Решение № 272 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5304/2007 г.

Решение № 272 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5304/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПДР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Р. срещу въззивното решение на Окръжен съд Разград /ОС/ по гр. д. № 439/2005 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Ю. Р. не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното: въззивният съд е отхвърлил като недоказан искът на касаторката за делба на движими вещи, придобити с ответника в съпружеска общност по време на брака им - скл. през 1977 г. и прекратен с развод, с решение на РС Кубрат от 18.07.2002 г. Приел е, че ищцата не е установила придобиването на процесните движими вещи по време на брака, със съвместен на съпрузите принос - чл. 19 от СК. Част от вещите са й присъдени като лични по друго дело. Липсват и доказателства, индивидуализиращи сочените вещи, за да се приеме, че намерените сега у ответника са придобити по време на брака на страните, до фактическата им раздяла през 2001 г. Изводите на въззивния съд са законосъобразни и обосновани: ищцата е поискала делба на дв.вещи, посочени в исковата молба и допълнението й в първото съд. заседание. Вещи, от вида на процесните, са намерени при ответника и посочени в заключението на в.л. За съвместното придобиване на наличните вещи от съпрузите през време на брака не са представени достатъчно доказателства - разпитаните свидетели са установили, че страните по време на брака си са притежавали вещи за битово, домакинско обзавеждане от вида на процесните. Тези вещи се изхабяват бързо при използване и притежанието на същите по вид към настоящия момент от ответника не е достатъчно при доказване на семейния им произход. Същото се отнася и за посочените като придобити по време на брака животни. Част от вещите са лични - присъдените на ищцата по друго дело, дареното на ответника от бащата на ищцата рало, служещите за обикновено лично ползване - постелно бельо, яке. За установяване придобиването по време на брака на леката кола, гаража и битовото обзавеждане на по-висока стойност свидетелски показания /и то на свидетели, които отдавна не са посещавали дома на страните - св. Х от 1992 г., останалите - от 2002 г./ не са достатъчни; следвало е носещата доказателствената тежест ищца за представи и други доказателства - писмен договор и документи за колата, фактури за останалите вещи, установяващи момента на придобиване и индивидуализиращи ги в достатъчна за подялбата им степен. За да се приеме, че вещите са съсобствени на страните, придобиването им по време на брака следва да се докаже по безсъмнен начин - презумира се не то, а съвместния принос на съпрузите - чл. 19, ал. 3 от СК. Ищцата не е установила по необходимия несъмнен начин брачния произход на вещите, които не са признато или по предназначение лични и могат да се притежават в СИО и оттам - твърдяната съсобственост върху тях след развода на страните - чл. 27 от СК, както и наличието им понастоящем. Затова искът й е неоснователен и законосъобразно е отхвърлен от ОС. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.