Решение № 12239 от 13.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4500/2017 г.

Решение № 12239 от 13.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4500/2017 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югозападен район (РДНСК-ЮЗР), подадена чрез процесуалния му представител юрк. А. О., срещу решение № 316 от 16 януари 2017 г., постановено по адм. дело № 12245/2013 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменена негова заповед № ДК-02-ЮЗР-09/18 януари 2012 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответникът - Б. Г. Б. не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на Б. Г. Б. срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-09/18 януари 2012 г., издадена от началника на РДНСК Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Двоен гараж", находящ се в УПИ VI-282, кв. 736 по плана на град С., м. ГГЦ Зона Г-13, с административен адрес: бул. "К. А. Д. К." № 89, район "О." - Столична община. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неизследване от страна на административния орган на предпоставките за търпимост на незаконния строеж, с оглед на което същата се явява немотивирана. По тези съображения съдът е отменил административния акт като незаконосъобразен. Решението е допустимо. Наведеното в обратния смисъл твърдение в касационната жалба, което само се посочва от касатора без излагането на конкретни твърдения в тази насока, е неоснователно. Недопустимо е решението, постановено при липсата на процесуална предпоставка или при съществуването на процесуална пречка за конкретното производство. В случая това не е така. Решението е допустимо, тъй като е постановено по допустима жалба, подадена от лице с право на оспорване и в съответния законов срок срещу подлежащ на оспорване административен акт. Решението е неправилно. Съгласно императивната разпоредба на § 16 от ПР на ЗУТ търпимите строежи не подлежат на премахване. Изследването търпимостта на незаконния строеж, чието премахване е предмет на заповедта по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, е задължение на административния орган. Същото задължение обаче има и съдът в производството по оспорване на административния акт. В случая, в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е установил и не е изяснил правно релевантните факти, относими към приложението на цитираната норма, което е довело и до незаконосъобразност на изводите му относно липсата на предпоставките от съответния фактически състав, които да са изложени в административния акт. Нито в административното производство, нито в развилото се съдебно такова е установено времето на извършването на незаконния строеж. Това обстоятелство е съществено, доколкото е свързано с различните предпоставки за търпимост на строежа. Както се посочи, това е задължение не само на административния орган, но и на съда. Съдът е посочил, че след като жалбоподателят не е проявил процесуална активност за представяне на доказателства относно периода на извършване на строежа, а административният орган не е обосновал в заповедта за премахването му и в цялата административна преписка по издаването й, защо приема, че същият е изграден през 2003 г., то същата се явява немотивирана и на това основание подлежи на отмяна като незаконосъобразна. Други съображения, обосноваващи наличието на предпоставките за търпимост на строежа в оспореното решение не са изложени, а съдът е длъжен във всички случаи да изследва въпроса за търпимостта на незаконния строеж. Липсата на мотиви представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като препятства извършването на проверка за законосъобразност на оспореното съдебно решение. Съдът е следвало да събере доказателства относно това кога е бил извършен незаконния строеж, както и дали са налице предпоставките за неговата търпимост съобразно времето на извършването му. Тези въпроси изобщо не са разглеждани, а те са съществени за изхода на делото. С оглед горното оспореното решение като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, ще следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да събере доказателства и да изложи съображения относно наличието, респ. отсъствието на предпоставките за търпимост на процесния строеж. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,