Решение № 3030 от 22.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Янков против решение 655 от 27.07.2022 г., постановено по адм. д. 1293/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Ракитово не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пазарджик отхвърля жалбата на А. Янков против заповед РД-25-1081/01.12.2021 г. на кмета на Община Ракитово, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, на жалбоподателя е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Масивна ограда, ограждаща част от южната страна (от към [улица]) и част от източната страна (от към [улица]) на поземлен имот с идентификатор 62004.5.648 по плана на гр. Ракитово. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че строежът е изграден след 2010 г. изцяло в улица, която е публична общинска собственост, без разрешение за строеж и прави извод, че спрямо същия са неприложими нормите на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗУТ за търпимост на строежа. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кмета на общината, предвид факта, че процесният строеж е шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство. Констативният акт е съобщен на жалбоподателя по надлежния ред и същият в законоустановения срок не депозира възражения. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Със съставения констативен акт и приложената към него скица е установено съществуването на незаконния строеж, неговото местоположение, параметри и извършителя. Констатациите в акта не са оборени, като по делото не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят е извършител на незаконния строеж, като пред лицето на УПИ ХІV-579, кв.63 по ПУП на гр. Ракитово е построена плътната ограда с обща дължина от 23,10 м. на три части - в югозападната си част с дължина 14,20 м., след оставен отвор с ширина 1.00 м. за вход към имота е изпълнена втората част с дължина 8.20 м. и в югоизточната част с дължина 1,70 м., със средна височина 1.73 м. Строежът е изграден върху съществуваща подпорна стена, построена в обхвата на улицата и съответно извън границите на имота. Това обстоятелство е установено и от заключението на приетата по делото съдебна експертиза, неоспорена от страните. В този смисъл доводите в касационната жалба, че строежът не е индивидуализиран, са неоснователни. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната масивна ограда е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ и за нея следва да бъде издадено строително разрешение. В случая чл. 151, т. 11 ЗУТ е неприложим, тъй като масивната ограда е с височина на плътната част над 0.60 м., а също така е разположена и изцяло в улица, поради което не попада в изключението да е в рамките на поземления имот и плътната част да е до 0.60 м. Правилно съдът приема, че с оглед годината на извършване на строежа спрямо същия са неприложими нормите на § 16 ПР на ЗУТ и на § 127 ПЗР на ЗИД ЗУТ. Следователно налице е хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи в този смисъл се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. Доводите в касационната жалба, че построяването на масивната ограда е крайно належащо, поради това, че имотът се пълни с вода при валеж и че оградата предпазва от евентуални инциденти са ирелевантни, след като строежът е реализиран без разрешение за строеж. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,