Решение № 3520 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13770/2008 г.

Решение № 3520 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13770/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по три касационни жалби: от Венезия Маир Сурожон и Дико Моис Сурожон, двамата от гр. Варна, от Областния управител на област с административен център - гр. Варна и от Тилда Йосиф Камхи, чрез особения и представител-адв. Радостина Минева, против решение № 1134/28.07.2008 г., постановено от Административен съд - гр. Варна, трето отделение, ХХХIV състав, по адм. д. № 739/2007 г. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. С обжалваното решение, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, административният съд е отменил Заповед № РД-06-7706-321/29.11.2006 г. на Областния управител на Варненска област, за одобряване плана на новообразуваните имоти за зем. земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на с. о. "Ваялар", землище гр. Варна, в частта относно имот № 746 по същия, с площ от 2350 кв. м., вписан в регистъра на имотите на името на Стелиян Крумов Петров, Георги Крумов Петров и Кремена Крумова Петрова и е върнал преписката на областния управител за произнасяне по същество съобразно указанията, дадени в мотивите на решението, като е осъдил Областния управител да заплати на Георги Крумов Петров направените по делото разноски в размер на 250 лв. и на Кана Крумова Вълкова-разноски в размер общо на 330 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че за имот № 745 по ПНИ не е предвиден път или задънена улица. В помощния план също не е отразен съществуващ път до този имот. В предходните планове за територията, в която попада имота няма отразен път до процесния имот. По КРП на предградие "Лозята" - 1937 г., гр. Варна е предвиден и отразен път по регулация до имот 2251, отговарящ по местоположение на процесния имот, но недостигащ до него. Вещото лице е представило проект за достъп до имота, който минава през новообразуван имот № 36, като новопроектирания тупиков път е с площ от 196 кв. м., с широчина 3, 5 м. и отговаря на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Имот № 746 по ПНИ е записан на Георги Крумов Петров, Кремена Крумова Петрова и Стелиян Крумов Петров. Придобитите от Кана Крумова Вълкова ид. части по нот. акт 174/1991 г., нот. акт № 175/1991 г. и нот. акт № 120/1956 г. попадат в общата площ на ПИ № 746 по ПКП и ПНИ на с. о. Ваялар". В касационната жалба на Венезия и Дико Сурожон се правят доводи за неправилност на постановеното решение. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че поради това, че за имот № 746 не е отреден път съобразно чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, административният орган е допуснал сериозни нарушения на процедурата и материалния закон. Това е така, тъй като имот № 746 не е новообразуван и съгласно т. 2.5 от Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ (Заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ, за определяне на техническите изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, границите на имот, за който има издаден нот. акт за придобиване, както и когато с имота е извършено разпореждане) продажба, дарение, делба и др. (преди изработването на ПНИ, се нанася в плана без изменение на местоположението. Достъп до имота следва да бъде осигурен съобразно възможностите, дадени в ЗУТ. От друга страна, проектираният от вещото лице със СТЕ път до имота засяга изцяло имот № 36, от който се отнемат 196 кв. м., където има трайни насаждения и се влошават условията за неговото ползване. Път до имота може да бъде осигурен през имоти № 745 и № 746, където има съществуваща пътека в момента и той се ползва от жалбоподателите. Иска се отмяна на решението в частта, с която се допуска проектиране на път до имот № 746, през имот № 36. В касационната жалба на Областния управител на Варненска област се правят следните доводи за неправилност на решението:Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Безспорно по делото е установено, че имот № 746 не е новообразуван. По отношение на него разпоредбите на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ са неприложими. Границите на имот, за който има издаден нот. акт за придобиване, както и когато с имота е извършено разпореждане преди изработването на ПНИ, се нанасят в плана без изменение на местоположението им. Правна и фактическа възможност за едно физическо или юридическо лице да получи достъп до собствен неурегулиран имот, когато за този имот няма осигурен достъп до улица или път, е предвидена в чл. 192, ал. 1 от ЗУТ чрез учредяване на право на преминаване. Друга законова и техническа възможност е изработването на ПУП-ПРЗ при спазване разпоредбите на чл. 124, ал. 3 от ЗУТ. С подробния устройствен план ще се определят необходимите площи за изграждане на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Видно от приетото заключение на СТЕ по предходните планове също не е съществувал път до имота. Недопустимо е с ПНИ от имот-частна собственост, владян повече от 50 години, да се отнема площ за проектиране на път, който по силата на закона ще бъде общинска собственост, без преди това да е било извършено отчуждаване по надлежния ред. Както сам посочва в мотивите си съдът, налице е изискване, установено от нормата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, всеки от новообразуваните имоти да има достъп до път или улица. Видно от разпоредбата на § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, новообразувани са имотите на гражданите, чието право на ползване се превръща в право на собственост съгласно § 4а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Като новообразуван имот се проектира и подлежащ на възстановяване имот или част от него, притежаван преди образуването на ТКЗС или ДЗС, когато предоставените за ползване имоти, разположени в него, не се придобиват от ползвателите им. От изложеното следва, че за имот № 746 не може да се употреби определението "новообразуван". Това, че същият попада в границите на околовръстния полигон не го прави новообразуван и той се нанася в ПНИ без промяна на границите или местоположението му. Не са новообразувани и имоти № 36, 40 и 39. Техните граници и местоположение също следва да бъдат нанесени в плана без изменение. Не могат да бъдат споделени и доводите на съда досежно правото на собственост на Кана Вълкова. Видно от представените по делото нот. актове, тя се легитимира като собственик на 417 кв. м. ид. ч., а не на 500, както приема съда от имот пл. № 525 по КП от 1965 г. (приложение № 1 от СТЕ). Съгласно експертизата, притежаваните от нея кв. метра се намират в имот пл. № 756, но в съд. заседание вещото лице е пояснило, че не може да каже къде точно се намират, тъй като са ид. части. В касационната жалба на адвокат Радостина Минева, като особен представител на Тилда Йосиф Камхи, се правят доводи за неправилност на постановеното решение, аналогични на тези, изложени в останалите две досежно липсата на достъп до път до имот № 746, възприет неправилно от съда като допуснато нарушения на административния орган. Навежда се и довод за допуснато процесуално нарушение от съда, който е задължил областния управител да се съобрази със заключението на вещото лице относно предложения проект за прокарване на път през имот № 36, без да се изясни дали няма и други възможности за това, които да са по-удачни. Компетентен да се произнесе относно най-целесъобразното решение за прокарване на път е административният орган, а не съда. Ответниците Кана Крумова Вълкова, Кремена Крумова Петрова, Стелиян Крумов Петров и Георги Крумов Петров, с писмено възражение оспорват касационните жалби като неоснователни. Неправилни са твърденията на касаторите, че имот № 746 не е новообразуван по смисъла на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, напротив, безспорно е, че същият е предмет на обжалвания план на новообразуваните имоти, заснет е в него, получил е номер и в регистъра на имотите към ПНИ са вписани неговите собственици. Позоваването на Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. е необосновано и превратно с оглед на факта, че заповедта съставлява подзаконов акт, който не следва да противоречи на материалния закон, а ако му противоречи-той не следва да се прилага. Разпоредбата на чл. 28 от ППЗСПЗЗ е императивна по своя характер и не следва да се тълкува стеснително, както прави жалбоподателят, доколкото това би противоречало на основния принцип, заложен в нея, а именно, че ПНИ се изработва с оглед правилното устройство на територията. Разпоредбата не прави разграничение на имотите с оглед произхода на собствеността или способа на придобиването. По тази логика би следвало тези имоти изобщо да не се включват в ПНИ. Необосновани са и доводите относно правото на собственост на Кана Крумова Вълкова върху част от имота. Заинтересованите страни, редовно призовани, не са взели становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е в срок, а по изложените в нея отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, следва за се остави без уважение. Решението е правилно. Не са допуснати сочените нарушения на материалния закон. При безспорно установената фактическа обстановка, правилно съдът е заключил, че има административно-производствени нарушения при издаването на ПНИ по § 4к, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, като за имот придобит от ползвател с влязла в сила заповед, с отразени в нотариален акт граници, не е спазено изискването за отреждане на път съобразно чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ. Неприемливо е възражението за прилагане на реда по ЗУТ. Разгледани по същество, касационните жалби са частично основателни, по следните съображения: Неоснователен е доводът на Областния управител, че решението на съда е неправилно относно приетото за установено нарушение, изразяващо се в невписването в регистъра на собствеността, неразделна част от ПНИ, на Кана Крумова Вълкова като съсобственик на имот № 746. По делото е установено от представените нот. актове и заключението на вещото лице, че същата е собственик на ид. части от имот № 746, поради което тя е следвало да бъде вписана в регистъра като собственик на този имот заедно с Кремена Крумова Петрова, Стелиян Крумов Петров и Георги Крумов Петров. Размера на притежаваните от нея ид. части се определя от наследствените и права и представените нот. актове, а не в административното производство, в което само се отразяват съществуващите данни за собствеността. С оглед на изложеното, заповедта на областният управител относно вписването в регистъра на собствеността за имот № 746, неразделна част от ПНИ, е незаконосъобразна и следва да се отмени. Основателни са обаче останалите доводи на касаторите за неправилност на постановеното решение в частта му , с която е отменена обжалваната заповед в частта и за имот № 746 по съображения, че не е осигурено отреждането на път до него и е върнато делото като преписка на Областния управител за произнасяне по същество, съобразно дадените от съда указания за прокарване на път през имот № 36. Тъй като съдът е отменил заповедта на областния управител само по отношение на имот № 746 и тя не е отменена по отношение на съседния имот № 36, където по заключението на вещото лице се предвижда прокарването на път, то решението в този му вид е неизпълнимо от административния орган. Заповедта по отношение на имот № 36 е влязла в сила, както и одобрения с нея ПНИ в тази му част. От друга страна, по делото не е спорно, че и двата имота не са придобити от бивши ползватели по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, нито са имоти, включвани в ТКЗС или ДЗС и реституирани на бившите им собственици по реда на ЗСПЗЗ, а са имоти, които не са били включвани в ТКЗС и др. организации и са придобити чрез правни сделки, по наследство и др., т. е. имоти по отношение на които не са приложими разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Следователно основателни са доводите на касаторите, че това не са новообразувани имоти по смисъла на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Доколкото компетентността на областния управител е териториална, а не само материална, тъй като както помощните (кадастралните) планове, така и плановете на новообразуваните имоти се изработват цялостно, в рамките на определената територия по чл. 18г, ал. 1, т. 1, за всички имоти, включени в нея, а не изолирано-само за определени имоти в тези граници, то разпоредбата на § 4к, ал. 6 предоставя на Областния управител компетентността да одобрява този план изцяло. Но тъй като в рамките на този план се намират както новообразувани имоти, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, границите на които се установяват с ПНИ, така и съществуващи в рамките на територията недвижими имоти, придобити не по реда на ЗСПЗЗ, а на друго основание, то и правомощията на областния управител по отношение на тези категории имоти, респективно-собственици, са различни. Докато първата категория имоти са новообразувани, втората категория имоти се включват в ПНИ, като границите и площта им се запазват в съществуващото положение и не могат да се променят. Докато по отношение на новообразуваните имоти заповедта на областния управител е конститутивен административен акт, то по отношение на останалите имоти е с констативен характер. По изложените съображения в конкретния случай достъпът до имот № 746 или прокарването на път до него би могло да се осъществи по друг ред-чрез право на преминаване или промяна на плана по реда на ЗУТ, в какъвто смисъл са и доводите на областния управител. Независимо от изложеното, по делото не е изяснено дали предложения вариант за прокарване на път е законосъобразен, тъй като законосъобразно е най-целесъобразното решение, а по делото не е изяснено какви възможности за прокарване на път има и коя от тях е най-целесъобразна. По изложените съображения, решението следва да се остави в сила само в частта му, с която е отменена обжалваната заповед относно имот № 746 в частта и за вписването в регистъра на имотите, неразделна част от ПНИ на собствениците на този имот и делото е върнато като преписка на областния управител в тази част за вписване на всички собственици, съгласно мотивите на решението и да се отмени в останалата част, като се отхвърлят жалбите в тази част като недоказани и неоснователни. Разноските следва да се присъдят съобразно уважената и отхвърлена част на жалбите. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,