Решение № 14130 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4203/2014 г.

Решение № 14130 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4203/2014 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Диоманде Ласана, гражданин на Кот Д'Ивоар, против решение № 611 от 06.02.2014 г. по адм. д. № 12024/2013 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Диоманде Ласана, гражданин на Кот Д'Ивоар, срещу Решение № 2596/20.11.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че Диоманде Ласана е напуснал нелегално Кот Д'Ивоар, от където в заминал за Мали и там е пребивавал близо една година. След това заминал за Сенегал, а от там с кораб пристигнал нелегално в Турция, от където нелегално влязъл на територията на Република България. Мотивирал молбата си за закрила с обстоятелството, че по-малкият брат на майка му - чичо му Ибрахима Кулибали, бил военен, който искал да организира военен преврат в страната, а търсещият закрила от своя страна му помагал, призовавайки хората да застанат на негова страна. Диоманде Ласана твърди, че чичо му бил убит през м. април 2011 г., след като властите започнали да издирват и него. За това нещо Диоманде Ласана разбрал от свой приятел, който му го казал по телефона, и след една седмица жалбоподателят напуснал Кот Д'Ивоар. Чужденецът е заявил, че в родината си не е бил арестуван, съден и осъждан, не е насилван, изтезаван и измъчван. Също така нямал проблеми от религиозен характер, че не е членувал в политически партии, но твърди, че проблемът му да остане в Кот Д'Ивоар е от политически характер, поради което се страхувал, че може да бъде убит от тези, които са убили чичо му. Също така посочва, че цялото му семейство (майка, братя, сестри, жена и деца) продължават да живеят на територията на Кот Д'Ивоар. След спазена процедура административният орган издал решение, с което отказал предоставянето на бежански и хуманитарен статут на чужденеца. При изяснена фактическа обстановка, съдът правилно е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. В проведените интервюта Диоманде Ласана е заявил, че не е бил преследван и насилван в родината си, а само че изпитва страх от възможността да бъде убит от тези, които са убили чичо му. Правилно първоинстанционният съд, позовавайки се на изричното изявление на жалбоподателя при проведеното интервю, че не членува в политическа партия или организация, е посочил, че не са налице и основания за преследване поради случилото се във връзка с личните отношения на чичо му с властите, като също така самият кандидат по никакъв начин не е бил засегнат от това. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. За тази цел при разглеждане на делото се е съобразил и с приложената по делото официална справка от Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ относно актуалното положение в Кот Д'Ивоар, съгласно която е посочено, че на този етап ситуацията в страна на произход не може да се определи като въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., дадено в решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07. В процесния случай Диоманде Ласана не е представил каквито и да било доказателства за лично засягане или застрашаване на живота му в страната му по произход. Няма данни същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение