Решение № 9963 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2312/2012 г.

Решение № 9963 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2312/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Д-р Иван Безус" гр. Нови пазар, против решение № 141 от 06.12.2011 г., постановено по административно дело № 271 по описа за 2011 г. на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против писмена покана изх. № 29-05-2425 от 30.06.2011 г. за възстановяване на НЗОК (Националната здравноосигурителна каса) на неоснователно заплатени средства за медико-диагностични дейности на обща стойност 4505,04 лв., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Шумен. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, и са развити доводи за незаконосъобразност на писмената покана по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК (противоречие с материалноправни разпоредби). Въз основа на тях е формулирано искане за отмяна на решението и на писмената покана. Ответникът по касация - директора на Районна здравноосигурителна каса - Шумен, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага оставянето й без уважение. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Шумен по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е оспорената от ЕТ "Д-р Иван Безус" гр. Нови пазар писмена покана с изх. № 29-05-5425 от 30.06.2011 г. на директора на РЗОК - Шумен за възстановяване от ЕТ в качеството му на изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП), на НЗОК на неоснователно заплатените от нея средства за медико-диагностични дейности за четирите тримесечия на 2009 г. и първото тримесечие на 2010 г., назначени от лечебното заведение извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране на определените брой и стойност на индивидуалните регулативни стандарти (РС). Решението на Шуменския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал и в съответствие с приложимия материален закон в мотивите на проверяваното решение е прието, че процесната писмена покана е материално законосъобразна, издадена в предписаната от закона форма (в това число е мотивирана) от компетентен административен орган в кръга на правомощията му, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с целта на закона. В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт на администрацията и на обуславящите го такива) е установено, че на жалбоподателя като изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ през 2009 г. и първото тримесечие на 2010 г. по договори с НЗОК, са определени с протоколи към индивидуалните договори конкретен брой регулативни стандарти за тези периоди. От данните по делото е видно, че лечебното заведение с назначените медико-диагностични изследвания бл. МЗ-НЗОК № 4 е превишило определените му РС за процесните периоди извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, като стойността на неоснователно заплатените от НЗОК суми е в размера, който е установен от контролните органи при извършената финансова проверка, приключила с протокол за неоснователно получени суми (чиято формална доказателствена сила не е опровергана), послужил като фактическо основание за издаване на писмената покана. Налице е щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което тези суми подлежат на връщане от касатора. Винаги когато изпълнителят на медицинска помощ е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой и над разрешените надвишения и възможностите за компенсиране, следва да възстанови заплатените заради това средства в бюджета на НЗОК. В случая става въпрос за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Законите за бюджета на НЗОК за 2009 г. и 2010 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалните договори между лечебното заведение и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. Установяването на фактите във връзка с регулативните стандарти и тяхното превишение е извършено по пътя на контролната дейност, осъществявана от РЗОК по реда на чл. 72, ал. 2 и ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, при спазване на предвидената процедура в чл. 76а от същия закон. Върховният административен съд не споделя наведените и пред настоящата инстанция доводи от касатора в насока, че не е бил длъжен да съобразява поведението си с определените му регулативни стандарти поради противоречието им със Закона за здравното осигуряване, и защото те нарушавали правата на здравноосигурените лица и ограничавали правото му на труд. Тези възражения са надлежно обсъдени в мотивите на проверяваното съдебно решение, където им е даден убедителен отрицателен отговор, който по същество тричленният съдебен състав изцяло споделя и не следва дословно да преповтаря. За пълнота на изложението трябва да се добави, че развитите в касационната жалба съображения, релевиращи незаконосъобразност на регулативните стандарти, са неотносими към предмета на спора. Определените регулативни стандарти за всеки изпълнител на медицинска помощ не подлежат на инцидентен съдебен контрол за законосъобразност в производството по оспорване на писмена покана, издадена за събиране на неоснователно изплатени суми от бюджета на НЗОК. В тази връзка не е основателно и касационното оплакване, отнасящо се до реда и правилата, по които се изпълнява бюджета на НЗОК. Това е дейност свързана с оперативната самостоятелност на този централизиран орган. Изпълнението на индивидуалния договор за оказване на ПИМП не е пряко свързано с горепосочената дейност, като искането за определяне на допълнителни РС представлява отделно производство. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,