Решение № 6101 от 17.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2023 г.

Производството e образувано по касационна жалба на В. М. Д., против решение 509 от 7.08.2023 г., постановено по адм. д. 35/2023 г., по описа на административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение 2153-15-323 от 10.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол N01252 от 07.07.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване на ТП на НОИ Пловдив. Жалбоподателката поддържа, че решението е неправилно, поради постановяване в нарушение на материалния закон и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Направено е искане за присъждане на разноски полза на жалбоподателката. Ответникът по касационната жалба, директор на ТП на НОИ, чрез процесуален представител в приложен отговор по чл. 213а, ал. 1 от АПК поддържа неоснователност на касационното оспорване. Иска се да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Претендират се разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Производството пред административен съд Пазарджик е следствие от влязло в сила съдебно решение 616, постановени по адм. дело 29/2021 г., в частта с която се отменя като незаконосъобразно Решение Ц-2153-15-252 от 02.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на В. Д. срещу разпореждане [номер]/ 2/ прот. N01359/10.09.2020 г. на ръководител ПО на ТП на НОИ Пловдив в частта му, с която се потвърждава разпореждането по отношение на отпусната лична пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 24.12.2016 г. на жалбоподателката и е върната в тази част преписката за ново произнасяне с указание да се предостави възможност на правоимащото лице да посочи най-благоприятен 3 (три) годишен период. Повод за отменителното съдебно решение е установеното в предходно производство, че в резултат на отмяна на административния акт, с последния неправилно е било отменено разпореждане [номер]/прот. N01065/20.07.2005 г., по което на жалбоподателката е била отпусната ПОСВ считано от 18.02.2005 г. Съгласно това разпореждане на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Причина за това е установеното, че пенсионното досие на Д. съдържа документи, за които е установено, че не водят до правилно определена ПОСВ, поради което специализираната администрация е предприела действия по ревизиране основанието за отпускане на пенсия като начална дата, установен осигурителен стаж и размер на пенсията. Върховен административен съд, с решение 2331/14.03.2022 г., постановено по адм.д. 10134/2021 г. потвърждава първоинстанционното съдебно решение. В изпълнение на указанията на съда е образувано административно производство. На жалбоподателката е указано да уточни най-благоприятния за нея 3 годишен период, който да послужи за изчисляване на ПОСВ. В тази връзка г-жа Д. е подала заявление с вх. 2175-15-73#3/25.05.2022 г., с което прави избор на три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г., а именно - от 01.01.1987 г. до 31.12.1989 г. като посочва, че ведомостите за заплати на осигурителя ОФ В. Горанов гр. Велинград се съхраняват в НОИ и моли за служебно изискване на необходимите документи. Няма спор, че в пенсионното досие на жалбоподателката, заявлението за отпускане на ПОСВ не е подписано от нея. Това е била причината да се приеме, че отпуснатата ПОСВ е с неправилно определен размер, което е било основание за отменителното решение на съда. След уточняване на тригодишния най-благоприятен според касационната жалбоподателка период, с разпореждане [номер]/Протокол N01252 от 07.07.2022 г. е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката от 24.12.2016 г. пожизнено на осн. чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО, при зачетен осигурителен стаж от III та категория труд 38 години 08 месеца 05 дена. Определен е месечен размер на пенсията в размер на 521, 71 лева, изменен на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО, считано от 24.12.2016 г. началната дата на пенсията и преизчислена, на основание чл. 102, ал. 2 от КСО, с придобит осигурителен стаж, считано от 01.04.2021 г. и 01.04.2022 г. Срещу това разпореждане е подадена жалба от В. Д. до директор на ТП на НОИ Пловдив, като се оспорва начина, по който е преизчислена ПОСВ на оспорващата, както, че в тази връзка не се сочат доказателства. С обжалваното пред административния съд решение на директора на ТП на НОИ Пловдив, административният орган е приел, неоснователност на оспорването на разпореждането. Образуваното съдебно производство е приключило с постановен съдебен акт, с който жалбата е приета за неоснователна и недоказана и е отхвърлена. Касационният жалбоподател, чрез пълномощника си прави оплакване, за необоснованост на оспорваното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив, така и на съдебното решение, с което то е потвърдено. Не ставало ясно от коя дата се дължи пенсия, което води до неправилно определяне на средномесечния осигурителен доход за страната, oт който се изчислява пенсията, размерът на индивидуалния коефициент (ИК), размерът на самата пенсия и дължимите преизчислявания и осъвременявания по реда на § 7е и § 7з от ПЗР на КСО. Това влияе на размера на пенсията и за жалбоподателката имало правен интерес от оспорването, тъй като не била съгласна както за началната дата, така и относно изчисления размер на ПОСВ. Преизчисляването на пенсията с оспореното решение е извършено служебно, а не по подадено заявление от страна на касационната жалбоподателка. Органът е взел предвид единствено и само посочения от нея тригодишен период, като най-благоприятен осигурителен стаж. Основанието за това е изпълнение на указания, дадени с влязлото в сила съдебно решение 616/21.07.2021 г., постановено по адм. д. 29/21 г. по описа на Административен съд Пазарджик, оставено в сила с решение 2331/14.03.2022, постановено по адм. дело 10134/21 г. по описа на ВАС. Не е налице подадено заявление за преизчисляване на първоначално отпуснатият размер на пенсията по реда на чл. 99 от КСО. Липсват също така нови факти и обстоятелства, които да обосноват това преизчисляване. С разпореждането се променя първоначално определеният индивидуален коефициент, на базата на посочения от оспорващата период, като се преизчислява само размера на отпуснатата вече пенсия и при увеличения индивидуален коефициент. Фактическият състав на чл. 102 от КСО не предполага отпускане на нова пенсия , т. е. такава, която не е получавана до този момент, а определяне на нов размер на отпуснатата и получавана от лицето пенсия, но при неправилно определен размер, при наличието на установен осигурителен стаж и доход, като при определянето на конкретния нов размер се съобразяват всички факти, които законът релевира при определяне на базата, спрямо която пенсията следва да бъде изчислена. Правилен е извода на първоинстанционният съд, че при дадена възможност предвид указаната доказателствена тежест на страните по чл. 170, ал. 1 от АПК процесуалният представител на оспорващата не ангажира доказателства, установяващи твърденията му в жалбата. Пред настоящата съдебна инстанция се въвеждат искания за нови фактически установявания. Неоснователно е оплакването на представляващия касационен жалбоподател, с което оспорва отказът на първоинстанционния съд да обсъди по повод на кое от двете заявления следва да се отпусне пенсията по чл.68, ал.3 oт КСО, доколкото и двете не са на г-жа Д., и дали въобще въз основа на тях може да се отпусне тази пенсия или следва да бъде подадено отделно ново заявление за пенсиониране по чл.68, ал.3 от КСО. В тази връзка, след като по отношение на касационната жалбоподателка са налице основанията за отпускане на ПОСВ, спорен е бил единствено периодът, от който може да се пресметне най-благоприятен за нея размер на пенсията. Предходно определения размер на ПОСВ бил неправилно определен, което е установено в предходните административно и съдебни производства, тъй като в разпореждане [номер]/Протокол N01359/10.09.2020 г, е ползван 3 годишен период неизбран от жалбоподателката. На следващо място, развилата се процедура по чл. 102 ал. 2 от КСО е правилно приложена. Отпуснатата пенсия подлежи на служебно преизчисляване по чл. 102, ал. 1, т. 1 от КСО, когато пенсионерът е придобил осигурителен стаж през предходната календарна година и не е подал заявление по чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО до датата на служебното преизчисляване. Служебно е установено, че дължимите преизчисления са за 2021 и 2022 г., а от това не са увредени законни интереси на жалбоподателката. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички относими възражения. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2 изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Предвид изложеното, обжалваното решение на Административен съд Пазарджик следва да бъде оставено в сила. По направеното искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция от страна на представляващият ответника по касационната жалба, като основателно и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК се уважава. В полза на ТП на НОИ Пловдив се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Мотивиран от изложеното, състав на шесто отделение на Върховен административен съд