Решение № 9615 от 30.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14573/2015 г.

ВАСII отделение30.08.2016 г.докладчик Джузепе Роджери

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 351/04.11.2015 г. по адм. дело № 321/2015 г. на Административен съд - Перник. ОСЪЖДА П. С. И. от гр. Перник да заплати на Община Перник сумата 600 лв /шестстотин лева/ разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 9615 от 30.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14573/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. И. от гр. Перник, против Решение № 351/04.11.2015 г. по адм. дело № 321/2015 г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 1067/15.06.2015 г. на кмета на Община Перник, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Надстрояване на съществуваща масивна жилищна сграда", с идентификатор 55871.501.786.1 по КК на гр. Перник, находящ се в съсобствения му УПИ VIII-11390, кв. 452 по плана на кв. "Бела вода", гр. Перник. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и се претендират разноски. Ответникът- кметът на община Перник, оспорва жалбата. Претендира разноски. Ответниците М. С. А. и С. К. С. не изразяват становище по жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови обжалваното решение, Административният съд приема оспорената заповед за законосъобразна - издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на процедурата по констатиране незаконността на извършеното строителство, както и при правилно приложение на материалния закон и съобразяване с неговата цел. Обсъдени са представените доказателства във връзка с извършеното строителство и е счетено, че е налице незаконен строеж, тъй като за него няма изискващите се одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Решението е валидно, допустимо и правилно. От събраните по делото доказателства, вкл. констативен акт по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, верността на който не е оборена и имаща обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените в него вид, характер и начин на изпълнение на строителството, се установява, че процесният строеж е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, което го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед периода на извършване на строежа - 2012 г. са неприложими разпоредбите на § 16 ПР на ЗУТ и § 127 и § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ и незаконният строеж подлежи на премахване, както законосъобразно е разпоредено с оспорената заповед. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. С оглед изхода на делото и изрично и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи направените в това производство разноски за юрисконсултско възнаграждение По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1