Решение № 6818 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4422/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение север“ АД против решение № 1380 от 11.12.2025 г., постановено по адм. д. № 401/2024 г. по описа на Административен съд Силистра, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу заповед № ДК-19-СС-6/19.11.2024 г., издадена от началника на РДНСК Силистра, с която на основание чл. 178, ал. 1 ЗУТ е забранен достъпът и ползването на строеж: "Мрежа НН“ от съществуващ стоманобетонов стълб /СБС/ № 11 до електромерно табло, монтирано на СБС № 11.1, която мрежа е прокарана от ПИ 66425.506.462, през ПИ 66425.506.464 и ПИ 66425.516.137 по КК и КР на Силистра. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не бил съобразил, че не било налице изместване на стълбове и поставяне на нови такива. Стълбовете били съществуващи. Мрежата „ниско напрежение“ била съществуваща. Установявало се, че не бил извършен нов строеж, а бил осъществен текущ ремонт по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ, поради което не се изисквали строителни книжа. Иска отмяна на решението и отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – началника на РДНСК Силистра, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Твърди, че оспореното решение е правилно. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни съображения, сочещи законосъобразност на решението, предмет на жалбата. Предлага на съда решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, при направената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира, че касационната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: С оспорената пред първоинстанционния съд заповед, началникът на РДНСК Силистра, на основание чл. 178, ал. 1 ЗУТ е забранил достъпа и ползването на строеж: "Мрежа НН“ от съществуващ стоманобетонов стълб № 11 до електромерно табло, монтирано на СБС № 11.1, която мрежа е прокарана от ПИ 66425.506.462, през ПИ 66425.506.464 и ПИ 66425.516.137 по КК и КР на Силистра, поради факта, че при извършените проверки е установено фактическо ползване на съоръжението, без да е проведена изискуемата процедура по въвеждането му в експлоатация от органите на ДНСК с оглед категорията на строежа /“трета“/. Административен съд Силистра е отхвърлил оспорването, след като е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган предвид установената трета категория на строежа, в предвидената форма, при спазване на установената в ЗУТ процедура, в съответствие с материалния закон и неговата цел, че при извършените проверки е установено фактическо ползване на съоръжението, без да е проведена изискуемата процедура по въвеждането му в експлоатация от органите на ДНСК с оглед категорията на строежа, приел е също че в случая не е изпълнен "текущ ремонт" по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ и строежът подлежи на въвеждане в експлоатация, каквото не е извършено, поради което предпоставките за забрана на достъпа и ползването му са изпълнени. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са касационните възражения, по основния спорен въпрос – дали в конкретната хипотеза се касае за "текущ ремонт" по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ. Извършените проверки от контролните органи, констатациите на които не са опровергани от жалбоподателя и се потвърждават от приетото по делото заключение на съдебно - техническата експертиза, установяват изграждането на нова въздушна мрежа „ниско напрежение“ – съоръжение на техническата инфраструктура съгласно чл. 64, ал. 1, т. 3 ЗУТ, представляваща в случая изтеглянето на нов усукан изолиран проводник с приблизителна обща дължина 30м, от СБС 11 до СБС 11.1. Макар, че стълбовете /СБС 11 и СБС 11.1/ са съществуващи и тяхното местоположение не е променяно, дружеството-жалбоподател не е ангажирало доказателства, че преди поставянето на новия усукан изолиран проводник, на неговото място е съществувал стар проводник който е заменен с новия. От декларацията на П. Д. в качеството му на присъединен ползвател на електроенергията, е видно че новият кабел е монтиран в периода февруари 2022г. – февруари 2024г. Това, че мрежата в района на град Силистра е „ниско напрежение“ не доказва съществуването на стар захранващ кабел между посочените по-горе стълбове. В писменото заключение на изслушаната СТЕ е посочено, че липсва каквато и да било информация относно твърдения за съществуващ кабел, неговото трасе и функциониране. Нещо повече – в обясненията си, дадени в съдебно заседание на 10.07.2025 г., вещото лице, заявява, че липсват доказателства, че на това място е съществувал кабел, както и че към 2021г. на място не е съществувал прокаран проводник. При тези данни правилно съдът приема, че не е налице „текущ ремонт“ по смисъла на § 5, т. 43, изр. последно ДР ЗУТ на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1 ЗУТ. Налице е нов строеж, за който жалбоподателят не представя доказателства за въвеждане на строежа в експлоатация, поради което са изпълнени материалноправните предпоставки, посочени в оспорената заповед. Разпоредбите на чл. 178, ал. 5 и ал. 1 ЗУТ регламентират правомощие на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице да постанови забрана ползването на строеж, когато се ползва преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, ал. 2 ЗУТ. В случая е приложима именно тази хипотеза, тъй като се установява наличието на нов строеж, трета категория, който следва да бъде въведен в експлоатация, а такава процедура от компетентния орган не е провеждана – обектът се ползва без да е въведен в експлоатация по определения ред. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд – Силистра е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена в размер 102,26 €. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,