Решение № 15184 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 355/2012 г.

Решение № 15184 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 355/2012 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Нина Атанасова Асенова, Нина Анастасова Казълджиева, Севастула Анастасова Петкова и Бойка Атанасова Панайотова, подадена чрез упълномощен адв. Илиева, против решение № 1365 от 1.11.2011 г., постановено от Административен съд - Бургас, IV състав, по адм. д. № 597/2011 г. С жалбата и с писмено становище се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се твърди, че предвиденото по плана мероприятие за процесния имот е спряно и не е било реализирано към 1991 г., поради което последващо отреждане през 2009 г. за разширение на спортно-оздравителна база и стадион е непротивопоставимо на извършеното вече възстановяване и не мотивира хипотезата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Според касаторите изслушаното вещо лице е дало заключение за незастроеност върху спорния имот от 570 кв. м. и за липса на строителни дейности по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ в срока по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ - 3.01.1991 г. Молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно, както и незаконосъобразната заповед на кмета на община Созопол и да определи изцяло като незастроена спорната част от 570 кв. м., като претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Ответникът - кметът на община Созопол не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото преценката на установените релевантни факти и правната уредба не обективира за оспорената заповед наличие на предпоставки за приложимост на основания по чл. 146 от АПК за отмяна, както аргументирано е приел съдът с процесното решение, при които обстоятелства същото следва да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1365 от 1.11.2011 г. е отхвърлена жалбата на Нина Атанасова Асенова, Нина Анастасова Казълджиева, Севастула Анастасова Петкова и Бойка Атанасова Панайотова, чрез процесуалния им представител Таня Илиева, против заповед № 8- Z- 277/17.12.2010 г. на кмета на община Созопол, с която е одобрено решение на Дирекция УТСКЕ при община Созопол за определяне на застроена част на площ от 570 кв. м., представляваща части от бивши имоти 1409 и 1410 по помощния план на м. "Мисаря", попадащи в УПИ III "За спортно оздравителна база и стадион" в кв. 87 /идентичен с ПИ 678000.503.2 по КК/ по плана на гр. Созопол. За да достигне до този резултат Административният съд - Бургас е приел, че процесната заповед е издадена на на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ в междинно производство по възстановяване на собственост върху бивши земеделски земи, които сега са в регулация, като при постановяването й са спазени административнопроизводствените правила и изискванията на материалния закон. Атакуваното съдебното решение е мотивирано с приета съдебно- техническа експертиза, според която целият УПИ III в кв. 87 по действащия регулационен план на Созопол, част от който е и спорната площ от 570 кв. м. е предвиден " За спортно оздравителна база и стадион", изграден е стадиона и поетапно е започнала реконструкцията му, съгласно застроителен план от 2009 г. Първоинстанционният съд е преценил, че за целия УПИ III има издаден АОС № 88/4.11.1998 г. и мероприятието по плана е реализирано, като процесната част от 570 кв. м. сега се ползва като паркинг и тревна площ, като е без значение в какво състояние се поддържат те. С оглед на това е изведено заключение, че се касае за обслужващо пространство, включващо освен изградените спортни съоръжения и междинни части, върху които в плана е предвидено изграждане на паркинг на два етажа с два подхода и озеленяване, поради което процесната площ от 570 кв. м. е застроена част. Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, защото то не съответства на установената по делото фактическа обстановка и изводите, изведени от нея са неправилни и несъобразени с установените правнорелевантни факти и обстоятелства. В обжалваното решение точно е установено, че пълномощник на жалбоподателите е подал заявление до община Созопол за издаване на скица и удостоверение за процесните 570 кв. м., като към искането е приложено съдебно решение № 226 от 5.03.2010 г. на Районния съд - Бургас, постановено по гр. д. № 5341/2009 г. и скица - неразделна част от решението, с което собствеността върху имота, описан в заявлението, е възстановен на наследниците на Гликея Атанасова Иванова - жалбоподателките по адм. дело, в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, съгласно комбинираната скица към решението. Първоинстанционният административен съд не е съобразил, че в случая издадената заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не е част от междинно производство, защото процесът по възстановяване на собствеността на жалбоподателите вече е приключил окончателно с влизане в сила на горепосоченото съдебно решение и с издаденото в негово изпълнение ново решение от ОСЗ - Созопол. Върховният административен съд счита, че в случая определящо за развитието на административното правоотношение между заявителите и община Созопол е това, че те се легитимират като собственици със съдебно решение, с което е възстановена собствеността им в стари реални граници върху процесните 570 кв. м., което решение е влязло в сила, съобразно нанесеното върху него вписване, на дата 8.03.2010 г. От диспозитива на посоченото решение е видно, че компетентният районен съд е отменил решение № 716/30.07.2004 г. на ОСЗ-Созопол в частта, с която е отказано възстановяване на собствеността на Гликея Атанасова Иванова в съществуващи /възстановими/ реални граници върху нива с площ 570 кв. м., оцветени в жълто на комбинираната скица на вещото лице по това дело и съдът е възстановил на наследниците на Гликея Атанасова Иванова собствеността в съществуващи /възстановими/ реални граници върху нива с площ 570 кв. м., оцветени в жълто на комбинираната скица на вещото лице, представляваща част от нива с площ 5.000 дка, като скицата на лист 30 от гр. д. № 5341/2009 г. е обявена за неразделна част от решението. В мотивите на визираното съдебно решение е отразено, че от заключението на приетата съдебно- техническа експертиза е видно, че площта от 570 кв. м. е незастроена, като е приложена комбинирана скица, в която спорните 570 кв. м. са оцветени в жълт цвят. Районният съд - Бургас е обсъдил подробно осъществените мероприятия за спортно-оздравителна база и стадион, за обществено хранене, за озеленяване и за улична регулация и е приел, че нито едно от тях не засяга и не е осъществено върху процесната площ от 570 кв. м. В горепосоченото влязло в сила съдебно решение са обсъдени и свидетелски показания, от които е видно, че въпросната незастроена част представлява празно място, което не е свързано функционално със стадиона. В изпълнение на горепосоченото съдебно решение е издадено ново решение от ОСЗ - Созопол с № 716 от 4.10.2010 г., в раздел № II, т. 1 от което е възстановена собствеността на наследниците на Гликея Атанасова Иванова собствеността в съществуващи /възстановими/ реални граници върху нива с площ 0. 570 дка, като е вписано, че въводът ще се извърши след издаване на удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. Затова жалбоподателите са поискали издаване на горепосочените документи, но с тях не се възстановява собствеността, тъй като тя вече е била възстановена с влязлото в сила съдебно решение. Настоящият съдебен състав счита, че издадената заповед от кмета на община Созопол противоречи на влязлото в сила съдебно решение и на чл. 297 от ГПК, поради което следва да се отмени като незаконосъобразна. Визираното съдебно решение е задължително за административния орган - община Созопол и тя е следвало да издаде претендираните документи - скица и удостоверение, отразявайки в тях незастроената част, възстановена с посоченото съдебно решение - диспозитив и мотиви. Вместо да се съобрази със съдебното решение и с приложената към него скица, кметът на община Созопол е счел, че следва да издаде заповед по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и отново да определя застроена и незастроена част за процесните 570 кв. м., чрез което се обезсмисля влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 5341/2009 г. Настоящият съдебен състав констатира, че в заповед № 8-Z-277/17.12.2010 г. на кмета на община Созопол е вписано, че се издава на основание съдебно решение № 226 от 5.03.2010 г. на Районния съд - Бургас, постановено по гр. д. № 5341/2009 г. и скица на съдебно-техническа експертиза на лист 30 от делото - неразделна част от решението, но въпреки това в диспозитива на същата заповед е разпоредено точно обратното на това, което е постановено в съдебното решение. Във влязлото в сила съдебно решение е приета процесната част от 570 кв. м. изцяло за незастроена, а с оспорената заповед кметът е определил същата площ от 570 кв. м. като застроена част. За пълнота на изложението следва да се отрази и това, че изслушаната експертиза по адм. д. № 597/2011 г. също не е дала информация за застроеност на процесната площ от 570 кв. м. Вещото лице е вписал в заключението си, че тя е част от мероприятие, което не засяга въпросната част и върху нея към настоящия момент не е изпълнено никакво строителство или озеленяване. Бъдещото изпълнение на планирано строителство не съставлява фактическо строителство по смисъла на ЗСПЗЗ и не дефинира съответната площ като застроена. Към момента на огледа изслушаният експерт е констатирал, че върху спорните 570 кв. м. има паркирани три коли, но това обстоятелство не прави същата площ паркинг, като в съдебно заседание при приемане на експертизата, вещото лице е уточнил, че има реализиран паркинг, който обаче е на друго място и не засяга спорната част от 570 кв. м. По отношение на евентуално осъществено озеленяване, експертът е конкретизирал, че само по оградата и по улицата извън спорната част има храсти, но в случая няма никакви данни дали те са саморасли или са част от вече осъществено озеленяване. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е постановено в несъответствие с императивната норма на чл. 297 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, по силата на която влязлото в сила съдебно решение е задължително за всички съдилища в Република България, както и за общините. Това налага отмяна на атакуваното съдебно решение и решаване спора по същество с отмяна на процесната заповед № 8-Z-277/17.12.2010 г. на кмета на община Созопол като незаконосъобразна и връщане преписката на община Созопол за издаване на претендираните скица и удостоверение в съответствие с влязлото в сила съдебно решение № 226 от 5.03.2010 г. на Районния съд - Бургас, постановено по гр. д. № 5341/2009 г. и скицата, която е неразделна част от същото решение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да заплати на касационните жалбоподатели Нина Атанасова Асенова и Бойка Атанасова Панайотова направените по делото разноски - заплатено адвокатско възнаграждение в касационната инстанция в размер на 250 лв., както и разноските в първоинстанционното производство - внесена държавна такса 10 лв. и възнаграждение за вещо лице 350 лв. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение