Решение № 11141 от 29.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5963/2013 г.

Решение № 11141 от 29.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5963/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1032 от 15.02.2013 г. по административно дело № 13725/2012 г. Административен съд - София град е отхвърлил оспорването на Магдалена Богославова Иванова срещу решение № РО 778 от 23.11.2012 г. на ръководителя на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) и потвърдените с него разпореждания № № Д 21 999 92 00229255, Д 21 999 92 00229256 и Д 21 999 92 00229257 на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите - СУСО, с които на основание чл. 40, ал. 4 ОТ КСО е спряно образуваното производство за изплащане на парично обезщетение по болнични листове № 0985650, № 1196816 и № 1614705 поради обжалването им по реда на чл. 112 от Закона за здравето. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от Магдалена Богославова Иванова от гр. София. По съображения за неправилност се иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено. Ответникът по касация - директорът на Столично управление "Социално осигуряване" оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните от касатора пороци. Решението на Административен съд - София град, с което жалбата до него е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и на обуславящите ги такива) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за законосъобразност на процесните административни актове. В касационната жалба и в писмената защита не са посочени конкретни касационни основания за отмяна на съдебното решение, а са изложени възражения относно законосъобразността на решение № РО 778 от 23.11.2012 г. на ръководителя на Столично управление "Социално осигуряване". В приложимата редакция на чл. 40, ал. 4 от КСО, която е в сила от 01.01.2011 г., е предвидено, че длъжностните лица по ал. 3 издават разпореждане за спиране изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука и професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато са обжалвани актовете на медицинската експертиза или когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. В случая са налице основания по чл. 40, ал. 4 от КСО за спиране на производството по изплащане на обезщетението по болничните листове, тъй като издадените болнични листове са обжалвани от осигурителния орган по реда на чл. 112 от Закона за здравето на 26.09.2012 г. Следователно към датата на издаване на разпорежданията е било налице висящо производство по оспорване на болничните листове по реда на Закона за здравето. Това обстоятелство е било налице и към датата на издаване на оспорения акт - 23.11.2012 г., тъй като към тази дата не е изтекъл срокът за обжалване на решението на ТЕЛК пред НЕЛК. Ето защо правилен е извода на съда, че в разглеждания случай е налице основание по чл. 40, ал. 4 КСО за спиране на изплащането на обезщетението. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към 23.11.2012 г. е било налице висящо производство по оспорване на болничните листове и следователно разпорежданията, издадени от името на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, са законосъобразни административни актове, жалбата срещу които правилно е отхвърлена като неоснователна с решение № РО 778 от 23.11.2012 г. на директора на СУСО. Изложеното обуславя правилността на преценката на Административен съд - София град за законосъобразност на процесните административни актове. В случая осигурителният орган правилно е тълкувал и приложил относимата към казуса норма на чл. 40, ал. 4 от КСО. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,