Решение № 226 от 6.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 673/2017 г.

Решение № 226 от 6.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 673/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Христина Михова Производството е по реда на чл. 423 от НПК. Образувано е по молба на осъдения Хуриет А. С. с искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 418/2014 г., по описа на Окръжен съд - гр. Ловеч. В молбата се твърди, че производството е разгледано в отсъствие на подсъдимия, който не е имал възможност да направи искания във връзка със събиране на доказателства и да оспори събраните от обвинението, в резултат на което му е наложено и несправедливо наказание. Осъденият моли за отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане на Окръжен съд- гр. Ловеч. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на осъдения поддържа молбата за възобновяване и пледира за нейното уважаване. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като наказателното производство е проведено задочно, поради това, че С. се е укрил, като е напуснал територията на страната. Осъденият Х. С. моли да бъде отменена влязлата в сила присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд, I - во наказателно отделение, след като прецени доводите на страните, изложеното в молбата за възобновяване и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното: Молбата за възобновяване е допустима, подадена е от лице, което има право на това, като е спазен и срокът, визиран в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК. От приложеното по делото решение от 18.10.2016 г. на Върховен областен съд Щутгарт, ФР Германия, се установява, че въз основа на Европейска заповед за арест, издадена на 05.04.2016 г. от Окръжен съд- гр. Ловеч, Х. А. С. е бил временно задържан на 13.06.2016 г. в Л., по силата на разпореждане на съдия от Районен съд Лудвигсбург. От същото решение е видно, че осъденият С. е запознат с Европейската заповед за задържане с цел екстрадиция на 17.08.2016 г. В този момент българският гражданин за първи път е узнал за влязлата в сила присъда, постановена по НОХД № 418/2014 г. по описа на ОС-гр. Ловеч, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години. Видно от приложената по делото справка, издадена от Министерство на правосъдието, ГД "Изпълнение на наказанията", Х. С. е бил екстрадиран от ФР Германия и приведен в Затвора - гр. София на 12.01.2017 г. Независимо, че осъденият е узнал за влязлата в сила присъда на 17.08.2016 г., реално той е имал фактическа възможност да подаде молба за възобновяване на наказателното производство, едва след привеждането му в Република България, както е и сторил на 26.04.2017 г., поради което настоящият съд намира, че срокът по чл. 423, ал. 1 от НПК е спазен. Разгледана по същество, молбата за възобновяване на наказателното производство е неоснователна. От материалите, събрани по делото, се установява, че досъдебното производство № 121/2014 г., по описа на РУ "Полиция"-Луковит е образувано на 05.05.2014 г. срещу Х. А. С. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, пр. 4, 5, 6 и 7, б. "б", пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. С постановление от 06.05.2014 г. на ОП - Ловеч е повдигнато обвинение срещу С. за извършено престъпление по посочения текст, като с определение № 166/09.05.2014 г. по НЧД № 167/2014 г. по описа на ОС - гр. Ловеч е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража". С определение № 252/10.07.2014 г. на ОС - гр. Ловеч, мярката за неотклонение на С. е изменена в "Домашен арест". Срещу Х. С. е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, пр. 4, 5, 6 и 7, б. "б", пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, по който е образувано НОХД № 418/2014 г. по описа на ОС - гр. ловеч. На 17.12.2014 г. на Х. С. е връчен обвинителен акт, както и призовка за първото по делото заседание, насрочено за 19.01.2015 г. Поради неявяване на подс. С. в съдебно заседание, съдебният състав е изменил мярката му за неотклонение от "Домашен арест" в "Задържане под стража". С. е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 2992/24.01.2015 г. на ГД "Национална полиция". В съдебно заседание, проведено на 27.03.2015 г., е даден ход на делото в ОС - гр. Ловеч на основание чл. 269, ал. 3, т. 4 от НПК, поради това, че подсъдимият се е укрил, като след щателно издирване е установено единствено, че е напуснал територията на Република България и е заминал за Федерална Република Германия, въпреки наложената му ограничителна мярка по чл. 68 от НПК. С присъда № 8, постановена на 15.06.2015 г. по НОХД № 418/2014 г. по описа на ОС - гр. Ловеч, Х. А. С. е признат за виновен, като на основание чл. 343, ал. 4, вр. с чл. 343, ал. 3, пр. 4, 5, 6 и 7, б. "б", пр. 2 вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК е осъден на петнадесет години лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим. Присъдата е обжалвана пред Апелативен съд- гр. Велико Търново, който с решение по ВНОХД № 235/2015 г. я потвърдил изцяло. Решението на АС - Велико Търново е обжалвано от служебния защитник на подс. С. пред ВКС. С решение № 38, постановено на 29.03.2016 г. по н. д. № 83/2016 г., по описа на ВКС, I - во н. о. въззивното решение е оставено в сила. На 13.06.2016 г. осъденият С. е задържан във ФРГ, след което е екстрадиран в Република България за изтърпяване на наложеното му наказание - "лишаване от свобода" за срок от петнадесет години. При така изложените факти, настоящият съдебен състав намира, че искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. Разпоредбата на чл. 423 от НПК дава възможност на задочно осъдения да иска отмяна на постановената спрямо него и влязла в сила присъда, по реда на извънредния способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за започване на наказателното производство в досъдебната и съдебната фаза на процеса. Това е предопределено от предоставените в нормата на чл. 55 от НПК права на обвиняемия /подсъдимия/ в наказателния процес, между които е правото да участва лично в наказателното разследване през всичките му фази и стадии, чрез даване на обяснения, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Нормата на чл. 423 от НПК е съобразена с изискванията на чл. 6, т. 3, б. "а", "b", "c" и "d" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи за справедлив процес и с практиката на Съда в Страсбург. Упражняването на правото на участие в наказателното производство е въпрос на лична преценка на лицето, дали да се ползва от него или не. Осъденият не може да претендира, че не му е осигурено лично участие, при положение, че е бил привлечен в качеството на обвиняем, но се е укрил, или е редовно призован за съдебното заседание, но не се е явил. В тези случаи не му е гарантирано възобновяване на наказателното производство, тъй като се приема, че лицето е демонстрирало отказ от правото на лично участие в наказателния процес. Задочното производство по отношение на осъдения С. е проведено по делото при спазване на всички изисквания на НПК, след предявяване на обвинението и след изпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК. Осъденият сам се е поставил в невъзможност да участва в съдебното производство по делото, разгледано от три съдебни инстанции, като се е укрил, след като е бил редовно призован за първото съдебно заседание и му е бил връчен препис от обвинителния акт. При това положение, претенцията му за незаконосъобразно проведено задочно наказателно преследване е неоснователна. Без уважение следва да бъде оставено и искането на защитата за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и изпращане на делото за разглеждане на АС- гр. Велико Търново. По посочения от защитата процесуален ред се разглеждат искания за възобновяване на производства, в хода на които са допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК при постановяване на съдебни актове, непроверени по касационен ред. В правомощията на апелативния съд е да прецени дали са налице предпоставките за възобновяване на наказателното производство само по отношение на визираните в разпоредбата на 424, ал. 1 от НПК съдебни актове, а по всички останали компетентен е Върховният касационен съд. Първоинстанционната присъда е постановена срещу осъдения С. от ОС- гр. Ловеч, поради което не АС- гр. Велико Търново, а Върховният касационен съд е компетентен да се произнесе по искането за възобновяване. Една от предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, е съдебният акт да не е бил проверен по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. Смисълът е да не се стигне до хипотеза, при която по реда на възобновяването да се контролират решения на ВКС, постановени като касационна инстанция, превръщайки извънредния способ в редовен - четвърта инстанция за проверка на съдебните актове. Присъдата на ОС- гр. Ловеч, чиято отмяна се иска, е проверена от АС - гр. Велико Търново и от Върховния касационен съд по жалба, подадена от служебния защитник на осъдения С.. Независимо, че касационната жалба не е била подадена лично от подсъдимия, тя е била изцяло в негов интерес, тъй като с нея са били релевирани доводи за допуснати нарушения на материалния закон при определяне на наказанието, довели до неговата явна несправедливост. След като присъдата е била проверена по касационен ред по жалба, подадена в интерес на подсъдимия, налице е процесуална пречка за проверка на същата по реда на възобновяването по молба отново на осъдения. Предвид посочените съображения и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, I - во наказателно отделение