Решение № 15382 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8581/2012 г.

Решение № 15382 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8581/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Кирилов Атанасов, от гр. София против решение № 2437/4.05.2012 г. по адм. дело № 8747/2010 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) при Медицинския институт (МИ) на Министерството на вътрешните работи (МВР), представлявана от юрисконсулт Стойчева изразява становище за неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 2437/4.05.2012 г. по адм. дело № 8747/2010 г. Административен съд София - град е отхвърлил оспорването по жалба на Николай Кирилов Атанасов, от гр. София срещу медицинско удостоверение № 13/147 от 19.10.2010 г. (рег. № М-5879/22.10.2010 г.), издадено от ЦЕЛК на МИ на МВР. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Посочил е, че не е налице трайно разстройство на здравето въпреки продължителното затрудняване на движението на травмирания крайник. За тези свои изводи се е позовал на приетите в хода на процеса съдебно-медицински експертизи. Решението е правилно. По делото е установено, че Николай Атанасов в качеството си на началник група в "Оперативна дежурна част" на IV РУ "Полиция" - СДВР на 8.09.2010 г. при изпълнение на служебните си задължения е получил контузия в областта на ляв горен крайник. Органът по медицинската експертиза за оценка на работоспособността е приел, че увреждането е в резултат на директен удар с твърд предмет, довело до контузия на лявата мишница и на н. улнарис и н. радиалис вляво със снижение на сетивността, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота (чл. 130 НК). Медицинското заключение се потвърждава от приетите по делото единична и тройна съдебно-медицински експертизи. Резултатите от проведените електромиографски изследвания потвърждават описаната клинична картина и характера на травматичното увреждане. Установените фактически положения обосновават изводите на административния съд за временно разстройство на здравето неопасно за живота и сочат точно прилагане на материалния закон. Претендираните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила не са налични. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал фактите от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора направеното искане за разноски от ответника по касационната жалба следва да бъде уважено. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с реализираното процесуално представителство от юрисконсулт в касационната инстанция касаторът следва да бъде осъден да заплати на ЦЕЛК при МИ на МВР сумата от 150,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,