Решение № 10123 от 6.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4220/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Върбица, чрез проц. представител адв. Г. Гатев, против решение 34/23 февруари 2021 г., постановено по адм. д. 404/2020 г. по описа на Административен съд Шумен. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т. Ислямова и Ф. Ислямов, [населено място], община Върбица, против заповед 138 от 21 януари 2020 г. на кмета на община Върбица, издадена на осн. чл. 195, ал. 6 вр. ал. 3 ЗУТ, с която е наредено на Т. Ислямова, в качеството й на собственик на имотите, находящи се в УПИ ІІ-2, кв. 31, по плана на стопанския двор на [населено място], гр. Върбица, обл. Шумен, представляващи обект "Обор краварник" и "Пристроена битовка", в срок от 30 дни да предприеме необходимите действия за премахването им за своя сметка. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно решаващият съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и в установената форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон, поради което законосъобразно е отменил същата. Вярно е констатирано, че Т. Ислямова и Ф. Ислямов не са били надлежно уведомени и не са участвали в процедурата по външен и вътрешен оглед на сградите с оглед установяване на действителното им техническо състояние. Разпоредбата на чл.196 ал .2 ЗУТ предвижда, че комисията е длъжна да изслуша заинтересуваните страни преди да изложи констатациите си в огледния протокол, приложен по делото. Неизпълнението на императивното изискване на закона за изслушване на заинтересуваната страна се отразява на правото й на защита, в качеството на адресат на заповедта и представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Наред с изложеното правилно съдът е посочил, че процесната заповед е издадена и в противоречие с материалният закон. Разпоредбата на чл.195 ал.6 ЗУТ визира, че кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. В тази законова норма се съдържат две кумулативно предвидени предпоставки отнасящи се до обективни характеристики на сградите и липса на техническа възможност за тяхното поправяне или заздравяване. В конкретния случай, от протокола за оглед, е видно, че липсват данни комисията да е извършила вътрешен оглед на пода и основите на сградите, както и на носещата конструкция, за да обоснове извод, че строежите са опасни, не могат да се поправят и заздравят и следва да бъдат премахнати. Като е приел, че в производството по издаване на процесната заповед не е изпълнено изискването на ал. 2 на чл. 196 ЗУТ, а именно - не са събрани необходимите данни за вида и състоянието на строежа и е отменил същата като незаконосъобразна, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски - на Т. Ислямова и Ф. Ислямов следва да бъдат присъдени 800 лева разноски, доказани по своя размер. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав