Решение № 15993 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7528/2013 г.

Решение № 15993 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7528/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Кофи Шопс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София представлявано от управителя Миланов чрез пълномощниците си, срещу решение № 1303 от 25.02.2013 г., постановено по адм. дело № 9648/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е приел, че конкурсните предложения са оценени съобразно утвърдената с конкурсните условия методика. Според дружеството предложената по-висока наемна цена би следвало пряко да влияе върху класирането и определянето на спечелилия конкурса и като е приел обратното, съдът е направил незаконосъобразен извод. Заявява, че е нарушена разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси на Столичния общински съвет (Наредбата), както и е нарушена процедурата по провеждане на конкурса, което е довело до нарушаване на принципа на равноспоставеност и равна възможност за участие на всички кандидати. Иска отмяна на решението и присъждане на направените разноски. "Кофи Шопс" ЕООД е подало и частна жалба срещу определение № 3046 от 01.04.2013 г., постановено по същото дело. Моли същото да бъде отменено, като молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските бъде уважена. Ответникът кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната и частна жалби като неоснователни. Ответникът "БУЛ АУТО-РЕНТ" ЕООД, чрез пълномощника си, поддържа становище за неоснователност на касационната и частната жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваните съдебни актове, приема следното: С атакуваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на касатора срещу заповед № РД-09-08-90 от 13.08.2012 г. на кмета на Столична община, с която е утвърдено класирането на участниците в конкурс № 15-СО-2011 г. по позиция 1.2-обект 3 за отдаване под наем на части от имоти - публична общинска собственост - "Градска градина", район "Средец" за поставяне на преместваеми обекти по приложена схема и е определен за спечелил конкурса по горната позиция "БУЛ АУТО-РЕНТ" ЕООД при условията на конкурсната документация и приетата наемна цена от 2550 лв. С обжалваното определение в производство по реда на чл. 248 от ГПК съдът е отхвърлил искането на дружеството за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на "БУЛ АУТО-РЕНТ" ЕООД. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел от фактическа страна, че със заповед № РД-09-08-31 от 13.03.2012 г. кметът на Столична община (СО) в изпълнение на решение № 223 от 14.04.2011 г. Столичния общински съвет (СОС) е открил процедура за провеждане на публично оповестен конкурс за отдаване под наем на част от имот - публична общинска собственост за поставяне на преместваеми обекти на територията на "Градска градина", район "Средец" за три обекта, включително и процесният, който е под № 3. Със същата заповед първият ответник е утвърдил конкурсната документация, включваща описание на предмета на конкурса, образци на документи и проект на договор. Обявата за конкурса е оповестена на интернет-страницата на СО и е публикувана в един ежедневник (на 19.03.2012 г.). На 07.05.2012 г. комисията, назначена със заповед № РД-09-08-51 на кмета на СО от същата дата, в състава на която е включен и правоспособен юрист, е започнала работа. Членовете на комисията са подписали декларации по чл. 35, ал. 8 във вр. с ал. 5 от НУРПТК. За процесния обект са подадени оферти от шестима участника. Двама от участниците не са допуснати до по-нататъшно участие, тъй като не отговарят на изискванията на конкурсната документация (чл. 40, ал. 2 от НУРТК). В съответствие с утвърдената методика за оценка, комисията е разгледала и оценила останалите четири оферти, като за процесния обект на първо място е класирано "БУЛ АУТО-РЕНТ" ЕООД с 91.92857143, т., а на второ място - касаторът "Кофи Шопс" ЕООД с 69.57142857, т. Протоколът е подписан от всички членове на комисията и е предоставен на кмета на СО, който издал оспорената заповед, като е възприел констатациите на комисия и е класирал участниците в процедурата в съответствие с нейните заключения. Така изложените факти са мотивирали първоинстанционният съд да приеме, че процесната заповед на кмета на СО е издадена от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от НУРПТК, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е съответна на материалния закон. Съдът е изложил съображения, че оценяването и класирането на предложените от кандидатите оферти е извършено по критерии и методика, които се съдържат в конкурсната документация съгласно изискванията на НУРПТК. В случая са заложени два критерия в конкурсната документация - предложената наемна цена и концепцията за развитието на обекта, като всеки от членовете на комисията е оценил всяка концепция. Комплексната оценка на кандидатите е получена като резултат от заложената за определянето й формула, като на първо място е класиран кандидатът с получен по-висок резултат. За да отхвърли искането на "Кофи Шопс" ЕООД за изменение на решението, като присъдените на "БУЛ АУТО-РЕНТ" ЕООД разноски се намалят от 1440 лв. на 150 лв., първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като възражението за прекомерност е направено едва с молбата по чл. 248 от ГПК. Обжалваните съдебни актове са правилни. Доводите в касационната жалба се свеждат до това, че съдът е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че оценяването на предложенията на кандидатите е съобразено с предварително обявените в документацията критерии и методиката за оценяване. Основният аргумент на касатора е, че предложената от него месечна наемна цена е значително по-висока от тази, предложена от класирания на първо място кандидат, и въпреки че същият е направил икономически по-изгодна оферта, е получил по-нисък резултат и е класиран на второ място в конкурса. "Кофи Шопс" ЕООД твърди, че в процедурата по провеждане на конкурса са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в неспазване на практика на цялата процедура по провеждане на конкурса, разписана в Глава Трета от НУРПТК, без да е конкретизирано в какво точно се състоят нарушенията. Оплакванията са неоснователни, като същите са били изложени и пред съда по същество, който подробно ги е обсъдил в мотивите на решението. Неоснователен е доводът за извършване на оценяването и класирането на предложенията в нарушение на утвърдените с конкурсната документация методика и критерии. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, предметът и условията на конкурса, в това число и критериите за оценка, са изцяло от компетентността на административния орган. Контролът за законосъобразност се свежда до проверка дали са спазени зададените от самия орган условия на конкурса, съгласно одобрената документация и условията на НУРПТК. В Раздел X "Класиране на участниците в конкурса" на документацията е предвидено, че комисията оценява и класира представените оферти за всеки обект поотделно, съобразно следните критерии и методиката за оценка. Критериите за класиране са: 1.1. Размер на наемната месечна цена и 1.2 Концепция за развитие на обекта, като и двата критерия са с еднаква тежест при оценяването. По отношение на втория критерий е посочено какво следва да е съдържанието на концепцията. В т. 2 на Раздел X е посочена и формулата за изчисляване на точките за всеки един от критериите. Изрично в т. 3 на Раздел X е посочено, че оценката е комплексна и представлява общия сбор от получените точки за всеки критерий. При така зададените условия на конкурса и предвид събраните по административната преписка доказателства, обосновано административният съд е приел, че при оценяването на подадените предложения е спазена утвърдената методика за оценяване на кандидатите. Както се установява от протокола на комисията, всеки от членовете й е оценил предложената концепция за развитие на обекта на всеки от кандидатите, поставил е собствена оценка, а крайният резултат по този критерий е средноаритметичната стойност от оценките на всеки чл. на комисията. Крайната оценка за всеки кандидат е комплексна и е сборът от точките по двата критерия. Именно поради факта, че критерият "Размер на наемната месечна цена" не е единственият, който има отношение към формиране на крайната оценка и класирането на кандидатите, то и предлагането на по-висока цена не е определящо при оценяването на кандидатите, противно на изложеното от касационния жалбоподател. Предвид изложеното, съдът правилно е приел, че оценяването и класирането на кандидатите е съобразно утвърдената методика. Съдът е изследвал конкурсната процедура, като правилно е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, разписани в Раздел Трети на Наредбата, както и правилата в утвърдената документация. Твърденията, изложени в касационната жалба в обратен смисъл, са декларативни и не визират конкретни нарушения. Административен съд София-град правилно е приложил и разпоредбите на процесуалния закон, като е приел, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране размера на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. При прекомерност на възнаграждението предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските, но при изрично направено искане от насрещната страна. В случая обосновано съдът е приел, че такова искане не е направено към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция, поради което правилно е отхвърлил искането на молителя като неоснователно. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, направено едва с искането за изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК, е несвоевременно направено и не може да породи желаните правни последици, както правилно е приел и административният съд. Предвид изложените съображения обжалваните решение и определение са правилни и като такива следва да бъдат оставени в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд