Решение № 6410 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6474/2017 г.

Решение № 6410 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6474/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Цв. Иванова, против решение № 144 от 29.03.2017 г., постановено по адм. д. № 204/2016 г. по описа на Административен съд - Х., с което, по жалба на С. В. С. от гр. Х., е отменена негова Заповед № 03-РД/841 от 26.02.2016 г. в частта на отказано финансово подпомагане на разходи за колесен трактор в размер на 19 782, 80 лв. и за пръскачка вентилаторна навесна в размер на 901, 60 лв. и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че оспореният акт в обжалваната част не е надлежно мотивиран и противоречи на основния принцип на административното производство- за откритост, публичност и прозрачност, както и че не е съобразен с материалния закон и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4"Инвестиции в материални активи" от Програмата за подпомагане на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 9/2015 г.), издадена от МЗХ. Моли ВАС да отмени решението в обжалваната част и да остави в сила оспорения акт, както и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. В писмено становище поддържа жалбата. Ответникът по касационната жалба- С. В. С., чрез процесуалния си представител адв. Стоянова и в писмено възражение оспорва касационната жалба с подробни съображения и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за защита пред ВАС. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспорената заповед на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Намира за неоснователни възраженията за нейната неправилност поради противоречие с материалния закон и че правилно съдът е приел, че процесната заповед в обжалваната част противоречи на основни принципи на административното производство, а именно принципите за откритост, публичност и прозрачност. Счита и че от доказателствата по делото, включително заключението на вещото лице, неоспорено от страните, несъмнено се установява, че първоначално определените и съгласувани референтни цени на активите, включително тези, за които кандидатства С. С. са двукратно променени в посока намаляване, без да е налице оповестяване за това и без да са съгласувани по надлежния ред и че към датата на подаване на заявлението за финансово подпомагане от страна на С., без да е налице причина, е извършена актуализация на референтните цени от страна на административния орган, без това да е сведено до знанието на засегнатите страни. Намира и, че констатираното от съда противоречие на процесната заповед в обжалваната част с материалния закон е правилно и законосъобразно, тъй като мотивите за извършения частичен отказ от финансиране неточно са обосновани с нормата на чл. 33, т. 15 от Наредба № 9/2015 г., а не с тази по чл. 39, ал. 1 от същата наредба, регламентираща хипотезите на недопустимост за финансиране на заявените разходи. Счита, че са налице обстоятелства, обуславящи приложимост на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК за отмяна на оспорената заповед в процесната част, както аргументирано е приел съдът с обжалваното решение. Преценява доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. В. С. от гр. Х., срещу заповед № 03-РД/841 от 26.02.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 33, т. 15 и чл. 32, ал. 9 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4"Инвестиции в материални активи" от Програмата за подпомагане на селските райони за периода 2014 - 2020, в частта на отказано финансово подпомагане по подмярка 4, 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. в размер на 70%, като съдът я приел за допустима само в частта на отказано финансово подпомагане на разходи за колесен трактор MASSEY FERGUSON в размер на 19 782, 80 лв. и за пръскачка вентилаторна навесна Agromehanik, модел AGP в размер на 901, 60 лв. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради липса на факти, обосноваващи извода за отказ. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Съдът отменил оспорения акт в частта, с която не са одобрени разходи за инвестиции за закупуване на техника и в тази част върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, а в частта на отказано увеличение на субсидията с 10% съдът оставил жалбата без разглеждане и в тази част решението, като необжалвано, е влязло в сила. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено на 13.05.2015 заявление с УИН 26/04/1/0/01143 от земеделски стопанин за отпускане на финансова помощ за отглеждане на тикви и бадеми в сектор растениевъдство с общ размер на разходите 93 030, 00 лв, с процент на съотношение спрямо размера на разходите, за които се кандидатства и левовата им равностойност 60% по подмярка 4.1 за сума за инвестиция в размер на 91 230, 00 лв., коригирано с друго от 11.06.2015 г. за процентно съотношение спрямо разходите, за които се кандидатства - 70%. С оспорената заповед № 03-РД/841 от 26.02.2016 г. изпълнителният директор на ДФЗ одобрил за финансиране заявление, подадено от кандидата с обща стойност на проекта - 93 030, 00 лв., одобрени разходи 71 251, 06 лв. и размер на субсидията - 42 750, 64 лв., одобрен интензитет на помощта - 60% при заявен 60%, и в нея посочил, че одобрява за финансиране разходи за колесен трактор MASSEY FERGUSON в размер на 68 227, 20 лв., като от стойността по проекта в размер на 88 010, 00 лв. не одобрил разходи в размер на 19 782, 80 лв. и разходи за пръскачка вентилаторна навесна модел AGP 440 в размер на 2318, 40 лв., и неодобрени за финансиране разходи в размер на 901, 60 лв. от проектната стойност на този актив от 3220, 00 лв. В посочената по-горе част съдът приел оспорената заповед за индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Приел и че е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП. По отношение на изискването за форма и за спазване на административнопроизводствените правила съдът установил, че административният орган ги е съобразил, но счел, че извършеното "редуциране" на разходите, посочено в мотивите за отказа, е осъществено в нарушение на закона и на основни принципи на административния процес. Т. извод обосновал с аргументи, изведени от чл. 12 от АПК, регламентиращ принципа за достъпност, публичност и прозрачност на административния процес и общия принцип в АПК за надлежна мотивираност на властническото волеизявление. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност на заповедта в отменената част решаващият съд приел, че в нея не са изложени фактическите основания за намаляване на заявените разходи, както и че липсват аргументи за начина на формиране и изчисляване на субсидията, дължима въз основа на одобрените за финансиране разходи, освен че не е описан начинът на формиране на размера на отпуснатата субсидия. Съобразил, че в заповедта е посочена стойността на разходите, одобрени за финансиране, респ. стойността на разходите, чието одобряване е отказано, както и общия размер на одобрените субсидии, който се определя въз основа на размера на одобрените разходи, но че нито в оспорената заповед, нито в приложените към административната преписка писмени доказателства, не фигурира подробно описание на начина на формиране на одобрените разходи. Независимо от този, съдът извел и втори извод, а именно, че в конкретния случай, за да откаже частично финансиране на заявените от земеделския производител два разхода за закупуване на техника, административният орган- в р. II, т. 1-2 на заповедта посочил, че не одобрява съответния размер от заявените разходи за колесен трактор и навесна пръскачка, "защото надвишават определените референтни /пределни/ разходи за съответния актив", но в нарушение на основно начало на административният процес са променени двукратно и едностранно първоначално определените от него на осн. чл. 32, ал. 9 от Наредба № 9/2015 г. референтни стойност на активите, за които оспорващата е кандидатствала по мярка 4, подмярка 4.1 от ППРС 2014-2020 г. и това не е оповестено публично на заинтересованите страни. Този извод обосновал с изводите по кредитираната като неоспорена съдебна експертиза /л. 673, т. 2 от делото/, както и с приетите писмени доказателства, приложени на л. 574-577 от същия том. Преценил, че съгласно посоченото правно основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4"Инвестиции в материални активи" от Програмата за подпомагане на селските райони за периода 2014-2020 г. не са допустими разходите за инвестиции в частта им, която надвишава определените референтни разходи. В тази връзка съобразил и разпоредбата на чл. 32, ал. 9 и ал. 10 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. След анализ на приложимите процедурни правила съдът приел, че административният орган следва да оповести списък на разходите, за които се прилагат референтни цени преди приемането на заявления за подпомагане. Счел за незаконосъобразно намаляването на одобрените в срока по чл. 32, ал. 10 от наредбата референтни стойност, както и че в случая не се установява фактът на надвишаване на двете заявени за финансиране стойности за колесен трактор и навесна вентилаторна пръскачка, доколкото същите са заявени до размера на тези референтни стойност /в сила към датата на заповедта на Министъра от 27.03.2015 г./, т. е. не ги надвишават, в който смисъл съобразил и заключението на вещото лице. По тези съображения преценил обжалвания акт в частта, с която са отказани за финансиране посочените по-горе разходи за незаконосъобразен и го отменил. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда е неоснователен. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма относими и адекватни констатации по отношение на основанието за отказ. Правилен е изводът на административния съд за липса на мотиви и че не са изложени фактически основания за постановяване на оспорения отказ за финансиране с оглед посоченото в нея, че отказаното финансово подпомагане е на основание чл. 33, т. 15 и чл. 32, ал. 9 от Наредба № 9/2015 г. Както в оспорения акт, така и в приложените към преписката доказателства липсва посочване на фактическите основания за постановяване на отказ. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. От мотивите към оспорената заповед следва да е ясно какви са определените референтни разходи по всяко перо, за които те са отказани и следва да бъде посочен актът (актовете), с които референтни разходи са определени. Това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита, а на съда да извърши контрол за законосъобразност на тази заповед, като провери дали и с колко стойностите на заявените от земеделския производител разходи са над определените референтни разходи. Друг е въпросът, че от заключението на назначена по делото експертиза се установява, че редуцирането на разходите "в резултат на превишение на одобрени референтни стойности за закупуване на земеделска техника", няма, т. е. не е установен фактът на надвишаване на двете заявени за финансиране стойност за колесен трактор и навесна вентилаторна пръскачка, доколкото те са заявени до размера на тези референтни стойност /в сила към датата на заповедта на Министъра от 27.03.2015 г./, иначе казано, не ги надвишават. Известно е, че според ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите за издаване на административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая това означава, че най-малко по преписката е следвало да бъде приложен актът (актовете), с които референтни разходи са определени, както и в оспорената заповед или в документ към административната преписка да бъде направена препратка към определена част от актът (актовете), с които референтни разходи са определени. В случая такива документи не са представени нито към административната преписка, нито в хода на първоинстанционното производство. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е също неоснователно-предвид чл. 32, ал. 9 от Наредба № 9/2015 г., съобразно който Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по чл. 32, ал. 1 чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. В случая доводите на касатора са, че референтните разходи са определени от Разплащателната агенция. В този случай е относима нормата на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/2015 г. В нея е посочено, че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Съобразно последната разпоредба референтните разходи следва да бъдат определени в срок до публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Обоснован е и следващият извод- че правното основание за отказ /пълен или частичен/ е чл. 39, ал. 1 от същата наредба, а процесната заповед не сочи нито една от хипотезите на тази норма. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в процесната част, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В този смисъл е и практиката на ВАС по идентични казуси- решение 14172 от 21.11.2017 г. по адм. д. № 916/2017 г., решение № 14172 от 21.11.2017 г. по адм. д. № 916/2017 г. и решение № 9729 от 20.07.2017 г. по адм. д. № 5869/2017 г. -всички- на IV отд. на ВАС, а посоченото в касационната жалба решение № 6805 от 07.06.2016 г. по адм. д. № 3437/2015 г. на III отд. на ВАС касае друга наредба - Наредба № 30 от 11 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК и доказано, предвид данните в представеното на л. 24 от делото пълномощно, установяващо действително плащане на договореното в размер на 800 лева адвокатско възнаграждение. Съдът съобрази инвокираното в писмената защита на касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, и с оглед фактическата и правна сложност на спора, го намира за основателно. С оглед чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, счита, че касаторът следва да бъден осъден да заплати на ответника по касация за адвокатско възнаграждение сума в размер на 500 лв. за разноски пред настоящата съдебна инстанция, а за останалата част искането следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение