Решение № 4594 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14648/2009 г.

Решение № 4594 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14648/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е образувано по жалба на Валентин Илиев Александров от гр. Шумен, подадена срещу заповед № К-7485 от 18.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. В жалбата се поддържа, че заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна по изложени съображения, че служителят е подал заявлението за прекратяване на служебното му правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР "при очевиден натиск от министъра на вътрешните работи и разпореждане за подаване на заявление за прекратяване на служебното правоотношение поради придобиване право на пенсия по искане на служителя" - отменително основание по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител в писмени бележки е изразил становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна, която е адресат на обжалваната административна заповед, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваната заповед на основание чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР и заявление с вх. № 18479 от 18.09.2009 г., подадено от служителя с искане за прекратяване на служебното правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, административният орган е прекратил служебното правоотношение на комисар Валентин Илиев Александров - директор на Областната дирекция на МВР - Шумен, II степен, категория "Б", считано от датата на връчване на заповедта. Служителят е получил лично срещу подпис обжалваната заповед на 16.10.2009 г., като в съдебно заседание обяснява, че "когато е подал заявлението на 18.09.2009 г. за прекратяване на служебното правоотношение по негово искане, му е обяснено в служба "Човешки ресурси" - МВР, че ще бъде направена проверка на работата му и при положителни резултати заявлението няма да бъде уважено". Същото становище жалбоподателят поддържа и в представените писмени бележки, в които заявява, че "е подписал заявлението с явното съзнание, че проявява лоялност и ще бъде преценена безупречната му служба и служебен опит". Служителят не е оспорил, че е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (макар преписката да не съдържа справка за осигурителния стаж на жалбоподателя като държавен служител в МВР), и следва да се приеме, че той е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО. При тези установени обстоятелства по делото следва да се приеме, че обжалваната заповед се основава на действителни факти от значение за случая - заявлението с вх. № 18479 от 18.09.2009 г. е подадено лично от жалбоподателя, който лично е получил и обжалваната заповед, която е издадена на посоченото правно основание от служителя - по чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Поддържаните в жалбата основания относно обстоятелствата, при които е подадено заявлението за прекратяване на служебното правоотношение, са неоснователни с оглед личността на служителя, личните му обяснения и поведението му при получаването на заповедта (без да е отразено становище за външно въздействие при подаването на заявлението), както и изразеното становище в представените писмени бележки по делото. На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК съдът, след като обсъди основанията за отмяна на заповедта, поддържани от жалбоподателя, въз основа на представените доказателства и приложимия закон, намира, че жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Обжалваната заповед е издадена от компетентния орган по чл. 246, ал. 1 ЗМВР, отговоря на съдържанието по чл. 269 ППЗМВР и е връчена при изпълнение на процедурата по чл. 270, ал. 1 ППЗМВР без установено въздействие от административен орган при подаването на заявлението в такава степен, за да се приеме, че е упражнено спрямо него физическо или психическо насилие или измама. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,