Решение № 11024 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15844/2009 г.

Решение № 11024 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15844/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" против решение № 70/26.10.2009 г., постановено по адм. д. № 2472/2009 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответницата Пешка Иванова Иванова оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение е отменена заповед № ЧР-32-1-5/26.02.2009 г. на председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", с която на Пешка Иванова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил извод, че жалбоподателката не е извършила, описаното в заповедта за уволнение, дисциплинарно нарушение, изразяващо се в липса на организация и контрол при доставка на пшеница по два борсови договора и прием на некачествена пшеница. Въз основа на събраните по делото доказателства е направено заключение, че Пешева е предприела необходимите действия за ограничаване на възникналата зараза в Зърно база "Криводол". Прието е, че е извършено нарушение, изразяващо се в по-късното съставяне на анализните свидетелства за прием на пшеница през месец октомври 2008 г., както и неспазване на изискванията относно съставянето им, като държавната служителка в качеството си на началник отдел "Управление и контрол на държавните резерви" (УКДР) е следвало да упражни контрол относно навременното им и точно съставяне, но посоченото нарушение не може да обоснове законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание. Първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 91 от ЗДСл., като административния орган не е обсъдил предпоставките на посочената разпоредба. Така постановеното решение е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че Иванова не е извършила дисциплинарните нарушения, описани в т. 1 и 2 от заповедта. Първото нарушение за което е наложено дисциплинарното наказание е неизпълнение на задълженията от страна на държавната служителка по длъжностна характеристика, в качеството й на началник отдел УКДР и съвместяващ длъжността директор на ТД "ДР" Враца, за организацията и контрола на дейността на служителите в зърно бази в Криводол и Алтимир за периода 1.05.2008 г. - 1.11.2008 г. относно условията и реда за приемане на хлебна пшеница. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че за посочения период Иванова е изпълнявала длъжността началник отдел УКДР и е съвместявала длъжността "директор". Установено, е че при приема на пшеница по борсови договори № 453 и 455 от 8.10.2008 г. в посочените зърно бази е извършен контрол, като получените резултати от лабораторията на зърно базата са отчели показатели, отговарящи на БДС. При тези данни се налага извод, че държавната служителка е осъществила контролните си правомощия по приема и окачествяването на хлебната пшеница и е приела такава съответстваща на стандарта. Обстоятелството, че при извършените повторни проби са отчетени различни резултати не опровергава горното заключение, тъй като същите са последващи и нямат отношение към изпълнение на служебните задължения на Иванова, които вече са осъществени. Фактът, че при последващите анализи на пшеницата не са представени количества за контролни проби, води до невъзможност за последващ контролен анализ и съответно до невъзможност да се установи действителното качество на пшеницата. В подкрепа на извода, че Иванова е изпълнила задълженията си по организация и контрол при приема на хлебна пшеница е и докладна записка № 7877/28.10.2008 г., с която се установява, че в случаите, когато лабораторните изследвания са показвали влошени качествени показатели на пшеницата, неотговаряща на БДС за хлебно зърно, са били връщани камиони на доставчика. Следва да се отбележи, че за периода от 01.05.2008 г. до момента на изпълнение на задълженията по борсовите договори не са изложени каквито и да било фактически обстоятелства за извършени дисциплинарни нарушения от държавната служителка, поради което в тази й част заповедта е незаконосъобразна поради липса на мотиви. Освен това обстоятелството, че в заповедта не са изложени конкретни факти, сочещи на действия или бездействия на държавния служител, предприети в разрез със служебните задължения за описания в заповедта период, също мотивират съда да приеме, че от страна на Иванова не са извършени дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажиране на дисциплинарната й отговорност. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателката не е извършила нарушението, описано в т. 1 от заповедта, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Неоснователни са доводите на касатора, че жалбоподателката не е оспорила, че обект на проверката в лабораториите, находящи се извън зърно базите, е била пшеница реколта 2008 г. В жалбата срещу оспорената заповед Иванова изрично е изложила твърдения, че пробите не са взети съгласно изискванията и контролни проби от тях не са оставени. Законосъобразни са и изводите на съда, че Пешка Иванова не е осъществила и второто нарушение, описано в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, а именно липса на организация и неупражнен контрол върху дейността на служителите в зърнобаза Криводол относно условията и реда за съхранение на хлебна пшеница, което е довело до заразяване на пшеницата в силозна клетка 16 със суринамски бръмбар. Първоинстанционният съд се е позовал на доклад от 12.01.2009 г., изготвен по повод извършена проверка във връзка с възникналата зараза. В същия е посочено, че предприетите мерки за ликвидиране на складовите вредители са правилни, но несвоевременни. Неправилно съдът е приел, че за възникналата зараза е била уведомена Иванова, тъй като докладните вх. № 10-10-2267/19.11.2008 г. и вх. № 10-10-2347/28.11.2008 г. са адресирани до изпълняващия длъжността директор на ТД "Държавен резерв" Враца, която длъжност жалбоподателката е изпълнявала до 1.11.2008 г. Това обстоятелство не е довело до неправилност на изводите, че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че държавната служителка не е осъществила, визираното в т. 2 от заповедта, дисциплинарно нарушение. Липсват данни кога и дали Иванова е била уведомена за възникналата зараза, възложени ли са и задължения по този повод, които да не са изпълнени. В длъжностната характеристика, връчена на Иванова за длъжността началник отдел УКДР, липсват каквито и да било задължения по осъществяване на ръководство, организация и контрол върху дейността на зърно базите по повод на възникнали зарази. Ето защо изводът на съда, че държавната служителка не е осъществила и второто, описано в заповедта, дисциплинарно нарушение, е законосъобразен. Правилно е прието, че при налагането на дисциплинарното наказание е допуснато и съществено нарушение на материалния закон, а именно не са изложени фактически основания относно приетото от административния орган нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл и не са обсъдени предпоставките по чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Цитираните в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание разпоредби на Ръководството по зърносъхранение и Инструкция за съхранение на зърно са неотносими към задълженията на държавната служителка, респективно към описаните дисциплинарни нарушения. От всичко изложено дотук се налага извода, че решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, а доводите на касатора за противното са неоснователни. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва да се осъди Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" да заплати на Пешка Иванова Иванова направените по делото разноски за касационното производство в размер на 200 лв. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, е че договореното възнаграждение е в размер на 200 лв. и изрично е отбелязано, че същото е заплатено. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,