Решение № 13503 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5762/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. И. Т., чрез адв. А. Ангелов като процесуален представител, против решение 8047 от 20.12.2023 г., постановено по адм. дело 11634/2022 г. по описа на Административен съд София град. Релевирани са касационните основания по чл. 209, т.2 и т.3 от АПК. Сочи се, че оспореният съдебен акт е постановен по недопустима жалба, тъй като жалбоподателят няма качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ, поради което за него липсва правен интерес от обжалване на процесната заповед и е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК. Наведени са оплаквания и за неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че проекта за ПУП-ПЗ е одобрен при спазване на процедурата по чл.135а ЗУТ; че съдържанието му отговаря на изискванията на чл.59 от Наредба 8/2001 г.; че е изработен в съответствие с приетия ОУП, а предвиденото застрояване е съобразено с правилата на чл. 31 - чл.35 ЗУТ. Прави се искане за обезсилване на оспореното съдебно решение с прекратяване на производството по делото или за отмяна на решението с постановяване на друго за отхвърляне на предявената жалба. Ответникът главният архитект на район Лозенец, Столична община, чрез пълномощниците си гл. юрк. И. Минкина и юрк. Е. Чолаков, в писмен отговор и в съдебно заседание, излагат доводи за основателност на касационната жалба и правят искане за обезсилване или за отмяна на оспореното съдебно решение. Претендират деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Н. Я. К., чрез пълномощника си адв. В. Бакалов, в писмен отговор и в съдебно заседание, заявява становище за допустимост и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Прави искане за присъждане на разноски по приложен списък. Ответницата А. К. К., чрез адв. В. Бакалов, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Н. Я. К. срещу заповед РЛЦ22-РА50-22/14.07.2022 г. на главния архитект на Район Лозенец Столична община, с която на основание чл.129, ал.2, чл.134, ал.2, т.6, чл.135а, ал.1 и чл.128, ал.14 от ЗУТ е одобрен проект за изменение на план за застрояване (ПУП-ИПЗ) в обхвата на УПИ ІІІ-837, кв.16, местност Витоша ВЕЦ Симеоново по плана на гр. София, район Лозенец. Видно от мотивите на органа, според действащия ПУП-ПЗ, застрояването в имота е със свободно стояща двуетажна жилищна сграда, а с проекта се предвижда нова свободно стояща сграда със средно застрояване с преход в етажността триетажно /Г+2/ за частта от сградата ориентирана на север, четириетажно /Г+Ат+2/ и подземен етаж, при спазване на отстоянията и предвижданията по чл.31-35 ЗУТ и в съответствие с действащия ОУП на СО в частта за имота, който попада в територия жилищна зона с преобладаващо средноетажно застрояване с параметри: плътност -50%, Кинт-2,5, озеленена площ 35%, максимална кота корниз 15м за жилищни сгради и 20м за обществени сгради. От съдържанието на жалбата и приложените документи за собственост е видно, че жалбоподателят Н. К. е собственик на УПИ ХV-836, кв.16 по плана на гр. София, район Лозенец, разположен през улицата спрямо УПИ ІІІ-837 - предмет на плана, а правния си интерес от обжалване на издадената заповед обосновава с наличие на намалени разстояния от съществуваща сграда в имота му до новопредвиденото застрояване, както и от последното до уличнорегулационната линия, т.е. с хипотезата на чл.131, ал.2, т.3 ЗУТ. В съдебното производство е прието заключение на вещо лице, което при изслушването си в съдебно заседание променя и допълва част от констатациите си. Според заключението, със заповедта не са предвидени намалени разстояния, а одобреният проект отговаря на изискванията на чл.59 от Наредба 8/14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове. В заключението са изчислени изискуемите по закон минимални отстояния по чл.31, ал.2 и ал.4 ЗУТ и по чл.32, ал.1 ЗУТ съобразно височината на проектираната сграда с извод за липса на намалени разстояния. От друга страна, пред съда, вещото лице сочи, че на графичната част към проекта не са котирани разстояния до регулационни линии и съществуващи сгради, поради което не може да установи дали са спазени изискванията на чл.31 и сл. ЗУТ, респ. дали с проекта са допуснати намалени разстояния. При горните доказателства, с обжалваното решение съдът е приел жалбата за допустима с мотиви според които, в графичната част на оспорения проект не са посочени разстоянията между проектираната сградата и сградата в имота на жалбоподателя, както и до уличнорегулационната линия, поради което е невъзможно да се прецени дали са допуснати намалени разстояния и тъй като следва да се предостави възможност на оспорващия да защити интереса си, то планът следва да се разгледа по същество. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Прието е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и с целта на закона. Сочи се, че органът не е определил правилно кръга на заинтересованите лица, в резултат на което не е уведомил жалбоподателя К. за образуваното административно производство за изменение на ПУП-ПЗ и го е лишил от право на участие, за разлика от предходно производство също за изменение на ПУП, но инициирано от К. в обхвата на собствения му имот, в което е уведомяван собственика на процесния УПИ. Извън горното съдът е констатирал, че одобреният с обжалваната заповед проект за ПУП-ПЗ не съответства на нормативните изисквания, тъй като в графичната му част не са означени отстоянията на предвиденото застрояване спрямо уличната регулация и съществуващите сгради. Сочи се също, че при определяне на височината на проектираната сграда не е съобразена дефиницията за жилищна сграда в разпоредбата на § 5, т.29 ДРЗУТ, тъй като височината на ателиетата, които се считат за жилища, е приспадната от височината на цялата сграда, което е в противоречие с чл.32, ал.3 ЗУТ. Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. Не са събрани необходимите доказателства относими към допустимостта на жалбата срещу процесната заповед. Безспорно е установено по делото, че одобрената със заповедта разработка е за изменение само на застроителния план в обхвата на УПИ ІІІ- 837; че жалбоподателят пред първата инстанция, е собственик на УПИ ХV -836, който се намира през улицата спрямо имота предмет на одобрения проект, както и че правния си интерес от оспорване на процесната заповед, същият обосновава с твърдения за наличие на намалени разстояния от съществуваща сграда в имота му до новопредвиденото застрояване, както и до уличнорегулационната линия, т.е. с хипотезата на чл.131, ал.2, т.3 ЗУТ. От горното следва, че обстоятелството, съществено за преценката за допустимост на жалбата, е дали с одобрения проект за ПУП-ПЗ са допуснати намалени разстояния. Последното следва да бъде установено по безспорен начин, което не е извършено от административния съд при постановяване на обжалваното решение, с което е осъществено касационното основание по чл.209, т.3 АПК. Противно на мотивите на съда в обжалваното решение, обстоятелството, че в графичната част към оспорената заповед не са отразени разстоянията между новопредвиденото застрояване към границите на имота и към съществуващата сграда в имота през улицата, не обоснова извод за допуснати намалени отстояния с процесната заповед. Легитимацията за оспорване по чл.131, ал.2, т.3 ЗУТ не може да се основава на предполагаемо нарушаване на нормативите за застрояване, както е в случая. Дължимо е връщане на делото за ново разглеждане на осн. чл.222, ал.2 АПК, при което следва да се назначи нова съдебно-техническа експертиза със следната задача на вещото лице, а именно: въз основа на графичната част към оспорената заповед и одобрените линии за застрояване - ограничителни или задължителни, да посочи какви са разстоянията между новопредвиденото застрояване и съществуващата сграда в УПИ ХV - 836 и към страничните граници, вкл. към улицата тупик, въз основа на което да установи дали са спазени правилата и нормативите за застрояването по чл.31 - чл.35 от ЗУТ. Едва след категоричен отговор на тези въпроси, би била възможна преценката за допустимост на жалбата срещу процесната заповед, съотв. при положителен отговор - за законосъобразност на същата на основанията по чл.146, т.1-т.5 АПК. Тук е мястото да се посочи, че липсата на котирани отстояния в графичната част на одобрения проект не е пречка за изпълнение на експертизата. Налице са констатации на вещото лице в приетото по делото заключение за това, че в одобрения проект са спазени изискванията на Наредба 8/2001 г. относно неговото съдържание и е било дължимо установяване освен на изискуемите по закон минимални отстояния по чл.31-чл.35 ЗУТ, но и на предвидените с процесния ПУП-ПЗ, като при определяне височината на проектираната сграда следва да се има предвид прехода в етажността и броя на етажите нежилищни и жилищни, съотв. причисляването на ателиетата към жилищните етажи съгласно разпоредбата на §5, т.29 ДРЗУТ. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради което е неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение. При този резултат, по искането за разноски пред касационната инстанция се дължи произнасяне от първоинстанционния съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,