Решение № 14092 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10028/2011 г.

Решение № 14092 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10028/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството по делото е образувано по жалба на "ВАРНА ШАРК" ЕООД, гр. Варна срещу решение № 191/20.06.2011 г. на министъра на околната среда и водите за отказ за издаване на разрешително за ползване на воден обект - язовир "Георги Трайков/Цонево/" с цел аквакултури и свързаните с тях дейности. В жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че съгласно Плана за управление на речните басейни в Черноморски район /утвърден със Заповед № РД-294/23.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите/ язовир "Георги Трайков/Цонево/"бил определен като повърхностно водно тяло с предназначение за аварийно питейно-битово водоснабдяване което означавало, че предназначението на язовира за питейно-битово водоснабдяване не е основно за водоснабдяване, а ще се ползва само при аварийна ситуация като такова. В подкрепа на този довод са изложени съображения, че липсвали данни водоемът да е снабден или приспособен с всички необходими за целта технически и технологични мерки, средства и мероприятия, за да може да бъде аварийно включен в системата за водоснабдяване на съответните населени места. Направени са съждения, че водното тяло ще се ползва не като основно водно тяло за водоснабдяване, а само при аварийни ситуации, а събитието "аварийно водоснабдяване" би се случило или би могло да се случи, но в самия план за управление на басейна не били записани срокове, в които то би се случило или би могло да се случи и от тези съждения се извежда извод за незаконосъобразност на отказа. Тъврди се също така, че неправилно министърът се позовал на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 37/2011 г. за ползване на язовирите - държавна собственост, в рибностопанско отношение и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите - държавна собственост /изм. ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г./, тъй като наредбата предвиждала забрана само за язовирите с предназначение за питейно- битово водоснабдяване. Макар и процесния язовир да е включен с последното изменение на наредбата като язовир със такава забрана за ползване, тя не следва да се прилага тъй като нямало научни данни за обосноваване на такава забрана. Наредбата не отчитала наличните научни данни за липата на отрицателно въздействие на интензивната аквакултура върху екосистемите на язовирите, съдържащи се в Научноизследователски проект с № ТК 01/0146 по Договор ДО 02-307/2008 г. по програма на МОН на тема "Комплексно изследване и оценка на влиянието на садковите аквакултури върху хидро-екосистемата на язовири в България". Наличните данни говорели за обратното. - липса на вредни въздействия и добра съвместимост на аквакултурите с водната екосистема и поддържането на нейното добро състояние. Тази разпоредба от наредбата била волунтаристична, необоснована и незаконосъобразна и поради това, че тя допуска/разрешава ползването на тези язовири за потенциално по-опасната дейност "любителски риболов". Освен това Планът за управление бил утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите, който е нормативен акт от по-нисък ранг от цитираните наредби /утвърдени от същия министър заедно с други министри/, което давало приоритет в прилагането на наредбите. Моли за отменяване на решението и отменяване на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 37 от 10.11.2008 г. Оспорването на подзаконовия нормативен акт е разрешено с влязло в сила на 07.05.2014 г. решение № 4208/26.03.2014 г. по адм. д. № 8022/2012 г. на Върховен административен съд. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуален представител юрк. Ц. Тодорова оспорва жабата. Върховният административен съд, сътав на трето отделение намира жалбата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото на жалбата, разгледана с оглед наведените основания за отмяна, настоящият състав съобрази следното: Министърът на околната среда и водите е бил сезиран от жалбоподателя Пламен Бойчев, в качеството му на управител на "ВАРНА ШАРК" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос, ул. "Македония" № 142, вх. А, ет. 5, ап. 10 с заявление вх. № ПВ-729/22.03.2011 г. за откриване на процедура за издаване на разрешително за ползване на воден обект - част от акваторията на язовир "Георги Трайков /Цонево/, в района на с. Дебелец, община Дългопол, област Варна. След проверка на заявлението и приложените документи към него административният орган установил, че искането не отговаря на предвижданията на влезлият в сила План за управление на речните басейни в Черноморски район /утвърден със заповед № РД-29422.03.2010 г. на Министъра на околната среда и водите/, в който план язовир "Георги Трайков/Цонево/" е определен като повърхностно тяло с предназначение за аварийно питейно-битово водоснабдяване. Административният орган установил също така, че: 1/ язовира е включен в Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № 37/2011 г. за ползване на язовирите - държавна собственост, в рибностопанско отношение и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите държавна собственост /изм. ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г./, с предназначение за питейно-битово водоснабдяване, където любителският риболов е разрешен единствено извън санитарно-охранителната зона; 2/ че със Заповед № . РД-415/28.04.2004 г. на Директора на БД "Черноморски район"- гр. Варна е определена проектната категория на язовир "Георги Трайков /Цонево/" - А2 по Наредба № 12/2002 г., с която се определят изискванията към качеството на пресните повърхностни води, които след прилагане на подходяща обработка се използват или са перспективни за получаване на вода за питейно-битово водоснабдяване, както и че; 3/ язовира е включен и в списъка на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност съгласно Постановление № 181/20.07.2009 г., като обект с национално значение за питейно-битовото водоснабдяване. Въз основа на така установените факти, които не се оспорват от жалбоподателя, Министърът на околната среда и водите постановил обжалваното Решение № 191/20.06.2011 г. за отказ за издаване на разрешително за ползване на воден обект - язовир "Георги Трайков /Цонево/" с цел аквакултури и свързаните с тях дейности на "ВАРНА ШАРК" ЕООД, гр. Варна. Обжалваният административен акт е законосъобразно и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 37 от 10.11.2008 г. за ползване на язовирите - държавна собственост, в рибностопанско отношение и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите държавна собственост по чл. 3, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, в държавните язовири, предназначени за питейно - битово водоснабдяване, какъвто е язовир "Георги Трайков/Цонево/", не се извършват аквакултури - дейности, свързани с развъждането на риби и други водни организми, както и получената по съответните технологии продукция от тях. Забраната в чл. 2, ал. 5 от Наредба № 37 е императивна правна норма, която обвързва административния орган в преценката си по издаване на исканото разрешително за ползване на водното тяло с цел аквакултура и свързаните с това дейности. Последният не разполага с възможност за избор от две и повече решения по въпроса да разреши или да откаже издаване на разрешение. Същият е длъжен да откаже издаване на разрешително за исканата дейност с цел опазване качеството на водите от язовира защото предназначението му е за питейно-битово водоснабдяване. Този извод се налага защото нормативно ЗВ и Наредба № 37 не въвеждат разграничение в режим на ползване на язовирите предназначени за аварийно питейно-битово водоснабдяване и за питейно-битово водоснабдяване. Нормативните изисквания към качеството на водите за питейно-битови нужди и тяхното опазване, са приложими за всички водоизточници за питейно-битово водоснабдяване, включително и за аварийните, в предвид необходимостта качеството на водата в същите да бъде такава, че при минимално ниво на пречистване водата да е годна за консумация Забраната в чл. 2, ал. 5 от Наредба № 37/2008 г. е наложена във връзка с установените нужди от ползването на язовира за аварийно-битово водоснабдяване. Тази забрана отразява превантивните изисквания на ЗВ по отношение на водите за питейно-битово водоснабдяване и е в съответствие с специалните изисквания визирани в Наредба № 12/18.06.2002 г./обн. ДВ, бр. 65/2002 г./ за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Преценката на органа в този смисъл не подлежи на контрол за законосъобразност, а научни публикации както и научни данни за липсата на отрицателно въздействие на интензивната аквакултура върху екосистемите на язовирите не могат да опровергаят решението на административния орган. Несъстоятелно е и твърдението на жалбоподателя, че забраната в чл. 2, ал. 5 от Наредба № 37 противоречи на разпоредбите на Наредба № 3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. Двете наредби регулират две различни територии в областта на опазване на околната среда и водите. Наредба № 3 регулира санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, а Наредба № 37 визира конкретно ползването на държавните язовири, като повърхностни водни обекти, за питейно-битово водоснабдяване в рибностопанско отношение за любителски риболов извън санитарно-охранителната зона. Следва да се отбележи и това, че управлението на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се осъществява на основата на планове за управление на речните басейни, в които се определят цели за опазване на околната среда, програми от мерки, зони за защита на водите и води, предназначени за питейно-битово водоснабдяван В този смисъл оспореният отказ подлежи на съобразяване с Плана за управление на речните басейни в Черноморски район 2010 - 2015 г., последният издаден в съответствие с изискванията на чл. 116, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 119, ал. 2 ЗВ. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и направеното искане от ответната страна жалбоподателят дължи разноски за производството в размер на 300 /триста/ лева. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,