Решение № 392 от 13.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 472/2009 г.

Решение № 392 от 13.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 472/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], подадена чрез ю. к. Д. П., против решение № 1405 от 30.12.2008 г. по в. гр. д. № 960/08 г. на Варненския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 923 от 24.03.2008 г. по гр. д. № 5485/07 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против Й. Х. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението на апартамент № 9, находящ се в [населено място], пл. "С." № 1, Пристанищен блок № 3, вх. А, с площ 62 кв. м. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. С определение № 28/10 от 12.01.2010 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса следва ли да се считат предоставени за стопанисване и управление на държавните предприятия към момента на преобразуването им и преминават ли в собственост на едноличните търговски дружества с държавно имущество на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм.) ведомствените жилища, предадени за стопанисване на "Жилфонд" по реда на ПМС № 202 от 23.10.1961 г. при запазване правото на ведомството да настанява в тях свои работници и служители. Ответницата по касация Й. Х. Г. не е взела становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид изложените в касационната жалба доводи и извърши проверка на обжалваното въззивно решение, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на процесния апартамент на соченото от него придобивно основание. Изводът е обоснован с това, че събраните по делото доказателства не доказват наличието на предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), при които правото на собственост на държавата се прекратява и се трансформира в право на собственост на едноличното търговско дружество с държавна имущество, а именно - имотът да е бил предоставен за оперативно управление и да е бил включен в активите на държавното предприятие към момента на преобразуването му. Според съда такъв извод не може да бъде направен от представения на л. 53-55 опис на основните средства на преобразуваното предприятие. От фактическа страна по делото е установено, че с Разпореждане на МС № 25 от 15.10.1991 г. е разпоредено образуване на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с държавно имущество с наименование "Пристанище В." с капитал 130 775 хил. лв., което поема всички активи и пасиви на дъщерна фирма "Пристанище В." по баланса към 15.10.1991 г. и на съответната част от активите и пасивите на фирма "Български морски флот" - В. по разделителен протокол. През 1996 г. дружеството е преобразувано в ЕАД. С приемателно-предавателен протокол от 22.12.1994 г. "Жилфонд" - В. е предал на [фирма] 44 бр. ведомствени жилища, в това число и процесния апартамент № 9, находящ се в [населено място], Пристанищен блок № 3, вх. А. В нарочен описа на предадените жилища са посочени наемателите на същите, като срещу процесното е отбелязано името на П. К. Г., за когото по делото е представено жилищно решение от 19.05.1977 г. на директора на "Пристанищен комплекс" В., с което същият е бил настанен със семейството си като заемащ длъжността моторист - моряк от П. флот. Тъй като предаването на жилищата от [фирма] на ищеца е извършено след преобразуване на държавното предприятие, въззивният съд е направил извод, че то не води до придобиване на правото на собственост от дружеството по реда чл. 17а ЗППДОбП (отм.). Като допълнителен аргумент, че процесният апартамент не е бил включен в активите на дружеството към момента на преобразуване на държавната фирма и държавата не е изгубила правото си на собственост, съдът е посочил и това, че същият не е деактуван като държавен, видно от представения А. № 2458 от 04.06.1999 г. Съгласно чл. 17а ЗППДОбП (отм.) при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено на държавното предприятие за стопанисване и управление, се предоставя в собственост на дружеството, освен ако в акта за преобразуване е посочено друго. Съдебната практика последователно приема, че в собственост на дружеството преминава цялото имущество, заведено по счетоводния баланс на предприятието, щом от акта за преобразуване не следва нещо различно. В НДИ, отм. ДВ бр. 82/86 г., уреждаща придобиването, стопанисването, управлението и разпореждането с държавни имоти, изрично е посочено, че недвижимите имоти, предоставени за стопанисване и управление на съответната държавна организация, се записват в счетоводните й книги. При предаване на имотите за стопанисване и управление от една държавна организация на друга, същите се отписват от счетоводните книги на предаващата и се записват в счетоводните книги на новия приобретател на правото на стопанисване и управление въз основа на предавателно- приемателен протокол, изготвен на основание акта за предаване, като промяната следва да се отрази и в съставения за имота акт за държавна собственост. Спецификите в правната уредба за отдаване под наем и разпореждане с ведомствени жилища, предоставени на държавните организации за настаняване на техни работници и служители, не дават основание при разрешаване на въпроса дали жилището е станало собственост на търговското дружество с държавно имущество по реда на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), да се приеме нещо различно по отношение на подлежащите на доказване обстоятелства, а именно - че държавното предприятие е имало предоставено право на стопанисване и управление върху жилището към момента на преобразуване, а не само право да го държи на друго основание. С оглед на изложеното и при наличието на писмени доказателства, установяващи ведомствения характер на жилището и предоставянето му първоначално в оперативно управление на Пристанищен комплекс - В. през 1965 г., е следвало да се изясни, включително и чрез назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, дали това право е било в патримониума държавното предприятие към момента на преобразуването му, като се провери дали жилището е било записано в счетоводните книги и заприходено в баланса на преобразуващите се предприятия, чийто правоприемник е ищецът, към 15.10.1991 г. Само въз основа на приемателно-предавателния протокол от 22.12.1994 г. и на представения А. № 2458 от 04.06.1999 г. не може да се даде отрицателен отговор на този въпрос, тъй като в първия документ не е посочено правното основание /акта/ за предаване на ведомствените жилища от [фирма] на [фирма], а по отношение на А. от 1999 г. следва да се има предвид, че съгласно чл. 148 ППЗДС преди отмяната му в ДВ бр. 39/2005 г. е било предвидено съставяне на актове за държавна собственост и за недвижимите имоти, които са били собственост на държавата и са включени в капитала на едноличните търговски дружества с държавно имущество. В обобщение на изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл. 281, т. 3 ГПК като постановено в нарушение на съществени процесуални правила и тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът