Решение № 14027 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2260/2011 г.

Решение № 14027 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2260/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби против решение № 2605 от 17.12.2010 г., постановено по адм. дело № 1776 от 2009 г. по описа на Административния съд - Варна. Първата касационна жалба е от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна, при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, и е насочена срещу частта от решението, с която е отменен частично ДРА № 181 от 2.06.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Търговище, частично потвърден с решение № 688 от 12.08.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна, относно задълженията по ЗКПО (отм.), с който на СД "Албаш-Алиев-Идаетов и сие" (в несъстоятелност) са определени допълнителни задължения по ЗКПО (отм.) за 2003 г. в размера над 299 995,91 лв. и лихви в размера над 44 271,41 лв.; за 2004 г. - в размера над 446 725,75 лв. и лихви в размера над 9375,66 лева. В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на обжалваното решение поради постановяването му в производство, образувано по просрочена жалба. При условията на евентуалност решението се оспорва и като неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Според касатора първоинстанционният съд неправилно в решението си се позовава единствено на заключението на вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експертиза. Твърди се, че вещото лице неправилно е включило в размера на разходите за 2003 и 2004 г. разходите за работна заплата, за осигуровки и за данъци, като по този начин е намален размерът на недоказаните разходи на дружеството за посочените години. Претендират се разноски по делото. Втората касационна жалба е от СД "Албаш-Алиев-Идаетов и сие" - гр. Търговище, чрез управителя на дружеството Мустафа Идаетов Алиев, представляван от адв. Златев, против решението на Административния съд - Варна, в частта му, с която е била отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 181 от 2.06.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Търговище, частично потвърден с решение № 688 от 12.08.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна, относно допълнително определени задължения по ЗКПО (отм.), с който на данъчно задълженото лице са определени допълнителни задължения по ЗКПО (отм.) за 2003 г. в размер до 299 995,91 лв. и лихви в размер до 44 271,41 лв.; за 2004 г. - в размер до 446 725,75 лв. и лихви в размер до 9375,66 лв., както и в частта от решението, с която дружеството жалбоподател е осъдено да заплати разноски по делото. Твърди се неправилност на решението, без да се посочват конкретни негови пороци, които съставляват касационни основания. Поддържа се твърдението от първата инстанция за нищожност на ДРА поради липса на компетентност на лицето, издало актовете за възлагане на данъчната ревизия. СД "Албаш-Алиев-Идаетов и сие" - гр. Търговище, като ответник по касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, я оспорва в съдебното заседание чрез процесуалния си представител. Представя писмени бележки и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта и на двете касационни жалби, наведените в тях доводи и доказателствата по делото, приема за установено следното: И двете касационни жалби са подадени от надлежни страни и в законоустановения срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, те са неоснователни. С обжалваното решение Варненският административен съд е отменил ДРА № 181 от 2.06.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Търговище, частично потвърден с решение № 688 от 12.08.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна, относно допълнително определените задължения по ЗКПО (отм.) В ЧАСТТА, с която на СД "Албаш-Алиев-Идаетов и сие" (в несъстоятелност) са определени задължения по ЗКПО (отм.) за 2003 г. в размера над 299 995,91 лв. и лихви в размера над 44 271,41 лв.; за 2004 г. в размера над 446 725,75 лева и лихви в размера над 9375,66 лв.; отхвърлил е жалбата на СД "Албаш-Идаетов-Алиев и сие" (в несъстоятелност) - гр. Търговище, с управител Мустафа Идаетов Алиев и със синдик Лъчезар Бажлеков срещу ДРА № 181 от 2.06.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Търговище, частично потвърден с решение № 688 от 12.08.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна, В ЧАСТТА, с която на СД "Албаш-Алиев-Идаетов и сие" (в несъстоятелност) са определени задължения по ЗКПО (отм.) за 2003 г. в размер до 299 995,91 лв. и лихви в размер до 44 271,41 лв.; за 2004 г. - в размер до 446 725,75 лв. и лихви в размер до 9375,66 лв., както и лихви за невнесени авансови вноски по ЗКПО за 2003 и 2004 г. в размер на 1060,02 лв. и 1843,72 лв.; осъдил е данъчния субект да заплати по сметката на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, сумата 16 013,98 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да постанови това решение, съдът е приел, че констатациите в оспорвания ДРА са частично опровергани от констатациите на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, заключението по която съдът кредитира като обективно и безпристрастно дадено. След подробно обсъждане на установеното от вещото лице в посочената експертиза съдът е приел, че данъчната основа за установяване на дължимия корпоративен данък от дружеството жалбоподател за 2003 и 2004 г. е тази съгласно заключението на вещото лице по приетата по делото ССЕ, с оглед на което е определил дължимия данък в размер 299 995,91 лв. за 2003 г. и 446 725,75 лв. за 2004 г. като размери, съобразени със закона, както и съответните лихви, и е отменил ДРА за сумите над тези размери. Настоящият касационен състав на I отделение на Върховния административен съд намира така постановеното решение за правилно. По жалбата на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна: Неоснователно е оплакването на касатора, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по просрочена жалба. Както правилно е посочил съдът, директорът на РДД - Варна, се е произнесъл по жалбата на дружеството с решение № 688 от 12.08.2005 г., т. е. в рамките на 45-дневния срок по чл. 120, ал. 1 ДПК (отм.) за произнасяне при обжалване по административен ред. Това, че жалбоподателят е бил уведомен за решението едва на 19.06.2009 г., не променя обстоятелството, че е налице изрично произнасяне на регионалния данъчен директор в законоустановения срок с решение, което подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му, и не може да бъде приравнено по никакъв начин на мълчаливо потвърждение на акта по смисъла на чл. 121, ал. 4 ДПК (отм.), при което жалбата следва да се подаде в 14-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне на регионалния данъчен директор. Следователно подадената на 3.07.2009 г. жалба е в срок, поради което и образуваното въз основа на нея съдебно производство, и постановеното решение са допустими. Неоснователно е и другото възражение на този касатор, а именно, че първоинстанционният съд в решението си се позовава единствено на заключението на вещото лице. Касаторът твърди, че вещото лице неправилно е включило в размера на разходите за 2003 и 2004 г. разходите за работна заплата, за осигуровки и за данъци, като по този начин е намален размерът на недоказаните разходи на дружеството за посочените години. Това на практика представлява оспорване на заключението на вещото лице, което е недопустимо да се прави в касационното производство. Съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорването може да бъде направено, докато трае изслушването на вещото лице. В този смисъл е и единната и непротиворечива практика на Върховния административен съд. Първоинстанционният съд е обсъдил заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото, както изисква чл. 202 ГПК, и го е кредитирал като безпристрастно и обективно дадено. Съобразявайки разпоредбата на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) за доказателствената тежест в процеса и като е приел, че констатациите в ДРА са частично опровергани от заключението по изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза, и е отменил ДРА в частта, в която са определени данъчни задължения по ЗКПО (отм.) над посочените размери, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Относно жалбата на СД "Албаш-Идаетов-Алиев и сие" (в несъстоятелност): В подадената касационна жалба не са изложени конкретни основания за отмяна на решението, а единствено се поддържа твърдението от първата инстанция за нищожност на ДРА поради липса на компетентност на лицето, издало актовете за възлагане на данъчната ревизия. Това твърдение е неоснователно. Първоинстанционният съд е изследвал въпроса за компетентността на лицето, издало актовете за възлагане на данъчната ревизия, и е достигнал до правилния извод, че същото притежава нужната компетентност, макар и по други съображения. Актовете за възлагане на данъчна ревизия № 29 от 26.01.2005 г. и 134 от 25.03.2005 г. са издадени от Антония Иванова Стойчева. Същата е упълномощена в качеството й на главен данъчен инспектор в отдел "Данъчни ревизии" при ТДД - Търговище, да издава актове за възлагане на данъчни ревизии по чл. 68, ал. 1, т. 1 ДПК (отм.) със заповед № 207 от 24.07.2000 г. на директора на ТДД - Търговище, която е без срок и няма данни да е отменена с последваща заповед. Заповедта е подписана със запетая за директор на ТДД Св. Петков. В производството пред първата инстанция са представени заповед № 00327 от 19.07.2000 г. за разрешаване на отпуск на директора на ТДД Светлан Христов Петков, считано от 24.07 до 18.08.2000 г. вкл., и заповед № УЧР-499 от 21.07.2000 г., издадена от главен данъчен директор, с която е определена Недка Стоянова Николова - началник на отдел "Ревизии" към ТДД - Търговище, да упражнява правомощията на териториален данъчен директор на ТДД - Търговище, за времето от 24.07 до 18.08.2000 г., когато титулярът Светлан Христо Петков е в законоустановен отпуск. С оглед изложеното се налага изводът, че лицето, издало актовете за възлагане на данъчната ревизия, притежава компетентност по чл. 68 ДПК (отм.), както правилно е приел и първоинстанционният съд. Неотносимо към настоящия казус е решение № 8480 от 2005 г. на Върховния административен съд - I отделение, тъй като в производството по това дело не са били представени заповедите за разрешен отпуск и за заместване на териториалния данъчен директор на ТДД - Търговище. Неоснователно е и другото оплакване на касатора, а именно, че ДРА е нищожен поради това, че лихвите са изчислени не към 31.12.2004 г., който е определеният период по смисъла на чл. 68, ал. 3, т. 6 ДПК (отм.) - ревизираният данъчен период, а считано към датата на издаване на данъчноревизионния акт. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, възражението за периодите, за които са определени съответните лихви, касае законосъобразността на акта, не и неговата валидност. Освен това лихвата се дължи до окончателното изплащане на сумата и след като тя е дължима и не е изплатена, то правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания са определени такива към момента на издаване на акта. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания, следва обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноските по делото следва да се понесат от страните така, както са направени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,