Решение № 2793 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16355/2010 г.

Решение № 2793 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16355/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Димитър Василев Христов, от гр. Свищов, против заповед № К-10037/03.09.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на предписаната от закона форма. Моли за отмяната й. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: Със заповед № К-8287/13.07.2010 г. министърът на вътрешните работи е образувал дисциплинарно производство, определил е състава на дисциплинарно-разследващия орган и е разпоредил да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. На 28.07.2010 г. държавният служител е запознат със заповедта. На 03.08.2010 г. дисциплинарно-разследващия орган е поканил Христов да даде писмени обяснения. На 06.08.2010 г. и на 13.08.2010 г. същият е дал писмени обяснения, с които дисциплинарно наказващия орган е запознат на 02.09.2010 г., видно от поставените резолюции. В резултат на проведеното дисциплинарно производство на 11.08.2010 г. е изготвена обобщена справка, в която са направени изводи, че Димитър Христов, полицейски инспектор V степен "Пътен контрол" в група "Охранителна полиция" на РУП гр. Свищов на 09.03.2010 г. е подбудил Христо Аврамов (младши контрольор при РУП Свищов) да даде неверни показания в качеството му на свидетел по дознание № 89/2010 г., като съзнателно устно потвърдил неистина, че на 05.03.2010 г. след отзоваването му на сигнал за настъпило ПТП на ул. "Цар Освободител" в гр. Свищов и последвала проверка на документи на водача Васил Христов, последният представил полица за сключена застраховка "гражданска отговорност", като действията на Димитър Христов са станали достояние на негови колеги, на други служби в МВР и на граждански лица и са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Констатирано е, че инспектор Христов е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и е направено предложение на държавния служител да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят е запознат с обобщената справка на 12.08.2010 г. На 12.08.2010 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил и становище. На 03.09.2010 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която е наложил на Димитър Василев Христов дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено: за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в подбуждане на подчинения му служител - полицай Христо Аврамов, младши автоконтрольор в РУП - Свищов, да потвърди неверни обстоятелства (неистина) в разпита му като свидетел, проведен на 09.03.2010 г. по дознание № 89/2010 г., свързан с извършена от него проверка на документите на участник в ПТП на 05.03.2010 г., за което срещу Димитър Василев Христов е образувано досъдебно производство № 452/2010 г. по чл. 293, ал. 1 от НК, обстоятелство, което е станало обществено достояние, с което е нарушил, т. 4, 7, 8, 13 и 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Като правни основания за издаване на заповедта са посочени - чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. От събраните в административното производство доказателства, в т. ч. и обясненията, дадени от служители на РУП-Свищов се установява, че на 05.03.2010 г. в гр. Свищов настъпва ПТП с ранен пешеходец. Водачът на автомобила е син на жалбоподателя. Първи на мястото на произшествието отива дежурен екип на РУП - Свищов - Аврамов и полицай Петров. Междувременно оперативния дежурен в ОДЧ се обажда на жалбоподателя за станало ПТП с оглед инструкциите при тежко произшествие винаги в състава на дежурната група, освен разследващ полицаи и експерт да присъства и инспектор от пътна полиция. Отивайки към местопроизшествието жалбоподателят разбира, че един от участниците в ПТП е неговия син. От обясненията на всички служители на РУП Свищов, пристигнали на мястото на катастрофата и извършвали действия по служба се установява, че Димитър Христов е заявил, че не е следвало да се обаждат на него. Същият не е участвал в извършвания оглед на местопроизшествието и е стоял на 10-15 м. от мястото на катастрофата, без да се намества в каквото и да било. В последствие се установява, че водачът на автомобила, не е имал застраховка "гражданска отговорност" и независимо, че не е представил такава на младши автоконтрольор Аврамов, последният не е съставил акт за установяване на административно нарушение. От обясненията на полицай Аврамов, дадени пред дисциплинарно наказващия орган на 11.08.2010 г., се установява, че Димитър Христов е извикал Аврамов преди разпита му от разследващия полицаи като е заявил, че застраховката е представена и всичко е наред. В сведение, дадено от Аврамов на 18.05.2010 г. същият заявява, че е извикан от Димитров преди разпита, който му казал, че застраховката е представена и че "съм я видял в деня на инцидента". С представеното в съдебното производство постановление за частично прекратяване на наказателно производство, влязло в сила на 24.12.2010 г. (видно от представената служебна бележка на Районна прокуратура Свищов от 31.10.2011 г.) се установява, че следственото дело в частта му по отношение на Димитър Христов е прекратено поради липса на доказателства същият да е подбудил полицай Аврамов да заяви неистина пред разследващия полицай относно представена полица за застраховка "гражданска отговорност" от Васил Христов на 05.03.2010 г. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарнонаказващия орган, съдържаща реквизитите на чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта. Проведено е дисциплинарно производство и служителят е запознат с обобщената справка. Същият е дал обяснения, с които министърът на вътрешните работи е запознат, което е удостоверено с поставените резолюции. Заповедта е издадена в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Следователно при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена и в предписаната от закона форма съобразно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Същата съдържа всички задължителни реквизити на цитираната норма, поради което доводите на жалбоподателя за противното са неоснователни. Заповедта е издадена в нарушение на материалноправната норма на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. От събраните по делото доказателства не е установено държавният служител да е извършил описаното в заповедта за уволнение тежко нарушение на служебната дисциплина. Заключението, че жалбоподателят е подбудил полицай Аврамов към лъжесвидетелстване, е направено от дисциплинарноразследващия орган, респективно от дисциплинарнонаказващия орган единствено на база противоречивите обяснения дадени от Аврамов, без да е отчетено обстоятелството, че с обяснения в този смисъл Аврамов евентуално се опитва да обясни неизпълнение на служебните си задължения при извършената проверка на водача на МПС по повод на станалото ПТП, а именно несъставяне на акт за установяване на административно нарушение. В административното производство не са събрани доказателства, установяващи жалбоподателят да е извършил нарушенията, описани в заповедта за уволнение, а с представеното влязло в сила прокурорско постановление се установява, че не са налице доказателства, установяващи извършено от жалбоподателя престъпление по чл. 293, ал. 1 от НК, чието изпълнително деяние е описано в оспорената заповед. Следователно след като държавния служител не е осъществил деянието, описано в заповедта за уволнение, и квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина, то не са налице и нарушения на цитираните в заповедта норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поради което спрямо жалбоподателя не е осъществен фактическият състав на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Действително наказателната отговорност не изключва административната и дисциплинарната такава, тоест те са различни, но в конкретния случай освен че няма извършено престъпление, не е извършено и такова деяние. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР И ППЗМВР, поради което същата следва да бъде отменена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,