Решение № 11987 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6327/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Игнатович, гражданка на Руска Федерация чрез процесуалния си представител адвокат Ц. Милатов против решение 433 от 26.04.2023г., постановено по адм. дело 563/2023г. на Административен съд Бургас. С него е отхвърлена жалбата й против решение 3344/15.02.2023г. на заместник- председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което й е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответната страна заместник- председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/ чрез процесуалния си представител - юрисконсулт А.Георгиева, която в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Е. Игнатович, гражданка на Руската федерация срещу решение 3344/15.02.2023г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът приел, че оспореният пред него акт е обективиран в писмена форма, издаден от компетентен орган, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и че същия е издаден при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съдът е развил съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като не се доказва наличие на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съдът е приел, че статут на бежанец се предоставя единствено на лично основание, при наличие на някоя от хипотезите на чл.8, ал.1 от ЗУБ, който условия не са налице, тъй като заявените от чужденката причини да потърси международна закрила са във връзка с обстоятелствата, че не споделя официалната политика в Русия по отношение на Украйна. Следователно така изтъкнатия довод не обуславя нуждата от предоставяне на статут на бежанец , тъй като докато е била в Русия чужденката не е развивала дейност насочена срещу официалните власти. На следващо място съдът е установил, че не са налице основания за прилагане на принципа за бежанец sur place във връзка с чл.8, ал. 6 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел, че липсват материално-правни предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като Е. Игнатович не е заявила, че срещу нея е имало наказателно преследване за престъпление, за което националния закон предвижда смъртно наказание, или да е осъден на смъртно наказание. От представената история е видно, че същата е била принудена да напусне Русия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Съдът е приел за обоснован извода на административния орган, че по отношение на Е.Игнатович не се обосновава риск за нейния живот или свобода в държавата й на произход, а от заявените от същата обстоятелства показват, че мотивите да получи международна закрила, не попадат в хипотезите на ЗУБ, а се отнасят за причини от личен характер. Съдът е извършил анализ на представената справка за актуалното положение в Руската федерация, от която се установява, че на територията на Руската федерация не е наличен въоръжен конфликт, по смисъла на международното право. От същата е видно, че не е налице и безогледно насилие, което да е изключително, за да обоснове страх от преследване или индивидуализиране на заплаха за това в чужденката. Въз основа на което съдът е обосновал извода, че в настоящия случай липсва личен елемент за търсената международна закрила. На последно място е установено, че по отношение на чуждата гражданка липсват и предпоставките по чл.8, ал. 9 и чл.9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като Е.Игнатович не е заявила, а и не представила доказателства в тази насока, тъй като се сочат лични мотиви за желанието й да живее в България, не следва да бъдат ценени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл.9, ал. 8 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Несъстоятелен е довода на касационният жалбоподател, относно изводите на съда за липса на основание за предоставяне на хуманитарен статут. Законосъобразно административният съд е приел също, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Е.Игнатович за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1-3 от ЗУБ. Липсват доказателства същата да е била изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал обстановката в Русия обективирана в справка и приел, че не се съдържа информация за наличието на военен конфликт на територията на Руската федерация, както и че не може да се обоснове извода за наличие на безогледно насилие в Руската федерация, което по своята същност да е изключително, за да се обоснове в достатъчна степен страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденката. Пред настоящата касационна инстанция е представена нова справка за Руска Федерация, в същата не се сочи съществена промяна, която да се отразява на правилността на съдебното решение. Правилно административния съд е приел, че чужденката не обосновава наличието на риск за нейния живот или свобода в държавата й на произход, а е налице личен мотив, обуславящ желанието и да получи международна закрила, още повече, че същата в интервюто си е заявила, че е напуснала Русия легално с паспорт и самолет за Турция на 25.02.2022г. и на 26.02.2022г. с автобус е пристигнала легално в България. Наведените твърдения пред настоящата инстанция, за предоставяне на хуманитарен статут отново не са лични, а са по отношение на опасения свързани със съпругът й. На следващо място правилно административния съд е преценил ситуацията в Русия и в контекста на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Базирайки се на информацията в приложената по делото официална справка, както и представената такава пред настоящата касационна инстанция следва да се приеме, че не се доказва в Русия наличие на такъв вътрешен или международен конфликт, по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. При липса на други противопоставими доказателства, не може да се обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на руската гражданка по реда на чл. 9 от ЗУБ. На следващо място настоящият съдебен състав приема за правилен извода на административния съд за липса на предпоставките по чл.8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Неправилно касационния жалбоподател е тълкувал горепосочените разпоредби и е приел същите за приложими, тъй като са подадени едновременно молби за международна закрила на Е.Игнатович и съпруга и Д. Петров.С разпоредбите на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ се извеждат отделни, самостоятелни основания за придобиване на статут на бежанец, съответно за предоставяне на хуманитарен статут, тогава, когато член на семейството вече е придобил статут на бежанец, съответно му е предоставен хуманитарен такъв, какъвто безспорно не е настоящия случай. Поддържаното в касационната жалба оплакване за нарушение на чл.8 от КЗПЧОС, настоящият съдебен състав приема, че според чл. 45, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз е посочено, че в съответствие с Договорите правото на свободно движение и пребиваване може да предоставя на гражданите на трети страни, които пребивават законно на територията на държава членка. За да е налице тази хипотеза следва Е.Игнатович законно да пребивава в България, тоест да е налице условие за получаване на международна закрила съгласно общностното и националното законодателство, каквото към настоящия момент не е налице. При преценка на правото на лицето на семеен живот, следва да се издаде заключение, че съгласно чл. 8, ал. 2 от КЗПЧОС, непредоставянето на международна закрила не представлява потенциално нарушение на основното й право на семеен живот, тъй като за чужденката не е налице ограничение, което да препятства събирането й с нейния съпруг/ също гражданин на Руска федерация / в която и да е друга държава, бидейки и то държавата и на произход. Поради всичко изложено, като е приел решението на зам.-председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,