Решение № 315 от 2.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 974/2013 г.

Решение № 315 от 2.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 974/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 276/2012 г. на Районен съд гр. Карнобат и внохд. № 1220/2012 г. на Окръжен съд гр. Бургас, образувано по искане на осъдените А. Щ. А. и Щ. А. А. В съдебно заседание искането се поддържа от осъдените лично и защитник, с оплаквания за съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложените наказания. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове, присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона, наложените наказания справедливи, а искането за възобновяване на осъдените изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 1.02.2013 г. постановено по внохд. № 1220/2012 Окръжен съд гр. Бургас е потвърдена присъда по нохд. № 276/2012 г. на Районен съд гр. Карнобат. С посочената присъда подсъдимите тогава А. А., Щ. А., Х. Ш. и Х. А. са признати за виновни на 26.06.2012 г. в землището на [населено място], употребили сила и заплашване върху трима служители на РУП С., за да пропуснат нещо по служба-да предотвратят извършване на кражба, поради което и на основание чл. 269, ал. 1 НК са осъдени както следва: -А. А. на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца -Щ. А. на лишаване от свобода за срок от една година -Х. Ш. на една година лишаване от свобода -Х. А. на лишаване от свобода за срок от една година. Подсъдимия А. А. е признат за виновен и в това, по същото време и на същото място да е причинил лека телесна повреда на св. П. Г. -полицейски служител, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо най-тежко наказание от лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим. За подсъдимия Щ. А. също е определен първоначален общ режим. Изтърпяването на наказанието на подсъдимите Ш. и А. на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от по четири години. ПО ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на осъдените А. А. и Щ. А.: Доводите са за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд, който не отговорил на направени пред него възражения. Твърди се, че съществено са нарушение процесуалните правила в досъдебното производство, където са събирани "само доказателства за виновност на обвиняемите, като както разследващия полицай, така и прокурора са предубедени от изхода на делото". Районния съд в Карнобат отказал доказателствени искания. Претендира се и явна несправедливост на наказанията на двамата осъдени с отказа за приложението на чл. 66, ал. 1 НК. В саморъчни писмени бележки осъдения Щ. А. А. разказва какво му се е "случило в РПУ след задържането му". Оплакванията са неоснователни и това е така защото: Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, по предвидения в НПК процесуален ред. Събраните доказателства са обсъдени подробно, като са посочени убедителни мотиви, кои от обстоятелствата от значение /предмета на доказване/ се приемат за установени и на коя доказателствена основа. Гласните доказателствени средства са съпоставени с останалите доказателства по делото, заключението на вещото лице, както и с обясненията на подсъдимите, за които е посочено - "обясненията им са нормална защитна теза и съдът не дава вяра на тези обяснения макар че четиримата се признават за виновни, то това е по скоро страх от наказателната репресия спрямо тях, а не искрено съжаление". Не допускането до разпит, на сина на подсъдимия Х. С. А., няма как да се обсъжда в производството по проверка на съдебните актове поискано от осъдените А. А. и Щ. А. По фактите инстанционните съдилища са приели, че на инкриминираната дата и място осъдените са употребили сила срещу трима служители на РПУ С., за да пропуснат да предотвратят извършваната от тях /А. А., Щ. А. и другите двама/, кражба на слама и по този закон са осъдени, т. е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. А. А. е нанесъл и лека телесна повреда на св. П. Г. -служител на същото Полицейско управление. Невярно е оплакването за липса на отговор на направени пред въззивния съд доводи. Напротив въззивния съд е обсъдил наведени пред него доводи в жалбата на подсъдимите, наред с подробно обсъдения протест срещу присъдата и е посочил основанията, поради които не ги възприема. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложените и на двамата наказания. Вярно е, че не са осъждани, но нападението срещу служители на РПУ, които се опитват да предотвратят кражба, сочи на завишена степен на обществена опасност, както на извършеното, така и на извършителите. Обстоятелството, че А. А. и Щ. А. са били водещи в станалото на 26.06.2012 г. в землището на [населено място], също сочи на завишена степен на опасност, а и на положителен отговор на въпроса, че целите на наказанието не биха могли да се постигнат с отлагане изтърпяването му. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение, касаещи осъдените А. А. и Щ. А., при спазване на процесуалните правила и закона, определените им наказания справедливи и достатъчни, а искането им за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение