Решение № 4682 от 8.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15072/2008 г.

Решение № 4682 от 8.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15072/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 994/16.10.2008 г., постановено по адм. дело № 1491/2007 г. по описа на Пловдивския административен съд в частта, в която е отменен РА № 1600328/13.07.2007 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден в същата част с решение № 833/05.09.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив за отказано право на приспадане на данъчен кредит на ЕТ "Парагон-Любомир Караджов" - гр. Пловдив в общ размер от 2 512 лв. и следващите се лихви по фактури № 200/27.12.2006 г., № 201/28.12.2006 г. и № 203/30.12.2006 г., издадени от "Милкони МГМ" ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът пояснява, че правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 във връзка с ал. 5 ЗДДС (отм.), тъй като обстоятелствата по ал. 4 на цитираната правна норма са относно предходния доставчик "Исая" ЕООД и именно в размера по ал. 5 данъчният кредит е отказан. Касаторът се оплаква, че неправилно съдът е приел, че в тази част ревизионният акт е незаконосъобразен, позовавайки се на приложен РА № 1900276/15.10.2007 г. на прекия доставчик "Милкони МГМ" ЕООД и е направил извод, че след като с ревизията не са направени корекции за месец декември 2006 г., в който обхват попадат и процесните фактури и по този начин се обосновавала предпоставката за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесните 3 бр. фактури. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на ЕТ "Парагон-Любомир Караджов", както и присъждане на юристконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Парагон-Любомир Караджов" - гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Лазова оспорва жалбата и моли да се остави в сила като правилно решението в обжалваната му част по доводи, развити в представените писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като съдът не е съобразил, че правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) в размер на ал. 5 за действия на предходен доставчик, а за него няма доказателства за осчетоводяване на издадените от него фактури и за реалност на доставките към прекия доставчик. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени РА № 1600328/13.07.2007 г. за отказано право на приспадане на данъчен кредит на ЕТ "Парагон-Любомир Караджов" - гр. Пловдив в общ размер от 2 512 лв. и следващите се лихви по фактури № 200/27.12.2006 г., № 201/28.12.2006 г. и № 203/30.12.2006 г., издадени от "Милкони МГМ" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че органа по приходите не е изложил конкретни съображения досежно трите фактури от месец декември 2006 г., а общо е визирано обстоятелството, че доставчикът "Милкони МГМ" ЕООД не е представил доказателства за други предходни доставчици. За да постанови обжалвания пред настоящата касационна инстанция резултат, съдът се е обосновал освен с необоснованите според него констатации на органа по приходите, но и с приложения по делото РА № 1900276/15.10.2007 г. на прекия доставчик "Милкони МГМ" ЕООД. Въз основа на този акт е направил извод, че след като с ревизията на посочения доставчик не са направени корекции за месец декември 2006 г., в който обхват попадат и процесните фактури, то по този начин според съда се обосновавала предпоставката за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесните 3 бр. фактури. Решението в обжалваната му част е неправилно. При постановяване на решението първоинстанционният съд не се е съобразил, че правото на приспадане на данъчен кредит е било отказано на основание чл. 65 ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) и размерът, в който това право е отказан е този, указан в ал. 5 на същата правна норма. Прилагайки това правно основание органите по приходите са приели, че правото на приспадане на данъчен кредит не се признава заради действията на предходния доставчик "Исая" ЕООД и затова размерът на посоченото материално право отговаря на размера на данъка, посочен във фактурите, издадени от "Исая" ЕООД- доставчик на прекия доставчик на жалбоподателя "Милкони МГМ" ЕООД. Нито по време на ревизията, нито вещото лице по назначената от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза са могли да открият този предходен доставчик на декларирания от него данъчен адрес и не са установени релевантните факти за определяне на данъчните задължения по отношение на предходните доставчици. Не може с ревизионен акт на прекия доставчик да се приема, че действията на предходния доставчик са съобразени със закона, още повече, че в приложения РА № 1900276/15.10.2007 г. и ревизионния доклад към него на "Милкони МГМ" ЕООД изрично се съдържа констатация, че за месец декември 2006 г., се извършва корекция в посока намаление на облагаемите доставки с право на пълен данъчен кредит. Следователно, само с този ревизионен акт не може да се обоснове извод, че е възникнало право на приспадане на данъчен кредит за ответника по касационната жалба. Последният не е установил с допустими по ДОПК доказателствени средства, че са налице предпоставките за посоченото материално право. В този смисъл са неоснователни възраженията на ЕТ "Парагон-Любомир Караджов", че той не е отговорен за действията и изправността на предходните му доставчици. Налице е законодателно решение по смисъла на чл. 65, ал. 4 във връзка с ал. 5 ЗДДС (отм.), което не подлежи на ревизия от съдебните инстанции и затова преценката за справедливост в тези случаи не е на съда, а на законодателя, който с изрична правна норма е въвел изискването за установяване действията на предходните доставчици и обвързването с тях на материалното право на приспадане на данъчен кредит, като в случая размера на отказаното право е този по ал. 5 на чл. 65 ЗДДС (отм.). В този смисъл е и практиката на ВАС - вж. решения по адм. дело № 1430/2008 г., № 6125/2003 г. и др., постановени в същия смисъл. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на приложимия материален данъчен закон - ЗДДС (отм.) и неправилна преценка на събраните по делото доказателства. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се отмени обжалваната част на първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което жалбата срещу ревизионния акт, подадена от ЕТ "Парагон-Любомир Караджов" в посочената по-горе част бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на делото и направеното искане от юриск. Стоянова, на касатора следва да се присъдят 215, 12лв., представляващи юристконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 2 от наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това възнаграждение се присъжда за цялото съдебно производство, развило се пред двете съдебни инстанции, тъй като на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК то не се присъжда поотделно за всяка съдебна инстанция, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,