, постановено след надлежен анализ на всички данни по делото и при изградени съответни на фактите правни изводи. Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения от съда. Изводите в оспореното решение кореспондират с поисканите и събрани по делото доказателства. Съдът правилно е възприел за установено по несъмнен начин обстоятелството, че на складовата база на жалбоподателя в с. Самуил е извършена инвентаризация на 12.02.2009 г. за установяване на наличните количества стоки и материали на "Екомат" ЕООД, както и че резултатите от нея са материализирани в Протокол № 403 от същата дата, в който е извършено преброяване и проверка на наличните количества стоки и материали. Посочено е в мотивите на решението, че установените количества са били описани в Опис на наличните количества стоки, приложени към протокола, като видно от съдържанието му, видовете опаковки са в чували, на тон и на килограм. Съдът детайлно се е спрял на съдържателната част на описа, посочвайки, че например от позиция втора се установява, че констатираната наличност е 8-10 тона трици в бункер; пшеницата на 11 позиция е приблизително 70 тона, слънчогледа на 13 позиция е приблизително 70/80 тона и т. н. В решението са пресъздадени заключенията и на двете изслушани експертизи, като са обсъдени констатациите на всеки един от експертите в светлината на цялостния доказателствен материал по делото. В реда на гореизложените мотиви следва да се посочи, че е неоснователно възражението на касатора, че съдът е постановил решение само въз основа на данните от съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи. Административният съд е приел, че органите по приходите не са доказали основанията за допълнително начислените задължения по ЗДДС за данъчен период м. 02/2009 г., тъй като при извършената инвентаризация на 12.02.2009 г. не са осъществени измервания на параметрите на помещенията, в които са съхранявани стоките- бункери и силози- височина, широчина, дължина, а същите са извършени окомерно, което се установява и от посочените приблизителни стойности в Описа, неразделна част от Протокола и се потвърждава от съдебно- техническата експертиза. Съдът аргументирано е споделил тезата на ревизираното лице, че след като не са извършени определени замервания по определен начин и не е изчислено теглото на наличното количество в силозите, то не би могло и да се посочи точното съдържание на стоката, което е било налично към момента на проверката. В съответствие със закона е преценена и доказателствената стойност на Протокол № 403/12.02.2009 г., доказването на чиято истинност, в качеството му на официален свидетелстващ документ, е в тежест на приходната администрация, представила същия, което в случая не е сторено. В допълнение към мотивите на първостепенния съд следва да бъде посочено още следното: Съгласно § 1, т. 10 от ДР на Закона за счетоводството, "инвентаризация" е процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. За резултатите от инвентаризацията се съставя инвентаризационен опис, като в него се отразява намереното при инвентаризацията, намереното по счетоводни данни и явяващата се между тях разлика под формата на липси и излишъци. В конкретния случай от заключението на вещото лице е установено, че съобразно приетата от дружеството счетоводна политика, оборотната ведомост би дала верни данни само в края на месеца след извършване на инвентаризация на складовата наличност, а при процесната ревизия не е процедирано в съответствие и при съобразяване с този отправен критерий. При това, според изричното становище на вещото лице, правилно възприето от съда, използваният метод на инвентаризация е основан метод на отчитане и контрол и не противоречи на изискванията на Закона за счетоводството, тъй като позволява правилно и точно да се установят наличностите. За органите по приходите не са съществували пречки да съобразят горепосочените обстоятелства, и като не са сторили това са издали РА в противоречие с предписанията на закона. Съдът обосновано е приел още, че в случая не е установено и по какъв способ са придобити тези стоки и дали дружеството е приспаднало данъчен кредит за тях, доколкото в РА не са изложени каквито и да било съображения в тази насока, а в решението на директора на дирекция "ОУИ" е посочено, че нямало данни стоката да е собствена продукция и след анализ на дневника за покупки и СД за съответните периоди се стигало до извод, че лицето е било получател по доставки с предмет липсващата стока и е ползвало пълен данъчен кредит. В решението са изложени евентуални мотиви за основателността на жалбата, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно правилото на чл. 79, ал. 3 ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Доколкото в тежест да докаже фактическия състав на цитираната норма има приходната администрация, след обстоен анализ на събраните при ревизията и в съдебното производство доказателства съдът правилно е приел, че при недоказана липса, ДДС незаконосъобразно е начислен на посоченото основание. Обоснована е и преценката на административния съд, че органите по приходите са били длъжни да изследват доставките по конкретни фактури, да посочат размера на ползвания данъчен кредит и да конкретизират липсата по тези доставки и едва тогава да начислят данък в размер на ползвания данъчен кредит. Както правилно е посочил съдът, съображения в тази насока- предмет на кои доставки са били липсващите стоки и през кой период е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит за тях, не са изложени. Правилно съдът е приел въз основа на данните по делото, че по този начин не може да се направи извод, че дружеството е приспаднало право на данъчен кредит и то именно в размер на начисления данък. Изложените в противната насока оплаквания в касационната жалба са неподкрепени от доказателствата по делото и не могат да бъдат споделени. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението е правилно и при извършената проверка не се установи да са допуснати сочените от касатора нарушения, водещи до неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Варненския административен съд не страда от пороците, сочени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо А отделение,