Решение № 15385 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7032/2010 г.

Решение № 15385 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7032/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, вр. чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на Илиян Николаев Колев от гр. Ловеч, срещу заповед № К-3187/8.05.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), както и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по см. на чл. 146, т. 3 - 5 от АПК.

Ответната страна - министърът на вътрешните работи, представляван от юрк. Стоев, поддържа в хода на делото по същество и в представената писмена защита, че жалбата е неоснователна, респективно пледира за оставянето й без уважение.

Жалбата е редовно подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, приложим във връзка с чл. 233 ЗМВР, поради което е допустима.

Първоначално така подадената жалба е разгледана по адм. дело № 8332/2009 г. от друг тричленен състав на ВАС, като с решение № 934/25.01.2010 г. оспорената заповед № К - 3187/8.05.2009 г. на министъра на вътрешните работи е отменена. При осъществен върху посоченото съдебно решение касационен контрол по адм. дело № 2855/2010 г. по описа на ВАС, петчленен състав на ВАС със свое решение № 6417/15.05.2010 г. е отменил на основание чл. 209, т. 3 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК решение № 934/25.01.2010 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

Със заповед рег. № К-1099/6.03.2009 г. (л. 18), издадена от министър на вътрешните работи, е образувано дисциплинарно производство срещу Илиян Николаев Колев, в качеството му на разследващ полицай при ОДМВР - Ловеч, категория "Г". Определен е също така дисциплинарно-разследващ орган (ДРО), неговия състав и задълженията по разследването. Заповедта е издадена въз основа на данни за извършено нарушение, съдържащи се в предложение вх. № 3423/6.03.2009 г. при МВР, дирекция "Човешки ресурси", направено от директора на ОДМВР - Ловеч (л. 33). Посоченият в заповедта предмет на разследване е свързан с нарушаването на т. 4, 7 и 52 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕКПДСМВР) и обстоятелството, че на 5.03.2009 г. спрямо държавния служител са били проведени оперативно-следствени действия, в резултат на които същият е задържан за срок от 72 часа по повод извършени престъпления по служба, както и поради последващото отразяване на случая в средствата за масово осведомяване.

Под цитираната заповед, жалбоподателят Колев писмено е удостоверил, че се е запознал с акта на 10.03.2009 г.

С покана (л. 20), връчена на Колев на 10.03.2009 г., същият е поканен от ДРО да даде писмени обяснения по седем пункта, касаещи пряко и косвено предмета на образуваното дисциплинарно производство. По така отправената покана, разследваният служител е направил искане да му бъде даде възможност за отговор след промяна в наложената му мярка за неотклонение, тъй като същата е ограничила достъпът му до служебната и лична документация (л. 23).

От справка на Окръжна прокуратура - Ловеч (л. 31) е установено, че срещу Колев е образувано досъдебно производство за извършени от него през периода 2006 до 4.03.2009 г. умишлени престъпления от общ характер, както и че същият е с наложена на 6.03.2009 г. мярка за неотклонение задържане под стража.

Проведеното от ДРО разследване е приключило с изготвянето на обобщена справка с № 1295/26.03.2009 г. при дирекция "Инспекторат" (л. 8), с която е прието за установено следното:

• с постановление от 4.03.2009 г. на Окръжна прокуратура - Ловеч инспектор Колев е привлечен като обвиняем за извършени в периода от 2006 г до 4.03.2009 г. престъпления по чл. 282, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 288, вр. чл. 26, ал. 1 от НК;

• с определение от 6.03.2009 г., постановено от Окръжен съд - Велико Търново, спрямо Колев е взета мярка за неотклонение "задържане под стража";

• мярката е потвърдена с определение от 12.03.2009 г. на Апелативен съд - В. Търново;

• задържането на Колев и повдигнатото му обвинение са отразени в средствата за масово осведомяване - в. "Народен глас" (бр. от 10.03.2009 г.), в. "Телеграф", в. "Труд", в. "24 часа" и в. "Стандарт" (бр. от 6.03.2009 г.), както и в предаванията на електронните медии, излъчени на 4 и 5 март 2009 г.,

• служителят не е имал достъп до служебните информационни системи "Справки" и "Издирвателна дейност";

• повдигането на обвинения срещу държавния служител за извършени от него тежки престъпления по смисъла на НК и налагането му на най - тежката мярка за неотклонение е широко отразено, което е предизвикало негативно отношение към МВР;

• с действията си, служителят от обективна и субективна страна е нарушил т. 4, 5, 7, 8, 36 и 92 от ЕКПДСМВР, утвърден с министерска заповед № Iз-2013/8.11.2006 г.;

• нарушенията на служителя са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, за което чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение";

С така изготвената справка, ДРО е направил предложение до дисциплинарно-наказващия орган (ДНО), след изслушване или приемане на писмените обяснения на служителя да му бъде наложено предвиденото от закона и посочено в мотивите към справката дисциплинарно наказание.

