Решение № 7905 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12033/2014 г.

Решение № 7905 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12033/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ за гр. Бургас при ЦУ на НАП против решение № 1305/09.07.2014 г., постановено по адм. дело № 987/2014 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отменен ревизионен акт № 021301842/06.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № 98/25.03.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. Бургас относно определените задължителни осигурителни вноски. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което изцяло да бъде отхвърлена жалбата против ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Билд строй" ЕООД - гр. Бургас, представлявано от управителя Диян Денев Славов, оспорва жалбата. В писмен отговор по жалбата, изготвен от пълномощника адв. Галина Найденова, се излагат съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че с решението неправилно е отменен ревизионния акт относно установените допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски. Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Бургас е отменен по жалбата на "Билд строй" ЕООД - гр. Бургас, ревизионен акт № 021301842/06.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № 98/25.03.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. Бургас относно определените задължителни осигурителни вноски - за фонд държавно обществено осигуряване /ДОО/, за фонд Допълнително задължително пенсионно осигуряване - Универсален пенсионен фонд /ДЗПО-УПФ/ и за здравно осигуряване /ЗО/, ведно със съответните лихви. Съдът е осъдил дирекция "ОДОП" гр. Бургас да заплати на жалбоподателя сумата 1000 лв., представляваща направените разноски по делото. За да постанови това решение съдът е приел, че с ревизионния акт неправилно са определени допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски. Според съда, неправилно е прието, че такива вноски се дължат за лицата, с които дружеството е имало сключени граждански договори, тъй като според органа по приходите същите прикривали трудови договори. В тази връзка съдът е приел, че единственият орган, който е компетентен да обяви съществуването на едно трудово правоотношение са контролните органи на Инспекцията по труда по реда на чл. 405а от Кодекса на труда /КТ/, а в случая такива производства не са проведени. Установяването на правоотношение, оформено по граждански договор, като трудово правоотношение е преюдициален въпрос по отношение на определянето с ревизионен акт на задължения за осигурителни вноски и поради това че в случая липсват влезли в сила постановления, издадени по реда на чл. 405а КТ, незаконосъобразно са установени задължения на дружеството за фонд ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО. На следващо място съдът е приел, че с ревизионния акт незаконосъобразно са начислени допълнителни задължителни осигурителни вноски и въз основа на извода на органа по приходите, че се дължат вноски върху минималния размер на работната заплата за работниците, които са били наети по трудов договор за 4-часов работен ден или за периоди, през които същите са се водили в неплатен отпуск. В тази връзка съдът е изложил съображения, че при ревизията не е проведено пълно доказване на релевантните факти - че съответната работа, която е отчетена от дружеството, е изпълнена от лицата, с които е имало сключени трудови договори за 4-часов работен ден, а не от други лица, например - наети по граждански договори, не е изследвана действителната продължителност на работното време на лицата, наети по тези договори; не е изследвано също какви точно строително-монтажни работи са извършили въпросните лица. По съображения в този смисъл съдът е приел, че с ревизионния акт незаконосъобразно са определени допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски и съответно е отменил акта в обжалваната част. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. Пред първоинстанционния съд е обжалван ревизионен акт № 021301842/06.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, в частта, потвърдена с решение № 98/25.03.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. Бургас, относно определените задължителни осигурителни вноски - за фонд ДОО, фонд ДЗПО-УПФ и за здравно осигуряване за периодите м. 07/2008 г. - м. 05/2012 г. и са начислени съответни лихви за забава. От констатациите към ревизионния акт и от ревизионния доклад, който е съставен при проведената ревизия и съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК се счита за неразделна част от ревизионния акт, е видно, че за ревизирания период допълнителните задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО са определени на две основания. Първото е свързано с преценката на характера на правоотношенията по престиране на труд между ревизираното дружество "Билд строй" ЕООД и съответни физически лица, като е направен извод, че действителните правоотношения са трудови, а не граждански, както е посочено в сключените писмени договори. Този извод на органа по приходите е обоснован с констатациите при ревизията, че от дружеството са изплатени суми на физически лица по извънтрудови правоотношения, за чието доказване са представени граждански договори за определен срок. Установено е, че тези договори са с различен предмет - извършване на строително-монтажни работи, хидроизолация на бетонов възел, шпакловка и т. н. и по своето съдържание са договори за престиране на работна сила. Предвид това е направен извода, че дружеството като осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 КСО следва да внася осигурителни вноски за лицата, наети по трудови договори, които формално са сключени като граждански договори, на основание чл. 6, ал. 3, т. 3, 4 и 5 КСО, както и вноски за фонд ДЗПО-УПФ на основание чл. 157 КСО и здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. Тези изводи на органите по приходите са обосновани и първоинстанционният съд неправилно е отменил допълнително начислените в тази връзка задължителни осигурителни вноски. Поначало правилно е становището на съда, че само органите на инспекцията по труда могат да обявяват съществуването на трудово правоотношение с постановление, издадено по реда и при условията на чл. 405а КТ, както и че засегнатите лица - в частност работодателя по обявеното за трудово правоотношение, може да обжалва този акт в нарочно съдебно производство, в което да доказа твърденията си за действителния характер на правоотношението. Тази нормативна регламентация обаче не изключва правомощията на органите по приходите в рамките на извършвана от тях ревизия по ДОПК и за целите на съответното облагане - данъчно или осигурително, да извършват проверки, да събират допустимите, необходими и относими доказателства и да преценяват какви са действителните правоотношения, които имат значение за определянето на съответното задължение. Това правомощие на органите по приходите е обусловено от задължението им в рамките на служебните им правомощия да установяват всички релевантни факти и обстоятелства, да правят съответни изводи и на тази база да определят задълженията за данъци и осигурителни вноски. В изпълнение на тези правомощия в случая органите по приходите са извършили преценка на действителните правоотношения между ревизираното дружество "Билд строй" ЕООД и физическите лица, с които са сключени писмени граждански договори с предмет - извършване на различни строително-монтажни и ремонтни дейности. При установените фактически обстоятелства, предвид съдържанието на гражданските договори и действително извършената от наетите лица работа на обекти на "Билд строй" ЕООД, както и вида и обема на отчетената от това дружество работа, правилно е прието от органите по приходите, че осъществяваната от въпросните физически лица дейност на обектите на дружеството е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 1 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. От събраните доказателства е установено наличието на елементите на трудово правоотношение - престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност през определен период от време срещу уговорено възнаграждение, установено е също наличие на работно място, работно време, съответно почивка, както и отношения на контрол от страна на работодателя и извършване на работата по негово указание и ръководство. Същевременно не са установени обстоятелства, които да дадат основание правоотношенията да се квалифицират като граждански - по договор за поръчка, тъй като няма данни лицата да са работили за своя сметка, със свои материали и/или оръдия на труда, да са разполагали със свобода на преценка какво, къде и как да изпълнят, по кое време и т. н. Съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение имат съществените елементи на договора, а не наименованието на договора. По тези съображения, обосновани са изводите на органите по приходите, че действителните правоотношения са трудови и на това основание ревизираното дружество като осигурител дължи вноски за наетите лица за ДОО, ДЗПО-УПФ и здравно осигуряване. По изложените съображения, настоящият състав намира, че с ревизионния акт законосъобразно са определени допълнителни задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за периодите м. 07/2008 г. - м. 05/2012 г. за наетите по трудови правоотношения лица, чиито договори са били оформени като граждански договори, вместо като трудови. Като е приел обратното първоинстанционния съд е постановил решение при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против ревизионния акт. Второто основание за начисляване на допълнителни задължителни осигурителни вноски е свързано с извода на органите по приходите, че лицата, наети от дружеството по трудови договори на 4-часов работен ден, през определени периоди в действителност са работили на 8-часов работен ден, както и че лица, наети по трудов договор на 4-часов работен ден, за които през определени периоди е отчетено, че са били в неплатен отпуск, в действителност са полагали труд в дружеството по трудовите си правоотношения. Тези изводи на органите по приходите са обосновани с оглед извършения анализ и съпоставка на броя и длъжностите на наетите лица, времето, за което са наети, съгласно съответния трудов договор и извършения и отчетен от дружеството обем на строително-монтажните работи. Установено е, че през посочените периоди в дружеството е извършвана и отчитана дейност, за която обективно е необходимо наемането на работна ръка, а същевременно наетите по трудов договор работници /всички или част от тях/ са се водили в неплатен отпуск. Такива констатации са направени са следните период: през м. 09, 10 и 11/2009 г. на работа в дружеството са наети по трудови договори три лица при 4-часов работен ден, едното от които - в неплатен отпуск, а през този период, съгласно представените актове обр. 19, дружеството е изпълнило СМР на обекти ЦДГ "Пламъче", ОДЗ "Райна Княгиня", СУ "Юрий Гагарин"; за м. 04 и 05/2010 г. същите трима работници са в неплатен отпуск, а дружеството е отчело извършени СМР - през м. 04 на обекти на фирма "Ваяна" ЕООД - апартаментен хотел "Аполон-7" в гр. Несебър, в. с. "Ваяна", м. Какалу, както и през м. 06 - отводняване на обект в к. к. Слънчев бряг; през м. 05 и 06/2011 г. дружеството е отчело приходи от извършени СМР по договор с "Топаз мел" ООД на обект "Зърнобаза 2МБ" по договор от 28.04.2011 г., договор от 06.06.2011 г. със "Сис Индъстрис" ООД на обект "Завод за бутилиране с. Венец", "Ваяна" ЕООД за хотел "Аполон-7" в с. Равда, "Среги" ООД за "Бетонови силози МБ-2", като за този период наетите по трудови договори работници са се водили в неплатен отпуск. За тези периоди /с изключение на м. 05 и 06/2011 г./ следва да се има предвид, че дружеството не е отчело заплащане по извънтрудови правоотношения /по граждански договори/, затова първоинстанционният съд неоснователно е извел довод за това, че е възможно работата да е била извършено от лица, наети по граждански договори. Доколкото за м. 05 и 06/2011 г. е отчетено плащане на лица, наети по граждански договори, то е съобразен обема на извършената и отчетена за този период работа от дружеството и е направен извод за изпълнение на работа и от наетите по трудови договори лица. Неоснователни са също доводите на съда, че не било установено какви точно дейности са извършени от всеки от работниците, за какво време и на каква длъжност. Такова установяване не е било необходимо, тъй като въпросните лица са били наети като общи работници на минимална работна заплата и именно при тези условия са определени допълнителните задължения за задължителни осигурителни вноски. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд не се споделят от настоящия съдебен състав. С ревизионния акт законосъобразно е извършено начисляване на допълнителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО и като е отменил ревизионния акт в обжалваната част съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК бъде постановено ново по същество, с което бъде отхвърлена жалбата на "Билд строй" ЕООД против ревизионния акт в обжалваната част. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК. Възнаграждението следва да бъде определено в размер на 600 лв., на основание § 1 ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 3 от същата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение