Решение № 991 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1352/2018 г.

Решение № 991 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1352/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Хираяма, чрез процесуалните си представители, адв. Генова и адв. Маринова срещу решение № 7318 от 04.12.2017 г., постановено по адм. дело № 804/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважат изцяло предявените от жалбоподателите искове като основателни и доказани. Моли за присъждане на направените по делото разноски. В хода на производството пред Върховния административен съд Б. Хираяма е починала, съгласно молба от адв. Генова от 23.05.2019 г., удостоверено от препис извлечение от акт за смърт - л. 45 от делото. С протокол от съдебно заседание от 23.05.2019 г. като касационен жалбоподател е конституирана Н. Карлсон – дъщеря на Б. Хираяма съгласно представено по делото удостоверение за наследници – л. 44 от делото. Редовно призована за съдебно заседание Н. Карлсон, не се явява, представлява се от адв. В. Мирчев, преупълномощен от адв. А. Мирчева, който по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Ответникът – Министерство на здравеопазването, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Любомирова в представен по делото писмен отговор изразява становище за правилност на съдебния акт и за неоснователност на касационната жалба. Редовно призован за съдебно заседание ответникът по касационната жалба се представлява от гл. юрк. Любомирова, която поддържа доводите в писмения отговор и моли обжалваното съдебно решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град се е развило по предявена от Б. Хираяма от [населено място] искова молба, на основание чл. 203, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Министерство на здравеопазването с искане за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2500 лева за периода от 23.09.2006 г. до 29.09.2006 г. В исковата молба, съдът установил, че са изложени твърдения, че в резултат на незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в невъвеждането в нито един подзаконов нормативен акт на разпоредба или група разпоредби, които да гарантират на пациентите, включително на ищцата, зачитане на правата им, докато имат качеството на пациенти на лечебно заведение за стационарна психиатрична помощ, както и че няма да станат жертви на произвол, на ищцата са били причинени неимуществени вреди по време на задържането й за лечение, без нейно съгласие в Държавна психиатрична болница "Св. Иван Рилски" – Нови Искър. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. С цел установяване на фактите по делото е допусната и изслушана от съда и съдебно – психологическа експертиза. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен, като е приел, че не се установява от доказателствата по делото наличието на задължителните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – незаконосъобразно бездействие и причинна връзка с претендираните от ищцата неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Изложил е мотиви, че в областта на психиатричното лечение е създадена нормативна уредба, гарантираща правата на пациентите, а именно съгласно чл. 87, ал. 1 от Закон за здравето (ЗЗ) медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента, както и никой не може да бъде подложен на медицински дейности за установяване или лечение на психично разстройство, освен при условия и по ред, определени със закон /чл. 147, ал. 1 от ЗЗ/. Посочил е, че изрично в чл. 147, ал. 2 от ЗЗ е предвидено, че оценката за наличие на психично разстройство не може да се основава на семейни, професионални или други конфликти, както и на данни за прекарано в миналото психично разстройство. Гаранции за правата на пациентите в лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ са предвидени и в Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ по чл. 5, ал. 1 от Закон за лечебните заведения, (ЗЛЗ) раздел ІІ, ІІІ и ІV от Правилника. Едно от основните правомощия на създадената Изпълнителна агенция "Медицински одит" е именно контролът по спазването на правата на пациентите в лечебните заведения, в това число и на тези, настанени в лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ /чл. 116б, ал. 1, т. 2 от ЗЗ/. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен, като е приел, че не се установява от доказателствата по делото наличието на задължителните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – незаконосъобразно бездействие и причинна връзка с претендираните от ищцата неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането. В заключение е приел, че ищцата не се е справила с предоставената й по закон доказателствена тежест, като не е ангажирала доказателства, от които по безспорен начин да следва, че настъпилите за ищеца вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни бездействия на служители на Министерство на здравеопазването при изпълнение на административната им дейност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. Правилен е извода на административния съд, че в случая ищцата, за която е доказателствената тежест, не е установила наличието на законовите предпоставки от състава на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обуславящи основателност на предявените искове, поради което правилно те са отхвърлени. Доводите на касационните жалбоподатели за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от Б. Хираяма обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящата инстанция намира, че по делото не е установено незаконосъобразно бездействие на органи или длъжностни лица на ответника по касационната жалба, при или по повод осъществяване на административна дейност. Касационната жалбоподателка не е доказала незачитане на правата й като пациент по време на задържането й за лечение, без нейно съгласие, в ДПБ "Св. Иван Рилски" – Нови Искър. Липсва спор по факта, че ответникът, на основание чл. 5 и чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ осъществява контрол върху лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ. Ищцата вече е била обезщетена за претърпените от нея неимуществени вреди, (Решение № I-48-163/10.01.2012 г. по гр. д. № 17783/2007 г., и Решение от 22.08.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 4939/2013 г.) в резултат на стационарното й лечение без нейно съгласие и това на органа по чл. 154 и чл. 155 от ЗЗ, като съдът при постановяване на решението си се е движил в рамките на предявената претенция. Реализирането на принципите формулирани в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ зависи от бюджета на НЗОК, отделен за укрепване на психиатричното здраве на пациентите. Съдът правилно е приел, че не е доказано и наличието на причинно-следствена връзка с претендираните неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във връзка с изложеното, правилен е изводът в обжалваното решение за недоказаност на твърденията на ищците, чиято е доказателствената тежест, за осъществени от ответника незаконосъобразни бездействия при осъществявана административна дейност, от които, като пряка и непосредствена последица да са произтекли подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди. При липсата на кумулативно изискуемите се от закона предпоставки, отговорността на държавата в лицето на ответника, не може да бъде ангажирана. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че административния съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1 от ЗОДОВ, и след като е установил, че липсват някои от тях, правилно е отхвърлил иска. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищцата не е ангажирала достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административния съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил иска. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,