Решение № 14904 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3761/2014 г.

Решение № 14904 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3761/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Силистра против решение № 11 от 17.02.2014 г. по адм. дело № 127/2013 г. на Административен съд - Силистра, с което е отменена заповед № РД-11-099/25.11.2013 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на Петя Иванова Николова е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и е необоснован, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички процесуални и материалноправни изисквания, а изводите на съда не съответстват на закона и събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Николова против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответницата не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Силистра е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № РД-11-099/25.11.2013 г., с която служебното правоотношение на ответницата в касационното производство и жалбоподател пред първоинстанционния съд е прекратено, е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие" директорът на дирекцията е орган по назначаването за държавните служители в съответната дирекция) и при спазване изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - същата е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 61 и чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл. Аргументирано и законосъобразно е и заключението, че въпреки това атакуваната заповед следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушение на материалния закон и на целта на закона. За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта, са изпълнени следва да се установи, че длъжността заемана от служителката е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В случая е установено, че Николова е назначена на длъжност "главен експерт" в Главна дирекция "Аграрно развитие" на Областна дирекция "Земеделие" - Силистра, като заема 1 от общо 4 щатни бройки за длъжността съгласно длъжностното разписание от 18.03.2013 г. Със заповед № РД-09-105/20.11.2013 г. директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Силистра утвърждава, считано от 25.11.2013 г. ново длъжностно разписание на дирекцията, според което бройките за длъжността "главен експерт" в Главна дирекция "Аграрно развитие" са намалени на 3 (длъжностно разписание от 25.11.2013 г.). По тези причини със заповед № РД-11-099/25.11.2013 г., предмет на оспорване, служебното правоотношение на Николова е прекратено. Подбор между служителите, заемащи същата длъжност, не е извършен, въпреки че утвърдените от органа по назначаването "Вътрешни правила за управление на човешките ресурси в Областна дирекция "Земеделие" - Силистра" изрично предвиждат критерии за такъв при съкращение и за държавните служители (чл. 1, пр. 2 и чл. 55 от правилата). При тези данни първоинстанционният съд правилно приема, че служебното правоотношение на Николова е прекратено в нарушение на административнопроизводствените правила. Предвидените в чл. 55 от "Вътрешни правила за управление на човешките ресурси в Областна дирекция "Земеделие" - Силистра" критерии за подбор при съкращение на длъжността обосноват извода, че подборът е част от процедурата по издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на служителите. Поради това, макар и непредвидено в специалния закон, задължението за провеждане на подбор е условие за законосъобразност на крайния административен акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13 от АПК. Ето защо несъобразяването с установеното процедурно задължение, както в случая, опорочава постановената заповед, тъй като придържането към утвърдените от органа по назначаването правила и изисквания е гаранция за следване на принципите на равенство, публичност и прозрачност, безпристрастност, последователност и предвидимост в административния процес (чл. 8, чл. 10, чл. 12 и чл. 13 от АПК). При посоченото процедурно нарушение не може да се направи извод, че точно длъжността, заемана от Николова, е съкратена, което води до нарушение и на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби обосновават постановяване на оспорената заповед в противоречие и с целта на закона - след съкращение на работа на останат служителите с по-висока квалификация и професионални умения, което ще позволи възложената работа да се изпълнява с по-малко служители. Всичко изложено мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че оспорената заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона, поради което следва да бъде отменена. Ето защо като достига до заключение в този смисъл е приема, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение на Николова е упражнено в противоречие с нормативните изисквания, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие със закона. Доводът на касатора, че изискването за подбор се отнася само за длъжностите по трудово правоотношение, е неоснователен. Такова разграничение не е направено в нормата на чл. 55 от вътрешните правила, а изводът, че разпоредбата се отнася както за работещите по трудово, така и за тези по служебно правоотношение следва от систематичното място на текста и от разпоредбата на чл. 1, пр. 2 от правилата, според която процедурите уреждат "специфичните вътрешни правила за подбор и назначаване, конкурсен подбор и повишаване в длъжност на служителите в ОДЗ". Поради това следва да се приеме, че подборът при съкращение, предвиден с утвърдените от органа по назначаването вътрешни правила, се отнася за всички служители, включително и тези, които заемат длъжности по служебно правоотношение. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Решението на административния съд е постановено след цялостна преценка на събрания доказателствен материал, а изводите на съдебния състав изцяло кореспондират с ангажираните доказателства. Изводът за нарушение на процедурата по издаване на оспорената заповед е направен след съобразяване с утвърдените от директора на Областна дирекция "Земеделие" - Силистра "Вътрешни правила за управление на човешките ресурси в Областна дирекция "Земеделие" - Силистра, в които изрично са предвидени критерии за подбор при съкращаване на длъжността и обстоятелството, че доказателства за подбор, проведен съобразно утвърдените критерии по отношение на служителката Николова, не са представени от административния орган, който съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК следва да установи фактическите и правни основания за постановяване на заповедта. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, тъй като не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,