Решение № 730 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5781/2011 г.

Решение № 730 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5781/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив срещу решение № 309/28.02.2011 г. по адм. д. № 1267/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив в частта, с която е обявена нищожността на Ревизионен акт № 1000024/08.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ - гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 393/04.06.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, за отказано на "Булфарма " ООД - гр. Пещера право на приспадане на данъчен кредит в размер на 29 449, 60 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 15 327,02 лв. по фактура № 597/13.04.2006 г., издадена от "Гидо" ООД - гр. Пещера, и по касационна жалба на "Булфарма" ООД - гр. Пещера срещу същото съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата до обжалвания размер на данъчно задължение - отказан данъчен кредит в общ размер на 39 563,18 лв., допълнително начислен ДДС в размер на 3 868,90 лв. и лихви за забава - 18 920,61 лв.

И в двете касационни жалби са изложени доводи за неправилност на решението в съответната обжалвана част и се иска отмяната му и присъждане на разноски.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете касационни жалби.

Касационните жалби, като подадени в срок и от надлежни страни, са процесуално допустими.

Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, с който на "Булфарма" ООД - гр. Пещера за ревизирани периоди от 01.05.2006 г. до 31.08.2009 г. е отказан данъчен кредит в размер на 39 563,18 лв., допълнително е начислен ДДС в размер на 3 868,90 лв. и са определени лихви за забава в размер на 18 920,61 лв.

По т. 1 от съдебното решение относно отказан данъчен кредит в размер на 29 449,60 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 15 327,02 лв. по фактура № 597/13.04.2006 г., издадена от "Гидо" ООД - гр. Пещера, с предмет на доставка лек автомобил "Ауди", първоинстанционният съд е изложил мотиви за нищожност на РА, съобразно наличието на влязъл в сила АПВ № 2296/28.08.2006 г., с който реално е възстановен данък на ДЗЛ, включително и за данъчен период м. 04.2006 г. и при приложението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, изменена, ДВ бр. 108/19.12.2007 г. Съдът се е съобразил с установената практика на Върховния административен съд, съгласно която разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК предоставя на органа по приходите да извършва ревизии по общия ред и за периоди, за които има издадени АПВ, но с действие занапред, т. е. по отношение на АПВ, които са издадени след изменението на разпоредбата. Поради това, че в случая АПВ е издаден преди 19.12.2007 г., от когато е в сила изменението на текста на чл. 129, ал. 3 ДОПК, ревизия за този период - м. 04.2006 г. е можела да бъде възложена само по реда на чл. 133 - 134 ДОПК и съответно издателят на РА да бъде определен единствено от териториалния директор на НАП - Пловдив. В случая ревизията е възложена от началник сектор "Ревизии и проверки - 3" към Отдел "Контрол" при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Пазарджик. Заповедта за определяне на компетентния орган, който да издаде РА, е издадена от началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП - Пловдив, т. е. от органи по приходите при липса на материална компетентност за възлагане и извършване на ревизия по чл. 133 ДОПК, което е довело до издаване на РА от ненадлежно овластен орган по приходите.

При така изложените съображения, правилни са изводите на първоинстанционния съд за нищожност на обжалвания РА в съответната част за отказано право на данъчен кредит за м. 04.2006 г. по фактура № 597/13.04.2006 г., издадена от "Гидо" ООД - гр. Пещера.

В останалата оспорена част, с РА са установени задължения по ЗДДС от непризнаване на данъчен кредит, както следва:

• в размер на 5 214.15 лв., от които 664,28 лв. за 2006 г. и 4 549,87 лв. за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. по фактури, издадени през определени периоди за времето от м. август 2006 г. до м. март 2009 г. от следните доставчици: "Мото Пфое" ЕООД, ЕТ "Иван Герчев", "Джи Пи Ес Контрола" АД, "Ауто Унион" ООД, "Порше Интер Ауто БГ" ЕООД, "М Кар" ООД, ЕТ "Пенев - Пенчо Пенев" и ЕТ "Рокси - Росица Трендафилова". Предмет на доставките по процесните фактури са: ремонт на леки автомобили, доставка и монтаж на резервни части, монтаж на GPS - системи, наем на леки автомобили, покупки на стоки и услуги, и са свързани със следните автомобили: "Форд Фиеста" с рег. № РА 44 94 АН, "Ауди А8" с рег. № РА 11 11 АН, "Ауди Q7" с рег. № РА 11 11 АС, "ВМV 760 LI" с рег. № РА 00 01 АТ, "Форд Ескорт" с рег. № РА 16 17 АН, "Фолксваген" с рег. № РА 36 60 АМ, "Форд Мондео" с рег. № РА 82 20 АР и "Фолксваген Голф" с рег. № РА 99 88 АМ.

При ревизията е констатирано, че по отношение на закупените от дружеството стоки и оказаните му услуги, не са изпълнени законовите изисквания на чл. 65, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 64 и чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС (отм.), респ. чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., поради което на това правно основание е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 5 214,5 лв.

В жалбата, както до административния орган, така и до Административен съд - Пловдив, се оспорват само фактурите, касаещи извършен ремонт и доставка на резервните части относно придобития лек автомобил "Ауди Q7" с рег. № РА 11 11 АС, отказания данъчен кредит по които е в размер на 2079,62 лв.

Съдът е обсъдил относимите правни разпоредби от ЗДДС (отм.), ППЗДДС (отм.) и ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г. Съобразил е и чл. 7, т. 7 от Наредба № 39 от 13.09.2007 г. за принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика, издадена от Министерството на здравеопазването, обн., ДВ. бр. 77 от 25 септември 2007 г., изм., ДВ, бр. 16 от 26 февруари 2010 г., съгласно която разпоредба лицата, получили разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти или удостоверение за регистрация за търговия на едро, транспортират лекарствени продукти, са длъжни да осигуряват подходящи и обезопасени превозни средства и оборудване с цел предотвратяване на отклонения по отношение на стабилността, целостта на опаковката и евентуално замърсяване. По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, която е приета от страните без възражения, и съдът е кредитирал същата като логична и последователна, безпристрастно изготвена. От заключението на същата, приходите от продажба на стоки в процентно изражение са, както следва: 2006 г. - 100 %, 2007 г. - 100 %, 2008 г. - 100 % и 2009 г. - 100 %. Съобразявайки и представения по делото Договор за доставка на лекарства № РД-17170/02.03.2006 г., сключен между Министерство на здравеопазването - София и "Булфарма" ООД - гр. Пещера, с предмет - доставка на лекарства, съдът е приел за установено в производството, че основната дейност на дружеството е доставка на лекарства и медикаменти. Същевременно обаче, съдът е приел, че тази дейност не попада в изчерпателно изброените в чл. 65, ал. 1 ППЗДДС (отм.) и чл. 70, ал. 2 от ЗДДС дейности, за които по изключение лицата имат право да приспаднат данъчен кредит. Според установеното в посочените норми, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 64 или чл. 68 от ЗДДС (отм.) когато е придобит мотоциклет или лек автомобил, в която броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5, освен в случаите, когато лицето извършва с тях основна дейност. Легалното определение на понятието "основна дейност" е дадено в разпоредбата на чл. 65 от ППЗДДС (отм.), чрез изброяването в алинея първа на видовете доставки, включени в него. Съгласно посочената разпоредба начисленият данък за стоките и услугите по чл. 64 може да бъде приспадан като данъчен кредит в случаите, когато регистрираното лице извършва с тях като основна дейност следните доставки: прехвърляне на собственост или вещни права върху тези превозни средства и стоки - т. 1 от ал. 1,; транспортни услуги с тези превозни средства - т. 2 на ал. 1; ремонта на такива превозни средства - т. 3; отдаване под наем на тези превозни средства - т. 4 и подготовка на водачи на моторни превозни средства по смисъла на ЗДвП с тези превозни средства - т. 5 от ал. 1. По делото не се съдържат данни, а не се и твърди, дружеството да е осъществявало никоя от цитираните по-горе лимитативно определени от закона дейности. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., визира, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато: т. 4. е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил и т. 5. стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 4, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с превозни средства по т. 4. В ал. 2 са посочените изключенията за неприложимост на т. 4 и 5, а именно когато: 1. превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба; 2. превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности); 3. стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности), включително след преработка; 4. стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1.

Съдът е постановил правилно решение в тази част като е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в обжалваната му част относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 2079,62 лв.

По отношение на непризнато право на данъчен кредит по отношение на МПС, описани в РА:

В хода на ревизията, органът по приходите е изготвил искане с изх. № 33735/18.12.2009 г. до ЗД "Евроинс" ЕАД, с което е изискал представяне на копия от застрахователните полици на всички МПС, с които разполага "Булфарма" ООД - гр. Пещера за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2009 г. В отговор, от страна на застрахователната компания е предоставена изисканата информация. При преглед на приложените полици е установено, че на 05.04.2007 г., е сключена застраховка на автомобил "Фолксваген Голф" с рег. № РА 99 88 АМ, като е посочено, че броят на местата на автомобила са "4+1". Формирайки своята констатация, ревизиращият екип се е позовал на първичния документ, в който автомобилът е посочен като лек, с брой на местата "4+1". Поради това, органът по приходите е извършил корекция на ползвания от "Булфарма" ООД - гр. Пещера данъчен кредит, тъй като е установено, че автомобилът не отговаря на условията за възникване и упражняване на данъчен кредит съгласно законовите разпоредби. Понятието "трайно вградено допълнително техническо оборудване" означава оборудването да е неподвижно закрепено и при обичайната му употреба да не се налага неговото отделяне от превозното средство. Същевременно, това оборудване следва да е функционално предназначено за изискваното от закона трайно прикрепване в превозното средство и да не е възможно използването му без да е трайно прикрепено. В тази връзка са неоснователни поддържаните от касатора "Булфарма" ООД доводи, че проверка от органите на КАТ е извършена след като автомобилът е продаден и не са събрани доказателства по какъв начин купувача е преустроил автомобила в лек. След като е ползван данъчен кредит за лек автомобил, за който се твърди, че е бил преустроен в товарен, в тежест на жалбоподателя е било да докаже тези обстоятелства. При недоказаност, че към момента на ползване на данъчния кредит автомобилът има характеристиките на "товарен", следва да се приемат данните от констатациите, установяващи, че процесното МПС е "лек автомобил" и данъчният кредит е ползван при липса на основанията по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, поради което отказът е законосъобразен, както е приел и първоинстанционния съд.

По отношение на автомобил "Тойота Рав 4" е установено, че същият е регистриран като лек автомобил и отделно - като лизингополучател е вписано лице, което не е в трудовоправни отношения с "Булфарма" ООД, нито има представителни функции, а същото е лекар-офталмолог в УМБАЛ "Свети Георги" - Пловдив, така че данъчният кредит е ползван при липса на основания за това, и законосъобразно е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди от 2008 - 2009 г. общо в размер на 4 647,10 лв.

По изложените съображения, решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу оспорения РА, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, поради неоснователност и на двете касационни жалби, на касаторите не се дължат разноски за касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,