Решение № 2910 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13404/2010 г.

Решение № 2910 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13404/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Виолетка Александрова Велева от гр. София, против решение № 2274/7.07.2010 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 7130/2009 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ДК-02-СО-38/7.05.2009 г. на Началника на СРДНСК, с нареждане за премахване на незаконен строеж: "двуетажна жилищна сграда", изградена в УПИ III-603, кв. 34 по плана на гр. София, кв. "Горубляне", район "Младост" - СО, ул. "Пионерска" № 34. В съдебното заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Зибилянов, който поддържа жалбата. Решението се счита неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, претендира се отмяната му. Допълнителни съображения са изложени и в писмени бележки, с претенция за разноски. Ответната страна - Началник на Столична РДНСК - сектор София, РДНСК - Югозападен район, чрез юрк. Асенова, оспорва жалбата, навежда доводи за нейната неоснователност. Сочи, че са голословни твърденията за провеждане на процедура за изменение на ПУП и издаване на Удостоверение за търпимост по § 16 от ЗУТ,за узаконяване на процесния строеж. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Безспорно е установено, че процесният строеж носи белезите на незаконност, тъй като е изпълнен без необходимите строителни книжа и в несъответствие с предвижданията на действащия план. Посоченото изпълва фактическите състави на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и дава основание на контролния орган по строителството да издаде атакуваната заповед с правно основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу процесния административен акт, с основание приет за законосъобразен, първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, въз основа на точна и обоснована преценка на събраните по делото доказателства и приложимата правна уредба. Същите се споделят изцяло от настоящата инстанция, твърдяните касационни основания за неправилност на решението са несъстоятелни. Назначено е вещо лице, заключението на което, като обективно и безпристрастно е залегнало в мотивите на съдебния акт, установени са разположение и параметри на строителството. Няма спор, че изпълнената, при това в противоречие с предвижданията на РП/1999 г. сграда на две нива, представлява строеж по смисъла на § 3, т. 38 ЗУТ, за който се изискват, но няма издадени строителни книжа - това характеризира същия като незаконен и съответно подлежащ на премахване. Правилно съдът е приел за неоснователни и недоказани твърденията за наличие на предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ за търпимост на строежа, както и за предприета процедура за узаконяването му по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ. Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения. Прилагането на нормата на чл. 41 от ГПК не е довело до ограничаване правото на лицето на защита в административния процес. От друга страна, след като имотът е съпружеска имуществена общност, всеки един от съпрузите може да извършва действия по неговото управление, поради което не е необходимо конституирането на съпруга в качеството на заинтересована страна - административният орган при конституирането на страните се е ръководил от данните в имотния регистър, той няма задължението, нито правомощията да изследва кой имот е в СИО и кой не е, а и касационният жалбоподател не може да претендира като нарушени чужди права. С оглед изложеното, в случая процесуални нарушения с характер на съществени не са допуснати, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,