Решение № 3455 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 123/2016 г.

Решение № 3455 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 123/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП" - П. и от В. Г. Д. чрез адв. Мандалчев против решение № 2020/27.10.2015 г., постановено по адм. д. № 1359/2015 г. по описа на Административен съд - П. Дирекция "ОДОП"- П. обжалва решение № 2020/27.10.2015 г., постановено по адм. д. № 1359/2015 г. по описа на Административен съд - П., в частта в която е отменен РА № Р-26-1402857-091-01/14.01.2015 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - П., потвърден в обжалваната част с решение № 287 от 08.04.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - П. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АС - П. в обжалваната част и постановяване вместо него на друго, с което изцяло да се потвърди РА в отменената му част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В. Г. Д., чрез процесуалния си представител адв. Мандалчев обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му срещу горепосочения РА. Касаторът релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част. Претендира разноски. Към касационната жалба са представени писмени доказателства. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на В. Д. и частична основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - П. Предмет на обжалване пред АС-П. е бил Ревизионен акт (РА) с № Р-26-1402857-091-01 от 14.01.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на Националната агенция за приходите (НАП), потвърден с Решение № 287 от 08.04.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д"ОДОП"), гр. П., при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя е начислен данък по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2008 г. в размер от 919,64 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 548,26 лв.; начислен е данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер от 1 050,01 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 507,26 лв.; начислен е данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер от 1 371,79 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 378,98 лв.; определени са вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) по Кодекса за социално осигуряване (КСО) за 2008 г. в общ размер 2 171,36 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 2 102,17 лв.; определени са вноски за ДОО за 2009 г. в общ размер от 1 844,62 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 1 390,24 лв.; определени са вноски за ДОО за 2011 г. в общ размер от 2 366,42 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 813,52 лв.; определени са вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) за универсален пенсионен фонд (УПФ) за 2008 г. в общ размер от 638,63 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 618,28 лв.; определени са вноски за ДЗПО-УПФ за 2009 г. в общ размер от 709,47 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 534,71 лв.; определени са вноски за ДЗПО-УПФ за 2011 г. в общ размер от 924,38 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 317,78 лв.; определени са вноски за здравно осигуряване (ЗО) по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за 2008 г. в общ размер от 766,36 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 456,88 лв.; определени са вноски за ЗО за 2009 г. в общ размер от 1 135,15 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 548,39 лв.; определени са вноски за ЗО за 2010 г. в общ размер от 16,80 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 7,78 лв.; определени са вноски за ЗО за 2011 г. в общ размер от 1 479,01 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 408,61 лв. С решението си първоинстанционният съд е отменил процесния РА в частта му, с която на жалбоподателя е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. за сумата над 170,91 лв. и за 2009 г. за сумата над 815,06 лв.; определените вноски за ДОО за 2008 г., 2009г и за 2011 г. за сумата над 2 070,62 лв.; определените вноски за ДЗПО-УПФ за 2008 г., 2009 г. и за 2011 г. за сумата над 808,83 лв.; определените вноски за ЗО за 2008 г., 2009г, 2010 г. и за 2011 г. за сумата над 1 294,13 лв. В останалата част жалбата е отхвърлена. Жалбата на директора на Д " ОДОП" - П. е частично основателна. В частта относно допълнително установени задължения за ДОО за периода 2008 г. и 2009 г., ДЗПО за 2008 г. и 2009 г. и ЗО за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. решението е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е приел, че задължения за ДОО, ДЗПО и ЗО за периода 2008 г. и 2009 г. не се дължат. Недължимостта на задължителните осигурителни вноски произтича от разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011 г., която е материално-правна и при липса на преходна разпоредба, която да и придава изрично обратно действие е неприложима по отношение на обществени отношения, възникнали преди приемането й. Тези задължения са определени по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК съгласно чл. 124а от ДОПК. Посочената норма е влязла в сила на 15.02.2011 г., същата е материално-правна и няма обратно действие, поради което не може да служи като основание за определяне на задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 от ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по т. дело № 3/2015 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд. С оглед изложеното решението на Административен съд-П. следва да бъде оставено в сила в тази му обжалвана част. С първоинстанционното решение РА е отменен и в частта му, с която на жалбоподателя е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. за сумата над 170,91 лв. и за 2009 г. за сумата над 815,06 лв. Решаващият съд е приел за основателно възражението на жалбоподателя, че началното салдо към 01.01.2008 г. e 9000 лв., която сума представлява- /1/2 от 18 000 лв., от които 9 000 лв. получени от М. Г. Д. и 9000 лв. получени от В. Т. Д., за които е доказано предаването им на РЛ /свидетелски показания, дадените пред АС-П. под страх от наказателна отговорност/. Съдът е признал за приход на РЛ сума от 1 398.95 лв., представляваща 1/2 от 2 797.91 лв. - реализирана печалба от съпругата на РЛ от дейността й като едноличен търговец през 2008 г. Съдът е изключил от разходната част на паричния поток за 2009 г. сумата от 3 175 лв., представляваща 1/2 от 6350 лв., заплатена от РЛ по нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот в качеството му на баща и законен представител на дъщеря си Д. Д. В заключение съдът е обосновал извод, че за ревизираните периоди при жалбоподателя не е налице превишаване на разходите над доходите в посоченият от приходните органи размер, поради което с РА незаконосъобразно е начислен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размера над 170.91 лв. и лихва - от 101.89 лв. и за 2009 г. - данък за сумата над 815.067 лв. и лихва - от 393.76 лв. Решението в тази му обжалвана част е неправилно, постановено е при неправилна преценка на представените по делото доказателства. Без каквато и да е обосновка и яснота, е приета за основателна претенцията на лицето, че началното салдо към 01.01.2008 г. е в размер на 9000 лв. Този извод съдът е извел въз основа на свидетелските показания на М. Д. /брат на РЛ/ и В. Д., дадени пред съда под страх от наказателна отговорност. За предоставените в заем суми по делото липсват договори и разписки, съставени между посочените по-горе физически лица. С оглед страните по договора и размера на сумата на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, дадените показания на М. Д. и В. Д. не следва да бъдат кредитирани, съответно в началното салдо не следва да бъде включвана сумата от 9 000 лв. При неправилно приложение на закона е решен въпроса относно включване в паричния поток на декларираната печалба от съпругата на РЛ от дейността й като ЕТ. Съдът е приел, че с оглед на представената по делото ГДД за 2008 г. на съпругата следва да се приеме като приход на РЛ реализираната печалба от съпругата в качеството й на ЕТ. Този извод на съда е незаконосъобразен. Отчетената печалба от търговската дейност не представлява реален паричен доход. Съгласно чл. 22, ал. 3 от Семейния кодекс /СК/относим за процесната 2008 г., /лични са вещните права, придобити от съпруг-едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие, а съгласно т. 1 от ТР № 2 от 27.12.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. По делото не са представени доказателства, че постъпилите парични средства в касата на едноличния търговец на съпругата на РЛ и обслужващи стопанската й дейност са напуснали патримониума на предприятието й. Касационният състав намира за основателни оплакванията в жалбата, че необосновано съдът е изключил от разходната част от паричния поток сумата, заплатена сума по нат. акт за покупко-продажба на недвижим имот от РЛ и съпругата му, в качество им на законни представители на детето си. Като е достигнал до изводи противоположни на горните, съдът е постановил едно неправилно решение, което в посочената по-горе част следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго отхвърлящо жалбата на В. Д. в тази му част. По касационната жалба на В. Г. Д. Към жалбата са представени писмени доказателства: удостоверение за настоящ адрес на В. Д. с изх. № 103/05.11.2015 г. и на Ж. Д., изх. № 102/05.11.2015 г.; удостоверение от нотариус № 080 с район на действие района на Районен съд-Х., удостоверяващо, че завещанието на Г. Д. Г.-баща на РЛ е обявено на 10.11.2015 г., саморъчни завещания на Г. Д. Г. и на В. Ж. Д.- родители на РЛ, протокол от 01.11.2007 г. за приемане на съхранение на саморъчно завещание. Представените пред касационната инстанция доказателства са неотносими към ревизираният период. Оплакванията на касатора против отхвърлителната част от решението са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд необосновано не е взел предвид възраженията срещу прилагане на презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК по отношение на доходите за 2008 г. -2011 г. и предходни години. Направените оплаквания са неоснователни. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В решението си първоинстанционният съд е изложил мотиви защо намира за правилни констатациите на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. В жалбата не се посочва с кои точно изводи и съждение на съда не е съгласен жалбоподателя. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав не констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон от страна на първоинстанционния съд. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АС-П. в обжалваната му отхвърлителна част е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски: Съобразно изхода на делото в полза на дирекция " ОДОП" - П. се дължи юрк. възнаграждение за касационната инстанция в общ размер на 767 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,