По делото са представени "възражения" от 25.03.2009 г. от Колев (л. 24-27), касаещи констатациите изложени от ДРО в обобщената справка. Видно от съдържащите се в документа изявления на жалбоподателя, той се е запознал със справката на 24.03.2009 г. и изразява пълното си несъгласие с твърденията за извършено от него нарушение на служебната дисциплина.

След запознаване на ДРО с направените възражения, е изготвено становище от 25.03.2009 г. до ДНО, с което са потвърдени направените вече в обобщената справка констатации и предложения. Относно възраженията на Колев, ДРО е приел, че те не са относими към установените в хода на разследването констатации и направените въз основа на тях изводи и предложения. Посочено е, че предложението за налагане на дисциплинарна наказание е основано на обстоятелството, "че срещу него (Колев) е образувано досъдебно производство за извършени тежки престъпления по смисъла на НК и по отношение на него (Колев) е взета мярка за неотклонение - задържане под стража". Изложени са също така и следните мотиви: "Дали са събрани доказателства по воденето следствено дело, ДРО не може да се произнесе, тъй като това е въпрос от компетентността на органите на съдебната власт"; "считаме, че в конкретния случая са събрани достатъчно доказателства, че разследващ полицай Илиян Колев е извършил деяние, с които е уронил престижа на МВР като цяло".

Становището е представено на министъра на вътрешните работи на 27.03.2009 г., под рег. № 1293 (л. 1-3). Със заповед рег. № К-3187/8.05.2009 г., министърът на вътрешните работи, на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона ЗМВР и във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, както и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложил на инспектор Илиян Николаев Колев, в качеството му на разследващ полицай, категория "Г" - III степен, при ОДМВР - Ловеч, дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Наказанието е наложено с мотива, че служителят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 4.03.2009 г., в нарушение на вменените му по закон задължения на служител на МВР за опазване на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпления и други нарушения, защита правата и свободите на гражданите и да бъде лоялен към службата, е привлечен като обвиняем по следствено дело № 4/2009 г. по описа на ОСлС - В. Търново, действие, станало известно на граждански лица, служители на МВР и органите на съдебната власт, с което е нарушил т. 4,5,7, 8 и 36 от Етичния кодекс - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата. В заповедта е направено и изрично позоваване на изготвената в хода на дисциплинарното производство обобщена справка.

Заповедта е връчена на Колев на 15.05.2009 г., видно от отбелязването, направено на втората страница на приложения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав, направи следните правни изводи:

Заповедта на министъра на вътрешните работи, с която от една страна се налага дисциплинарно наказание "уволнение" на служител, притежаващ категория "Г", а от друга се прекратява служебното му правоотношение, е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР, в частта относно наказанието, и с оглед разпоредбата на чл. 246, т. 1 от ЗМВР, в частта за прекратяване на правоотношението.

Относно предвидената в чл. 246, ал. 1 и чл. 269 от ППЗМВР, форма на заповедта, съдът счита, че същата е спазена. Дисциплинарното наказание и прекратяването на служебното правоотношение са постановени с писмена заповед, с посочване на извършителя, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и разпоредбите, които са нарушени. Налице е също така изрична препратка към документ, посочващ доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, посочени са правните и фактическите основания, мотивирали издаването на акта.

Дисциплинарното производство е образувано спрямо служителя с надлежен акт (заповед № К-1099/6.03.2009 г.) по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, издаден от министъра на вътрешните работи, въз основа на предложение на директора на ОДМВР - Ловеч, съдържащо данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от служител с категория "Г". Със заповедта за образуване на производството, съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба и чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР, е определен състава на дисциплинарно-разследващия орган, провел впоследствие разследването, посочени са данните за нарушението, извършителят, дисциплинарното нарушение, предвиденото наказание, като е уреден и въпроса за продължителността на разследването.

Държавният служител, срещу когото е образувано производството, при спазена процедура по чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР, е запознат на 10.03.2009 г. с акта за образуване на производството и правата си по чл. 230, ал. 4 от ЗМВР.

Разследването е приключило в срок, с изготвянето на обобщена справка по чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР, с която служителят е запознат на 24.03.2009 г., като след покана и възползвайки се от правото си по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР, същият е депозирал своите възражения по представената му справка.

Дисциплинарно-разследващият орган е приключил фазата на разследването в образуваното дисциплинарно производство, с изготвянето на становище по чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР, представено пред дисциплинарно-наказващия орган на 27.03.2009 г., от която дата и на основание чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР, нарушението и неговия извършител са установени от министърът на вътрешните работи.

С оглед приетото в решение № 6417/15.05.2010 г., по адм. дело № 2855/2010 г. на ВАС, петчленен състав, че в хода на дисциплинарното производство не е допуснато нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, настоящата инстанция следва да се съобрази със същото.

Заповедта е издадена в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, като следва да се отбележи, че с оглед наложената спрямо държавния служител към датата на образуване на дисциплинарното производство и датата на откриване на нарушението мярка за неотклонение - задържане под стража, тези срокове на основание ал. 3 не текат.

От изложеното е видно, че при издаване на заповедта не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Що се касае обаче до материалната законосъобразност на същата, настоящият съдебен състав, счита че тя противоречи и не изпълва хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР във вр. с т. 4,5,7, 8 и 36 от Етичния кодекс.

Съгласно чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение, е извършването на друго тежко дисциплинарно нарушение. От своя страна, съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата.

ДНО е посочил в заповедта, че фактическото основание за издаването й е, че наказаният държавен служител на 4.03.2009 г. е привлечен като обвиняем по следствено дело, което действие е станало известно на "граждански лица", служители в МВР, водещо до уронване престижа на службата. Посочил е й, че нарушените етични правила са тези, съдържащи се кодекса под т. 4 (държавният служител съобразява законността на своите действия, които възнамерява да предприеме), т. 5 (стриктното спазване на закона от страна на държавния служител допринася за гарантиране на правата и свободите на гражданите, за авторитета на институциите в Р. България, опазването на сигурността и обществения ред, защитата на гражданите и тяхното имущество), т. 7 (държавния служител пази доброто име на институцията, която представлява), т. 8 (държавният служител насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си) и т. 36 (държавният служител изпълнява процедурите, предвидени от закона и допринася за събирането на достатъчни и годни доказателства при разследването на престъпления и други правонарушения и при установяване на причините за възникване на пожари и аварии).

Съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Следва да се обърне внимание, че ДНО се е позовал на факта, че служителят е привлечен като обвиняем, а не на фактите, свързани с деянията, посочени в акта за привличане от 4.03.2009 г. Видно от представеното по делото постановление от 4.03.2009 г., жалбоподателят Колев е привлечен като обвиняем на първо място - за това, че през периода от 2005 г. и към настоящия момент, в гр. Ловеч, като длъжностно лице - разследващ полицай, нарушил служебните си задължения с цел да набави за себе си и за другиго облага и от това са настъпили значителни вредни последици, а на второ - за това, че като орган на власт - разследващ полицай в град Ловеч за периода месец април 2007 и към настоящия момент пропуснал да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата, като по този начин осуетил наказателно преследване, с цел да избави другиго от наказание, което му се следва.

В случая, твърдението на ДНО, че привличането на държавен служител като обвиняем представлява само по себе си деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, е несъстоятелно. Привличането на едно лице като обвиняем е резултат, следващ се от правен акт, извършен от компетентният разследващ орган в дадено досъдебно производство. Този акт обаче не зависи от волята на привлеченото лице. В тази връзка не може да се приеме, че привличането на служителя Колев като обвиняем е извършено от него деяние, за което следва да носи дисциплинарна отговорност.

Според възраженията на ответника "фактът на привличане на Колев като обвиняем е доказателство, че той не се е съобразил със законите в страната и не опазил доброто име на службата, тъй като в хода на наказателното производство са събрани данни за виновността на служителя и е бил привлечен като обвиняем за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер". Съгласно чл. 31, ал. 3 от Конституцията, обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Тази конституционна разпоредба е въведена и в чл. 16 от НПК. Освен това в самия Етичен кодекс е посочено (т. 21), че държавният служител следва принципа, че всеки обвинен в престъпление се счита за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. Актът на привличане на дадено лице като обвиняем има единствено своето процесуално значение за даденото наказателно производство и не е доказателство за извършване на противоправно деяние. Ако се приеме обратното, ще се допусне нарушение на установените в страната демократични и конституционни стандарти, а и ще се влезе в противоречие с утвърдените етични правила.

Процесуалният представител на ответника е посочил като аргумент, че видно от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, се установява, че служителят системно не е спазвал изискванията на НПК относно определените му за разследване процесуални срокове и не е изпълнявал в пълен обем дадените му задължителни указания от наблюдаващите прокурори, както и че видно от справка № 40/13.03.2009 г. по описа на ОП-Ловеч са налице "сериозни и фрапиращи пропуски" в работата му. Тези аргументи са неотносими към предмета на делото. Привличането на служителя като обвиняем е "деянието", което ДНО е преценил като нарушение на етичните правила, заслужаващо определеното му наказание. Следва да се има предвид, че на съдебен контрол и в тежест на доказване подлежат единствено фактическите основания, посочени в оспорвания акт. Освен това, пропуските в работата т. е. в изпълнението на служебните задължения, регламентирани в закон, подзаконов нормативен акт или заповед на негов ръководител, могат да бъдат основание за търсене на дисциплинарна отговорност за извършено нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1-3 от ЗМВР, но не и на основание т. 4 - неспазване правилата на ЕКПДСМВР.

По тези съображения, по отношение на обжалваната заповед е налице основанието за отмяна по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

С оглед изхода на спора и направеното с подадената жалба искане за присъждане на разноски, съдът намира, че същото е основателно и доказано, що се касае до платената държавна такса в размер на 10 лева, такса за превод по сметка на съда в размер на 2 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева по договор за правна защита и съдействие - серия А № 0907694.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 146, т. т. 4 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение