Решение № 3912 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9451/2023 г.

Производството е по реда на чл.185 и сл. от Администартивно-процесуалния кодекс. Образувано е по жалба от П. Запрянов от гр.Димитровград, [улица] [номер], чрез пълномощника му адв.Б. Бойчев от АК Хасково срещу т.4, б а , първи абзац от Заповед АД 50 05 25/24.07.1997г. на Председателя на Народното събрание на Република България, обн., ДВ, бр. 60 от 29.07.1997 г. В жалбата се прави оплакване, че въпросната заповед съставлява подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на ЗНА и по оношение на посочената точка са налице пороци по чл. 146, т.3,4 и 5 АПК. Моли съда да прогласи същата като нищожна или да я отмени, като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответният по жалбата председател на Народното събрание чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт М. Григорова взема становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че подадената жалба е допустима и следва да бъде разгледана, че същата е неоснователна в частта, с която се иска прогласяване на нищожност на оспорената разпоредба, съответно е основателна в останалата й част. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и закона, намира за установено следното: Подадената жалба се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разгледне и производството по делото да се прекрати. Доводите и аргументите на настоящата съдебна инстанция се изразяват в следното: Предмет на съдебното производство по чл. 185 и сл. от АПК, като средство за защита срещу незаконосъобразен подзаконов нормативен административен акт, може да е само действаща разпоредба към момента на разглеждане на спора. Решението за отмяна на разпоредби на подзаконов нормативен акт поражда конститутивен ефект, който се проявява занапред. Съгласно Тълкувателно решение 3/16.04.2013 г. на ОСС на ВАС, при оспорване на административен акт, с искане за обявяване на нищожност, правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата, но както беше посочено по-горе правният интерес се преценява при наличие на действащ подзаконов нормативен акт. Наличието на годен за съдебно оспорване акт е въпрос на допустимост на съдебното производство и за него съдът е длъжен да следи служебно. Съдът не може да отмени или прогласи нищожността на вече отменен подзаконов акт, нито да го отмени или прогласи нищожността му със задна дата. Отмяната на оспорения акт преди датата на подаване на жалбата прави оспорването недопустимо, тъй като атакуваният акт е лишен от правно действие - той не е част от позитивното право. В този смисъл в съдебната практика на Върховния административен съд е определение 790 от 25.01.2023г. постановено по адм.д. 10041/22г. на петчленен състав на първа колегия. С жалбата си до ВАС жалбоподателят П. Запрянов оспорва т.4, б а , първи абзац от Заповед АД 50 05 25/24.07.1997г. на Председателя на Народното събрание на Република България, обн., ДВ, бр. 60 от 29.07.1997 г. Въпросната заповед е издадена на основание чл.9,ал.2 от Закона за Държавен вестник , по силата на която за обнародване на обявленията, съобщенията, поканите и другите известия в неофициалния раздел се заплаща такса, чийто размер се определя от председателя на Народното събрание с разпореждане.Издаваната заповед в изпълнение на посочената повеля има характер на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.75, ал.1 от АПК, тъй като инкорпорира общозадължителни правила за поведение, правни норми, които са адресирани до неопределен и неограничен брой адресати и се прилагат нееднократно. Въпросната Заповед АД 50 05 25/24.07.1997г. на Председателя на Народното събрание на Република България, обн., ДВ, бр. 60 от 29.07.1997 г. понастоящем следва да се счита за отменена с издаването на последващи заповеди на същото правно основание. Същият жалбоподател е оспорил и други заповеди на председателя на Народното събрание, издадени на основание чл.9,ал.2 ЗДВ, по отношение на идентична част. Така например т.4, б. А в частта с обем до ½ стандартна страница 20лева от заповед АД 750 05 112/18.08.2017г. е предмет на оспорване по адм.д. 5694/2023г. по описа на ВАС, второ отделение, а т.4, б. А , първи абзац, от заповед АД 550 05 101/21.07.2015г. е предмет на оспорване по адм.д. 5695/2023г. по описа на ВАС, първо отделение. Понастоящем действаща е Заповед АД 49 350 05 67 от 13.07.2023г., обн. ДВ, бр.61 от 2023г. Макар нормата на чл.11,ал.3 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ да разпорежда, че нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт, в практиката са налице хипотези, при които посочената разпоредба не се прилага изрично. В тези хипотези намира приложение един от основните принципи на правото, останал още от римско време, че по новият по време закон отменя стария. В конкретния случай, след издаването на последващи заповеди на основание чл.9,ал.2 ЗДВ, следва да се приеме, че оспорената разпоредба на т.4, б а , първи абзац от Заповед АД 50 05 25/24.07.1997г. на Председателя на Народното събрание на Република България, обн., ДВ, бр. 60 от 29.07.1997 г., е мълчаливо отменена и същата не е част от действащото позитивно право. За оспорващия не съществува правен интерес от неговото оспорване и са налице хипотези по чл.159,т.1 и 4 АПК. В този смисъл в съдебната практика на ВАС, по идентичен спор между същите страни е решение 2809 от 08.03.2024г. на Върховния административен съд, петчленен състав на втора колегия, постановено по адм.д. 759/2024г. Предвид на гореизложеното подадената жалба от П. Запрянов против т.4, б а , първи абзац от Заповед АД 50 05 25/24.07.1997г. на Председателя на Народното събрание на Република България, обн., ДВ, бр. 60 от 29.07.1997 г., следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. При този изход на процеса на осн.чл.143,ал.3 АПК жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на Народното събрание разноски по делото в размер на 150лв., съставляващи юрисконсулско възнаграждение, определено при условията на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид гореизложеното и на основание чл.159,т.1 и т.4 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,