Решение № 1179 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10830/2012 г.

Решение № 1179 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10830/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Тарсис център" АД със седалище и адрес на управление гр. София против Решение № 673 от 14 август 2012 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629,18 и от км 0+000 до км 0+780, участъци от км 59+400 до км 60+550 и от км 0+000 до км 0+780 - етап I" на територията на област София (ДВ, бр. 63/17.08.2012 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждената част от поземлен имот № 68134.4354.186, м. "ж. к. Люлин - разширение запад" с обща площ 3170 кв. м и отчуждена част от него 684 кв. м, съставляващ УПИ V, кв. 64. В жалбата се поддържа, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имотите, намиращи се в землището на м. "ж. к. Люлин - разширение запад", Столична община. Ответникът по делото - Министерският съвет на Република България, представляван от юрк. Георгиев, счита жалбата за неоснователна и недоказана и моли за нейното отхвърляне. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители оспорват жалбата като неоснователна и молят за отхвърлянето. Също така молят, ако съдът счетете жалбата за основателна, да се има предвид определеното обезщетение от представената на 20.01.2014 г. експертиза с корекцията на вещото лице. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: На основание процедура по чл. 34 а във връзка с чл. 33 и 34 б ЗДС с РМС № 673 от 14.08.2012 г. е отчуждена част от поземлен имот, находящ се в м. "ж. к. Люлин - разширение запад" - гр. София - собственост на "Тарсис център" АД със седалище и адрес на управление гр. София. По искане на жалбоподателя с определение от 21.09.2012 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждавания имот съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертизата е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. На базата на предоставени 116 бр. копия от вписани сделки от Агенцията по вписванията - гр. София, на диск CD и на основание разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС чрез използвани аналози вещото лице Борислав Савов е определил стойността на отчуждената урбанизирана земя, имаща характеристики като процесния имот, чиято стойност се равнява на 135,10 лв./кв. м (л. 1 от допълнителното заключение). Прилагайки правилно този метод за оценка, вещото лице е извършило оценка на отчуждената част от поземления имот, както е отразено на л. 1 и 2 от съдебно-оценителната експертиза - допълнение от 20.01.2014 г. Посочено е, че от имот с идентификатор № 68134.4354.186, м. "ж. к. Люлин - разширение запад" с обща площ 3170 кв. м е отчуждена част с площ 684 кв. м., съставляващ УПИ V, кв. 64, с оценка от вещото лице съответно 92 405 лв. вместо посочената в обжалваното РМС оценка съответно от 76 054 лева. Съдът възприема заключението на вещото лице, което е компетентно и обективно. Така размерът на дължимото парично обезщетение за отчуждените части от имотите следва да се увеличи в съответствие с писменото заключение на вещото лице. Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски за заплатения депозит за вещо лице, поради което разноски не следва да му се присъждат. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,