Решение № 10730 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 959/2019 г.

Решение № 10730 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 959/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Радианс" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, представлявано от управителя С. Узунов, срещу решение № 2102 от 19.11.2018 г., постановено по адм. дело № 2776/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – Бургас. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Претендира разноски. Ответникът – община Несебър, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за основателна. С обжалваното решение Административен съд – Бургас е отхвърлил като неоснователен предявения от "Радианс" ООД, против община Несебър иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и с цена на иска 580 633, 15 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: В полза на С. Узунов и В. Узунова е било издадено разрешение за строеж № 92/19.10.2011 г. описан като надстройка с тавански складов етаж в жилищна група "Лъки"2, находящ се в УПИ 1-7039, кв. 21 по плана на гр. Свети Влас, влязло в сила на 02.11.2011 г. С Нотариален акт № 178/31.10.2011 г. по описа на нотариус с рег. № 208 на НК, С. и В. Узунови учредили в полза на ищеца "Радианс" ООД вещно право на надстрояване в обем, конкретно договорен в акта и съобразно с издаденото разрешение за строеж 92/19.10.2011 г. на главния архитект на община Несебър. По представените доказателства строителният процес е започнал на 01.11.2011 г. На 09.03.2012 г. е издадена заповед № ДК-10-ЮИР на началника на РДНСК Югоизточен район, с която издаденото разрешение за строеж № 92/19.10.2011 г. е отменено като незаконосъобразно. По жалба на Узунов заповедта е била потвърдена с влязъл в сила съдебен акт. Съдът е приел, че предмет на сделка е ограниченото вещно право - правото на строеж, което е било учредено с нотариален акт, но не и правото, възникнало по административното правоотношение между община Несебър и С. и В. Узунови, приключило с издаване на административен акт, чийто адресати са лицата. Приел е, че "Радианс" ООД не е адресат на административния акт и е реализирал едно чуждо право, което впоследствие е било отменено. Съдът е обосновал извод, че дори и да е налице отменен административен акт, то негов адресат не е дружеството и затова правна му сфера е засегната косвено, а не пряко, тъй като е опосредено от сключения договор за учредяване на вещно право на строеж. Един от изискуемите елементи, обосноваващи отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не е налице, от което е приел, че предявеният иск за неоснователен. Решението е неправилно. За да се ангажира отговорността на държавата или общините по чл. 1 от ЗОДОВ следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия й състав: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В случая няма спор между страните, че има отменен административен акт. Спорът е дали има причинна връзка между търпените от ищеца вреди и отменения административен акт. Съдебната практика определя пряката последица като директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт. Затова под преки вреди се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, които са адекватно следствие от увреждането – отмяната на административния акт. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая е налице причинна връзка между отмененото разрешение за строеж и претърпените вреди изразяващи се в изграждане на обекта. Това е така, защото по делото е безспорно установено, че строителството е било извършено след като разрешението за строеж е влязло в сила и преди издаване на заповедта за неговата отмяна. Безспорно е, че с влязла в сила заповед № ДК-10-ЮИР на началника на РДНСК Югоизточен район е отменено разрешение за строеж № 92/19.10.2011 г. издадено от главния архитект на община Несебър. Неправилен е изводът на съда относно липсата на пряка и непосредствена причинна връзка между отменения по съответния ред незаконосъобразен акт и настъпилите вреди. Тези вреди са юридически факт, осъществен в правния мир и произтичат именно от отмененото като незаконосъобразно разрешение за строеж. Правилно първоинстанционния съд е приел, че вредите са реално настъпили за дружеството, но е обосновал неправилен извод, че адресат на отмененото разрешение за строеж е друг правен субект, който възмездно и безсрочно е реализирал право на надстрояване за надстройка с тавански складов етаж в жилищна група "Лъки" 2, находящ се в УПИ 1 - 7039, квартал 21 по плана на гр. Свети Влас-Юг /ПИ си идентификатор /1538. 502, 130/. Неправилно съдът приема, че имуществената вреда от направените разходи за СМР е опосредена от сключения договор за учредяване правото на строеж. Дружеството "Радианс" ООД започва изпълнение на строителните дейности след учредяване в негова полза на възмездно и безсрочно право на надстрояване на сграда № 1 в описания имот. Настъпилите вреди в имуществената сфера на ищеца са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния акт. Това опосредяване от АС – Бургас на причинно-следствената връзка между незаконосъобразния акт на администрацията и понесените от ищеца вреди лишава последния от правен ред за защита на нарушените му права. Нотариален акт за учредяване право на надстрояване върху недвижим имот № 178, том XIX, рег. № 16508, дело № 3614 от 2011 г. на нотариус с рег. № 208 на НК и с район на действие - Районен съд гр. Несебър е произвел правното си действие от датата на вписването му по надлежния ред, при което с учредяване правото на надстрояване е осъществено правоприемство, представляващо заместване по отношение на разрешението за строеж на една от страните с друго лице. Основанието, на което съдът е отхвърлил исковата молба е формално и по този начин е постановил неправилно решение. Настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение е допуснато нарушение както нарушение на материалния закон, така и нарушение на съдопроизводствените правила, което е съществено и е довело до липса на фактически установявания по претендираните имуществени вреди. По аргумент от чл. 220 от АПК липсата на фактически установявания по релевантните за спора факти препятства преценката на касационната инстанция за правилно приложение на материалния закон. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на АС – Бургас за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да установи вредите и техния размер настъпили в правната сфера на "Радианс" ООД. Връщането на делото се налага за ново обсъждане, при което да се съобразят мотивите на настоящото решение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение