Решение № 12158 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2976/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби против Решение 365/11.01.2024 г., постановено по адм. дело 2339/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е изменена Заповед за налагане на санкции РД-11-1180/7/05.10.2023 г., издадена от директора на Регионалната здравноосигурителна каса (РЗОК) Варна, с която на АИППМПДМ д-р Г. Р. ЕООД, са наложени три финансови неустойки в размер на 100 лв. за всяка, като размерът на всяка една от трите финансови неустойки е намален на по 50 лева и са присъдени разноски. Първата касационна жалба е подадена от директора на РЗОК Варна, чрез процесуален представител- началник на отдел Правно и административно осигуряване на дейността Й. Й.. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да се отмени като неправилно и да се потвърди издадения индивидуален административен акт (ИАА), като законосъобразен. Счита, че необосновано първоинстанционният съд е преценил, че санкциите за посочените нарушения следва да бъдат намалени поради липса на мотиви относно налагане на финансова неустойка над нормативно определения минимум. Претендира присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и сумата в размер на 200 лева за заплатена държавна такса за настоящето производство. Ответникът - АИППМПДМ д-р Г. Р. ЕООД, представлявано от управителя д-р Г. Р., чрез адв. Р. Добрева, в писмен отговор, моли жалбата на директора на РЗОК Варна да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Втората касационна жалба е подадена от АИППМПДМ д-р Г. Р. ЕООД, представлявано от управителя д-р Г. Р., чрез адв. Р. Добрева. Изложени са съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което процесният административен акт да бъде отменен изцяло. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба директорът на РЗОК Варна, чрез н-к на отдел Правно и административно осигуряване на дейността Й. Й., в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби и правилност на оспорения с тях първоинстанционен съдебен акт, поради което предлага съдебното решение да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото, във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационните жалби за неоснователни. С процесната заповед от 05.10.2023 г. на директора на РЗОК, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство, на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 160, ал. 1 от Националния рамков договор РД-НС-01-3 от 23.12.2019 г. за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за 2020 2022 г. (НРД ДД 2020 2022), за общо 3 установени нарушения на чл. 124, ал. 3, във вр. с чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от НРД ДД 2020-2022, извършени за първи път (изразяващи се в нарушение на указанията за попълване на амбулаторен лист от лекар по дентална медицина - при първо посещение за съответната календарна година от ЗОЛ, не е отразен код 101 обстоен преглед със снемане на орален статус) по точка 1 до точка 3 вкл. от заповедта са наложени санкции финансова неустойка в общ размер 300 лв. - за всяко нарушение по 100 лв. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила и отчасти на приложимите материалноправни норми относно правната квалификация на извършените общо 3 нарушения, но е материално незаконосъобразен досежно размера на наложените санкции, тъй като липсват мотиви защо при индивидуализацията им е определен конкретният размер. Съдът е съобразил, че разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от НРД за ДД 2020-2022 г., въз основа на която са наложени санкции, предвижда налагане на такива в диапазона от 50 до 150 лв. за извършено нарушение. Посочил е, че наложените санкции за първо нарушение не са съобразени по размер с целта на закона, поради което е намалил размера им до минималния, а именно - 50 лева. Атакуваният съдебен акт е валиден и допустим. Решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното решение е и правилно, като не страда от пороци, които биха обусловили отмяната му. От фактическа страна по делото е установено следното: АИППМПДМ д-р Г. Р. ЕООД има сключен с Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на РЗОК Велико Търновоq Договор 031290/05.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ, по силата на който изпълнителят АИППМДП - д-р Г. Р. ЕООД се е задължил да оказва първична извънболнична дентална помощ на здравноосигурени лица в периода 2020 г. - 2022 г., съгласно Приложение 3 към чл. 1 на Наредба 9/2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Със Заповед РД-11-1180/ 22.08.2023 г., издадена на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и Инструкция РД-16-43/ 09.06.2020 г., директорът на РЗОК - Варна е наредил да бъде извършена проверка на лечебното заведение за оказване на първична извънболнична дентална помощ АИППМДП - д-р Г. Р. ЕООД, представлявано от управителя д-р Г. Р.. Видът на проверката е планов, със задача: 1. Проверка по спазване разпоредбите на ЗЗО и НРД РД-НС-01-3/23.12.2019 г. за ДД между НРД и БЗС за 2020-2022 г. За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол РД-11-1180/2/-1/08.09.2023 г., в който е посочено, че на датата на съставянето му е извършена проверка в АИППМДП Г. Р. ЕООД. В него са констатирани и отразени три еднотипни нарушения. В амбулаторните листа за извършени прегледи на ЗОЛ не е бил отразен, съответно извършен, обстоен преглед за установяване на орален статус, какъвто преглед е задължителен при първо посещение за здравноосигуреното лице за съответната календарна година. Така установеното от фактическа страна е квалифицирано от проверяващите като нарушение на изискванията на чл. 124, ал. 3, във връзка с чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от НРД ДД за 2020-2022 г. за денталните дейности. Въз основа на констатациите от проверката, директорът на РЗОК - Варна е издал процесната Заповед РД-11-1180/7/ от 05.10.2023 г. за налагане на санкции финансова неустойка в общ размер на 300 лева по чл.147, ал.1 от НРД ДД 2020-2022 г. за всяко нарушение по 100 лева. Съгласно чл. 88, ал. 1 от НРД за денталните дейности 2020-2022 г., при първо посещение за съответната календарна година лекарят по дентална медицина задължително извършва обстоен преглед със снемане на орален статус на ЗОЛ, а ал. 2 от разпоредбата гласи, че общопрактикуващият лекар по дентална медицина и лекарят по дентална медицина специалист, задължително попълват за всяко ЗОЛ месечен Амбулаторен лист (бл. МЗ НЗОК 2), в който се отразява обстоен преглед със снемане на орален статус и/или оказаната дентална помощ. В настоящия случай за нито един от пациентите не е посочено да е извършен обстоен преглед за установяване на орален статус с код 101. В таблицата, във всеки един от амбулаторните листи в графа Дейност", при извършен такъв обстоен преглед следва да бъде попълнено Обстоен преглед със снемане на зъбен статус", а в графа Код дейност" следва да бъде изписан с цифри номер на дейността 101 . Според чл. 147 от НРД за денталните дейности 2020-2022 г., когато изпълнител на дентална помощ наруши условията и реда за оказване на дентална помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция финансова неустойка в размер от 50 до 150 лева. Воденето на медицинска документация е задължително и нормативно уредено. Съгласно чл. 124, ал. 2, б. а , документооборотът, който следва да води лекаря по обща дентална медицина или от лекаря специалист по дентална медицина включва амбулаторен лист (бл. МЗ НЗОК 2), както и електронен отчет за извършената дейност на ЗОЛ, отразена в амбулаторни листове, в определен от НЗОК формат, подписан с електронен подпис на лекаря по обща дентална медицина или от лекаря специалист по дентална медицина, извършил дейностите. Екземпляр от амбулаторния лист на хартиен носител, подписан от лекаря по обща дентална медицина или от лекаря специалист по дентална медицина, и от ЗОЛ, формират амбулаторния журнал на лекаря по дентална медицина; екземпляр от амбулаторния лист се издава и предоставя на пациента при поискване. Съгласно чл. 124, ал. 3 от НРД за ДД за 2020-2022 г., първичните документи по ал. 1, т. 1 9 се изготвят съгласно изисквания и реквизити, посочени в Приложение 2а. Надлежното водене на медицинската документация не е само от значение за заплащането на извършената дейност, но и за да може в бъдеще такава помощ да бъде съобразена с вече оказаната, тъй като амбулаторният лист е документът, в който се описва здравословното състояние. Относно намаляването на санкциите за посочените нарушения до предвидения минимален размер, настоящият касационен състав намира, че противно на твърдяното от касатора, решението на Административен съд - Варна е постановено при правилно прилагане на закона. Материално законосъобразно съдът е преценил, че санкциите за посочените нарушения следва да бъдат намалени, тъй като в заповедта на директора на РЗОК - Варна липсват мотиви относно налагането на неустойки за всяко едно от нарушенията в посочения размер. Видът и размерът на санкцията следва да се определят от управителя на НЗОК, съответно от директора на РЗОК в зависимост от вида и тежестта на констатираните нарушения и поредността на извършването им. В настоящия случай административният орган не е извършил такава преценка. Бланкетното отразяване, че размерът на наложената санкция финансова неустойка по т. 1 до т. 3 е съобразен с тежестта на деянието, представляващо нарушение, което от своя страна обуславя и налагането на по-голяма санкция, не представлява мотиви за налагане на 3 броя санкции в среден размер. Не са основателни и останалите възражения в касационните жалби. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационните жалби за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел, че наложените на лечебното заведение санкции са завишени, поради което ги е изменил, занижавайки ги до минималния предвиден размер. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид обстоятелството, че и двете касационни жалби са отхвърлени, то съдът не разглежда и въпроса за присъждане на разноски, още повече че е налице паритет по исканията на страните. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,