Решение № 275 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 755/2009 г.

Решение № 275 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 755/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по молбата на Д. Г. П. от гр. А. с искане да бъде отменено влязлото в сила решение на А. районен съд по гр. д. № 242/2000 г. поради откриване на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от значение за делото, които при решаването му не са били известни, както и поради неконституирането му в производството като трето лице - помагач. Ответниците по молбата за отмяна Р. М. Д. от гр. А. и М. на з. и х. София са заели становище за нейната недопустимост, евентуално за неоснователност. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на IV ГО, намира, че молбата за отмяна е допустима. Неоснователни са възраженията на ответниците за подаването й извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. От представените по делото писмени доказателства в тази връзка не се установява кога молителят е узнал за решението на ВКС на РБ № 567/30.VI. 2003 г. по гр. д. № 584/2002 г., с което окончателно е разрешен спорът по атакуваното по реда на отмяната решение по гр. д. № 242/2000 г. на А. РС. Разгледана по същество, обаче, молбата за отмяна е неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното по реда на отмяната решение от 30.VII. 2001 г. по гр. д. № 242/2000 г. Асеновградският РС е обявил за окончателен сключеният на 30.IV. 1996 г. между Р председателя на К. по горите при МС предварителен договор за замяна на недвижими имоти - терен с площ от 9140 кв. м, представляващ нелесопригодна голина, попадащ в отдел 41 подотдел 3 на Г. стопанство А., и нива с площ 8640 кв. м в м. "Ч" в землището на гр. А. С решение по гр. д. № 2888/2001 г. Пловдивският ОС е отменил посочения първоинстанционен съдебен акт. С решение от 30.VI. 2003 г. по гр. д. № 584/2002 г. ВКС на РБ е отменил решението на въззивния съд и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. В производството по делата и пред трите съдебни инстанции молителят Д. П. не е бил страна. Той основава правният си интерес от отмяната на осъществявано от него по договор за наем до влизането в сила през 1998 г. на ЗВСГЗГФ ползване на част от имот на ГС А. в размер на 3360 кв. м, която не е предмет на замяната по предварителния договор, тъй като имотът на ГС А. не е 9140 кв. м, както е по предварителния договор, а 11.797 дка, за която има писмо покана за я закупи на основание § 123 от ПЗР на ЗИДЗГ. След влизането в сила на атакуваното решение тази част била неправилно иззета от молителя по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а Д. следвало да потърси правата си по гражданскоправен ред /чл. 108 от ЗС/. При тези обстоятелства се налага извод, че молителят няма качеството на лице, ползващо се с право на отмяна на атакуваното решение. Той е трето за спора по делото лице. Но съгласно чл. 304 от ГПК отмяна може да иска само лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото. Препращайки към чл. 240, ал. 2 от ГПК, посочената разпоредба свързва предвидената в нея отмяна със случаите на необходимото другарство. Т. е. спорът по делото, отмяната на решението по което се иска, следва да е такъв, че молителят да е трябвало да бъде конституиран по него като главна страна /не и като трето лице - помагач/ поради неделимостта на спорното правоотношение и да вземе участие в него, тъй като и да е бил лишен от тази възможност, той ще бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на решението. В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. Материалноправно легитимирани страни в производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД са само страните по предварителния договор, а такова качество молителят няма. С оглед на това постановеното решение няма действие по отношение на него /правните му последици не го обвързват/, следователно той не разполага с право да иска отмяната му. А като няма качеството на страна по делото, водено между ответниците, той не е и заинтересовано лице да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците по молбата за отмяна Р. Д. и МЗХ следва да бъдат присъдени съответно 1200 лв. разноски и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IV ГО,