Решение № 4307 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10642/2013 г.

Решение № 4307 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10642/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Рубикон шипинг" ООД против решение № 1617/20.06.2013 г., постановено по адм. дело № 721/2013 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 180901019/10.02.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 244/19.04.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" /с ново наименование дирекция "ОДОП"/ Варна при ЦУ на НАП, в частта на РА, в която са установени допълнителни задължения за данък /ДДС/ в размер на 90 100,52 лв. и лихви върху него в размер на 13 058,89 лв. за данъчен период м. 11.2008 г. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че по делото са налични всички доказателства, въз основа на които се установява извършването на доставките, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, не са налице данни за данъчна измама. Иска да бъде отменено обжалваното решение и РА в съответната част. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането са изложени в касационната жалба, в становище по съществото на спора и в писмена защита. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства за реалност на доставката, които неправилно не са ценени и съобразени от съда. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Предмет на касационно обжалване е решението на АС Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 180901019/10.02.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 244/19.04.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" /с ново наименование дирекция "ОДОП"/ Варна при ЦУ на НАП, в частта на РА, в която са установени допълнителни задължения за данък /ДДС/ в размер на 90 100,52 лв. и лихви върху него в размер на 13 058,89 лв. за данъчен период м. 11.2008 г. РА в тази си част е предмет на първоинстанционното производство, проведено за втори път от АС Варна с оглед решение № 1816/7.02.2013 г. по адм. дело № 14452/12 г. по описа на ВАС, петчленен състав, с което в производството по отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК е отменено влязлото в сила решение № 2530/7.12.2010 г. по адм. дело № 1458/2010 г. на АС Варна и оставилото го в сила решение № 14675/11.11.2011 г. по адм. дело № 1733/2011 г. на ВАС, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 180901019/10.02.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 244/19.04.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ", в частта за установени задължения за д. п. м. 11.2008 г. - главница в размер на 90100,52 лв. и лихви в размер на 13058,89 лв. по фактура № 8132/19.11.2008 г. Делото е върнато от ВАС за ново разглеждане от друг състав. Основание за отмяната е представяне на нови писмени доказателства - нотариална покана и извлечения от складова програма на доставчика "Витас М" ЕООД за м. 11.2008 г., които са от съществено значение за правилното решаване на делото. За да отхвърли жалбата на дружеството при новото разглеждане на делото в посочената част на РА, АС Варна е възприел тезата на приходните органи за липса на реалност на направената доставка по фактура № 8132/18.11.2008 г. и оттам за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което е довело до наличие на отрицателна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Според дружеството - касатор доставките на стоки по фактурата, издадена от "Витас М" ЕООД, е реално извършена. По делото са събрани писмени доказателства, представени в хода на ревизионното и съдебно производства, за което са позовава на събраните писмени доказателства и на приетите експертни заключения на счетоводни експертизи. Касационният съд, в настоящия си състав, намира за неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон решението на АС Варна. Административният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, не ги е обсъдил в тяхната съвкупност, ценил е избирателно доказателствата. Като е допуснал тези нарушения съдът не е установил правилно фактическата обстановка по спора, в резултат на което е достигнал до правни изводи в противоречие с материалния закон. С оглед обстоятелството, че всички относими към спора доказателства са събрани, без да са допуснати процесуални нарушения, не се налага събирането на нови доказателства, след отмяна на незаконосъобразното съдебно решение в тази му част, касационната инстанция следва да реши спора по същество. Същината на спора е относно наличието или липсата на данъчно събитие по процесната фактура, издадена от доставчика "Витас М" ЕООД, по която е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Фактурата има за предмет стоки - арматурно желязо 429 050 кг. Стоката е заявена от получателя и е доставена с приемо-предавателен протокол от 19.11.2008 г. Изпълнението на задължението за плащане е извършено по банков път за част от цената и чрез протокол за прихващане. Видно от заключението на първата приета счетоводна експертиза е, че осчетоводяванията във връзка с издаване на процесната фактура, както при доставчика, така и при получателя са надлежно отразени по съответните сметки - приходи за доставчика и в дневника за продажби, стоки за получателя и в дневника за покупки, ДДС e начислен и е участвал при формиране на резултатите на страните по ДДС и при формиране ГФР на получателя, във връзка с фактурата няма възникнали и неизплатени публични задължения към бюджета. И според двете заключения на съдебно-счетоводни експертизи количеството арматурно желязо в склада на доставчика към 19.11.2008 г. е достатъчно за осъществяване на продажба от 429,05тона. Втората експертиза е съобразила при формиране на заключението си и представените нови доказателства - разпечатки от складова програма на доставчика за м. ноември 2008 г., извършена е и проверка в счетоводството на доставчика. Събрани са доказателства за закупуване от страна прекия доставчик на стоки от същия вид и в значително по-голямо количество от предходен доставчик - "Топ атлас" ООД. За да отхвърли жалбата и потвърди РА, основният решаващ мотив на административния съд е липса на материална обезпеченост при доставчика като възможност за доставка на фактурираното количество. Съдът не е кредитирал заключенията на ССчЕ в частите им, в които е дадено заключение за наличие на достатъчно количества от стоката при прекия доставчик като е приел, че тези заключения не са съобразени с приетите първични счетоводни документи по делото и СС-2. Този извод на съда не е обоснован. Избирателно са ценени писмените доказателства и тяхната доказателствена сила. Приетите експертизи са обосновани, компетентно изготвени и при използване на специалните знания, с които вещите лица, за разлика от съда, разполагат. Дадените заключения относно наличието на достатъчно количества от фактурираните арматурни железа при доставчика, към момента на продажбата и предаването на стоката, са в съответствие с всички събрани доказателства по делото, вкл. и с новите доказателства във връзка, с които е допусната отмяна на предходното решение на АС Варна. Относно тези доказателства, извлечения от софтуерна счетоводна програма, проверени и от вещото лице и неоспорени като доказателства от ответната страна, са формирани мотиви на петчленен състав на ВАС във връзка със същественото им значение за спора. Като е достигнал до обратния фактически извод първоинстанционният съд е постановил необоснован и незаконосъобразен съдебен акт. От друга страна съдът е приел липса на данъчно събитие единствено и само въз основа на приетата от него липса на материална обезпеченост при доставчика. По никакъв начин не е обсъждано установеното с неоспорените писмени доказателства прехвърляне на право на собственост по силата на индивидуализацията и приемането на фактурираните родово-определени вещи, нито използването на тези стоки с оглед предмета на дейност на получателя и за последващи облагаеми доставки. Въз основа на всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, касационният съд намира, че е доказано при условията на пълно доказване настъпването на данъчно събитие - прехвърляне на право на собственост по процесната фактура и оттам правомерността на начисляване на данъка. Не е налице отрицателна материална предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, нито други пречки за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурата, поради което обжалваното решение, с което е прието обратното и съответно РА в тази му част се явяват незаконосъобразни. В подкрепа на изложеното дотук касационният съд съобразява и се позовава на даденото задължително тълкуване на относимите текстове от Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, според което не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че ДЗЛ не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. Също така според актуалното решение на СЕС по дело С-18/13 по преюдициално запитване на АССГ, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка /макар и за услуги/ е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай няма данни и твърдения за данъчна измама, нито установеност от страна на приходните органи, че ДЗЛ е знаело за такава измама. Обратното, установено надлежно и своевременно отчитане между страните и към бюджета, документално и фактически. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен РА в частта, предмет на настоящия спор. С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която са присъдени разноски в тежест на жалбоподателя. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение