Решение № 12645 от 13.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6502/2021 г.

Производство по чл. 237 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя д-р И. Иванов, чрез юрк. Лефтерова, за отмяна на Решение 8312 от 20.12.2019 г. на Административен съд София-град (АССГ), Първо отделение, 26 състав, по адм. дело 6098 от 2019 г., както и Решение 14131 от 16.11.2020 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело 2783 от 2020 г., допълнено с Определение 5524 от 05.05.2021 г. по адм. дело 2783 от 2020 г. на ВАС. В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Ново обстоятелство по смисъла на т.1 на чл.239 АПК, според молителя, е Решение от 22-ри декември 2010г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз, в контекста на мотивите на което, е видно, че Електроразпределение СеверАД е имало възможност да осъществи защитата си по адм. дело 7226/2019 г. на АССГ с наличния си човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита. Това ангажиране е поставило дружеството в по-благоприятно положение от държавния орган-молител, чиято защита е била осъществявана от юрисконсулти. Съгласно т.56 от мотивите на цитираното решение националният съд следва да намери справедлив баланс като осигури достъп на молителя, който се позовава на съюзното право, без да го поставя в привилегировано положение. Аналогични съображения са изложени и в мотивите на Определение на Съда на публичната служба от 27-ми септември 2011г. по дело F-55/08 DEP- т.37 и т.38. Налице е и основание за отмяна по чл.239, т.4 АПК, доколкото с влязло в сила Решение 1349 от 31.01.2019 г. по адм. дело 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, е отменено Решение 5064 от 27.07.2018 г. по адм. дело 6455 от 2017 г. на АССГ, с което КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение СеверАД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356лв. (с ДДС) представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по обжалването и отмяната на Наказателно постановление НП-202 от 30.01.2015 г. и е отхвърлен предявеният иск за обезщетение. Следователно, Решение 1349 от 31.01.2019г. на ВАС и решението на ВАС, чиято отмяна се иска, са две окончателни съдебни решения, които разрешават по различен начин идентични случаи. Налице били и други решения на ВАС, с които по отношение на същите страни, за същото искане и на същото основание, споровете са решени противоречиво. Случаят попадал в разрешението на Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010г. на ВАС по тълкувателно дело 4 от 2010г., защото има пълен идентитет между двете дела, макар и претендираните обезщетения за вреди да се твърди да са причинени от различни отменени наказателни постановления (НП-202 от 30.01.2015г. и НП-205 от 30.01.2015 г.). Твърди се, че неправилното от двете решения е процесното, чиято отмяна се иска по следните съображения: правилно в мотивите на Решение 1349 от 31.01.2019г. по адм.д. 12433 от 2018г. на ВАС, състав на трето отделение, е прието, че предявеният иск за обезщетение е неоснователен, защото доказателства за заплащането на разноски в процеса по оспорване на отмененото наказателно постановление са представени едва в процеса за обезщетение по ЗОДОВ. Това поставя под въпрос и причинната връзка между претендираните вреди и отмененото НП. Недопустимо, според молителя, е един и същ юридически факт да има различни правни последици по аргумент и по аналогия с мотивите на Решение на СЕС от 3 септември 2009г. по дело С-2/08. На последно място, неправилно с решението, чиято отмяна се иска, е оставено частично в сила първоинстанционно решение, с което КЕВР е осъдена да заплати разноски за адвокатски хонорар, заедно с начисления върху хонорара ДДС. Това разрешение противоречи на мотивите на Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Както дружеството получател на адвокатската услуга, така и адвокатското дружество-доставчик са регистрирани по ЗДДС лица и за сумата ДДС електроразпределителното дружество е имало право на приспадане на данъчен кредит, като тази сума не следва да се присъжда като съдебни разноски. Иска се отмяна на решенията и връщане на делото на АССГ за ново разглеждане, евентуално-отмяна на решението на АССГ и потвърждаващото го решение на ВАС като неправилни. Ответникът по молбата за отмяна Електроразпределение Север АД, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание иска отхвърляне на искането за отмяна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл.239 АПК основания. Съгласно чл.239, т.1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Изложеното в молбата за отмяна не попада в хипотезата на нормата. Решение от 22-ри декември 2010г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз не е ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. (В същия смисъл Решение 14362 от 01.11.2013г. по адм.д. 5290/2013г., Решение 1234 от 29.01.2014г. по адм. дело 16054/2013г. на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия и др.). Относно противоречието на решението, чиято отмяна се иска, с посочената съдебна практика на СЕС, като основание за отмяна, настоящият съдебен състав намира следното: Несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239 т. 1 т. 6 АПК. Съдът на Европейския съюз е изтъкнал в мотивите на Решение от 30.09.2003г. по дело Kobler С-224/2001г., т.38, значението на принципа за силата на пресъдено нещо, както в общностния правов ред, така и в националните правни системи. Там е казано, че за да се гарантира стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани. С Решение от 16.03.2006г. на СЕС по дело С-234/04 Rosmarie Kapferer по преюдициално запитване на австрийска юрисдикция, Съдът е постановил, че Принципът на сътрудничество, произтичащ от чл.10 на ДЕС не налага на една национална юрисдикция да се отклони от разпоредби на вътрешния процесуален ред с цел да преразгледа едно съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо и да го отмени, когато изглежда, че то противоречи на общностното право. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. С Решение 8312 от 20.12.2019 г. на АССг по адм. дело 6098 от 2019 г. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД (с предишно наименование Енерго-Про Мрежи АД, електроразпределително дружество) обезщетение за претърпени имуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с обжалването на Наказателно постановление НП-205 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР, а именно: обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356 лв. (с ДДС), представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по КНАХД 112 от 2016 г. на Административен съд - гр. Русе, заедно с обезщетение за забава върху главницата от 1356 лв. в размер на законната лихва, считано от 19.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. С Решение 14131 от 16.11.2020 г. на ВАС, състав на трето отделение, по адм. дело 2783/2020 г., е отменено Решение 8312 от 20.12.2019 г., постановено по адм. дело 6098/2019 г. по описа на АССГ, в частта му, с която КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД - гр. Варна обезщетение за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление НП - 205 от 30.01.2015 г., издадено от Председателя на КЕВР, представляващи разноски за процесуално представителство в производството по КНАХД 112/2016 г. по описа на Административен съд Русе за сумата над 500 лв. до присъдения размер от 1356 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 19.05.2016 г. до окончателното й изплащане, както и в частта му, с която КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение СеверАД - гр. Варна съдебни разноски в размер над 155.77 лв. до присъдения размер от 421 лв. и, вместо него е отхвърлен предявения от Електроразпределение Север АД - гр. Варна срещу КЕВР иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди причинени от отмяната на наказателно постановление НП - 205 от 30.01.2015 г. на председателя на КЕВР, представляващи разноски за процесуално представителство в съдебното производство по КНАХД 112/2016 г. по описа на Административен съд Русе, за сумата над 500 лв. до присъдения размер от 1356 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.05.2016 г. до окончателното й изплащане; Решение 8312 от 20.12.2019 г., постановено по адм. дело 6098/2019 г. по ние описа на АССГ е оставено в сила в останалата му част. С Определение 5524 от 05.05.2021 г. по адм. дело 2783 от 2020 г. на ВАС е допълнено Решение 14131 от 16.11.2020 г., по адм. дело 2783/2020 г. по описа на ВАС, трето отделение, като КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД, съдебни разноски в размер на 155 лв. за касационна инстанция. С Решение 1349 от 31.01.2019г. по адм.д. 12433 от 2018г. на ВАС, състав на трето отделение, с което молителят обосновава искането си за отмяна по т.4 на чл.239 АПК, е отменено Решение 5064 от 27.07.2018г. по адм.д. 6455 от 2017г. на АССГ, с което КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение СеверАД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 356лв. (с ДДС) представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по обжалването и отмяната на Наказателно постановление НП-202 от 30.01.2015г. и е отхвърлен предявеният иск за обезщетение. Самият молител поддържа в молбата си, че предмет на двете дела на АС, за едното от които се иска отмяна, са обезщетения за вреди, които са причинени при оспорването на различни отменени наказателни постановления (НП-202 от 30.01.2015г. и НП-205 от 30.01.2015 г.) Самото това твърдение, което е и доказано, е достатъчно, за да обоснове извод за липса на пълна идентичност в предметите на двете административни дела, по които са постановени влезли в сила съдебни решения, за едното от които се иска процесната отмяна. Такова е и разрешението на Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010г. на ВАС по т. дело 4/2010г. по тълкуването на чл.239, т.4 АПК и съдебната практика на Върховния касационен съд по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК (доколкото става дума за искови производства). В случая, не е налице и противоречива практика при решаването на един и същ казус, която да е основание за образуване на тълкувателно дело във ВАС, защото съгласно мотивите на двете касационни решения на състави на трето отделение, решенията са постановени при разлика в установените от първоинстанционните съдилища факти. С Решение 1349 от 31.01.2019 г. по адм. дело 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, което е решение по съществото на правния спор, след отмяната на първоинстанционното решение, предявеният иск е отхвърлен, не защото не следва да се присъждат направените разноски за процесуално представителство на ищеца от адвокат в производствата по оспорване на отмененото впоследствие наказателно постановление, а защото не е доказано такива разноски да са направени във въпросните производства. Различни са фактическите установявания от първоинстанционния съд по адм. дело 6098 от 2019 г. по описа на АССГ, частично оставено в сила с решението на ВАС, чиято отмяна се иска. Административният съд е установил, че разходите са направени по време на висящото съдебно административнонаказателно производство, доколкото сумите са платени преди приключване на делата пред районния и административния съд. В тази връзка отчел, че писмените доказателства, установяващи упълномощаването и плащането не били оспорени от КЕВР. Същите, според съда не съдържат противоречия и установяват приетите от съда за доказани факти на валидно упълномощаване, участие в производството пред въззивната и касационната инстанция, както и плащане по банков път със заверка на сметката на получателя до приключване на съответното съдебно производство. На последно място, извънинстанционното производство по отмяна, по същността си, не е създадено да поправя евентуални грешки на съда в редовния процес по прилагане на материалния закон. Това е така, защото обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение в осигуряване на трета съдебна инстанция за оспорване на решението, постановено в касационното производство. По изложените съображения молбата за отмяна следва да се отхвърли, като на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят 600 лв. разноски за производството, съгласно представения списък. Предвид изложеното и на основание чл.244, ал.1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия